Митрополит Иларион Доростолски (1913 - 2009): "24 май 1968 - паметна дата в българската културна летопис"

05.05.2019
Снимка 1

"За нас, католиците в Рим, беше голяма радост да честваме заедно с вас 24 май в историческата базилика „Сан Клементе” празника на светите братя Кирил и Методий... Ние привеждаме примера на двамата братя, които в една епоха на промени са проповядвали установяването на мира в целия свят".

Монсеньор митрополит Аурелио

Знаменита юбилейна дата 1969 год. – 1100 години от смъртта на равноапостолния просветител Константин – Кирил Философ. По този случай в България се проведоха ред културнопросветни мероприятия – научни симпозиуми и народни тържества.

Като се навършиха 1100 години от смъртта на св. Кирил първо у българите, в лицето на религиозно-просветни и културно-обществени среди се породи похвалния замисъл за официално организирано отдаване на почит пред гроба на засиялия в святост Константин Кирил Философ и заедно с него – почит и към светия му брат Методий.

Първо българите в споразумение на църковна и държавна власт направиха поклонение пред гроба на св. Кирил в Рим и с това се даде пример и на другите славянски народи за ежегодно такова поклонение. На мен беше оказана високата чест от ръководството на Българската православна църква да участвам в делегацията, заминала на това паметно поклонение. Това е един от най-вълнуващите и свидни спомени в моя живот.

Преди това Св.Синод на Българската православна църква излезе с послание до благочестивия народ с прикана да се почете паметта на славянските просветители. В това послание се казва: „...Той (св. Кирил) е нашият Моисей, който изведе не само едно племе, а много славянски народи от робството на невежеството и ги въведе в обетованата земя на Православната Християнска вяра и общочовешка култура. Като нов боговидец и чудотворец той удари с вълшебния си жезъл на своя гений камъка на славянския необработен дотогава език и от него бликнаха струите на славянската писменост!...” Това послание беше изпратено по всички енорийски църкви в страната и български църкви в чужбина, за да бъде произнесено на подходящ празник от църковните амвони, което и стана на времето си.

На 9 май 1969 г. се устрои тържествено заседание – симпозиум в салона на БАН, на което присъстваха представители от всички православни църкви, като трябва да се подчертае личното присъствие на Вселенския патриарх Атинагорас и на Александрийския и на цяла Африка патриарх Николай. На това тържество участие взе и Жан Батист Мори, архиепископ Реймски, представител на папа Павел VI. Той поясни защо именно той е избран да представя папата, като припомни, че в неговата катедрала се пази славянското евангелие, занесено от Ана Ярославна, киевска принцеса, при бракосъчетанието ù с Хенрих I, френски крал през 1044 г. и че оттогава то се е употребявало при церемониите за коронясване на френски крале в същата катедрала.

Но да спрем вниманието си по-точно на юбилейното първо поклонение на гроба на св. Кирил в църквата на св. Климент в Рим, което отпочна предната 1968 г. и инициативата за което прави чест на Българската православна църква и на българското правителство от онова време.

Три дни преди честване деня на славянската просвета и култура – 24 май през 1968 г. делегация от 30 души – духовни лица, общественици, писатели, художници, с два автобуса потеглихме от София за Рим. Беше хубав, слънчев неделен ден. Камбаните биеха за неделна молитва, биеха и „на добър час” на поклоническата група. Напред беше колата на 14 духовни лица под ръководството на Негово Преосвещенство Знеполския епископ, по-сетне Нюйоркски митрополит Йосиф. Със сияещи от радост лица се прекръстихме и запяхме молитвен химн.

Заранта на 24 май в църквата на св. Климент се стекоха българи, живеещи в Рим, делегацията от София, хората от посолството, представители на католическата църква и множество римляни участваха в това тържество. Камбаните забиха за празник. Преосвещеният епископ Йосиф, заедно с другите духовници, облечени в златотъкани одежди, се наредиха в храма. Благодарствени молитви и песнопения се възнасяха на езика на славянските просветители. По-късно заеча песента от хора на духовниците, запя и целият народ:

„Върви народе възродени,
към светли бъднини върви”
 

Мелодичните акорди на песента се удариха в сводовете на храма и оттекнаха надалеч към родната земя. В литиен ред, с цветя и венци по каменните стъпала, всички се отправихме към подземието, основите на първоначалния храм, които с двуредни тежки колони крепят пода на сегашния храм. Заблестя светлината от кандилото на гроба на св. Кирил, разнесе се уханието от розовото масло, пролято на гроба. С възхвални слова поставиха венци на гроба от името на Българската православна църква, Комитета за изкуство и култура, Българското посолство и българската колония в Рим. Погледите на всички бяха отправени към полуразрушената зидария на гроба. С патриотично чувство и с благоговеен трепет посетителите се поклониха и се докоснаха до него, за да получат благословията на св. Кирил. Сърцата се изпълниха с духовна радост, патриотичен възторг, мир и обич към звучната българска реч и писмо.

Да бъде благословено и преблагословено просветителното дело на светите солунски братя, сплотяващо и обединяващо всички родолюбиви българи в културен и всестранен възход напред и все напред към „светли бъднини”!

На този ден имаше прием в българското посолство, което и в ония атеистични години направи добро впечатление, че се красеше с православна икона.

На следващия ден, 25 май, около 12 часа по обяд, делегацията беше приета от Светейшия папа Павел VI в салоните на Ватикана. Когато цялата група запя „Върви народе възродени”, папата протегна ръка към духовенството и каза следните знаменателни слова: Вие сте продължители на делото на светите Кирил и Методий. Прочувствената му реч, в която беше отредена почит и признание на светите братя, беше обнародвана на френски език във вестник „Осерваторе романо”’ бр.23798. В нея беше подчертано, че ние българите, сме „духовните чада на просветителите Кирил и Методий” и че за нас „те са написали и азбуката, и превели Св. Евангелие, и са поставили началото на българското духовно развитие”.

Срещата на нашата делегация с върховния духовен водач на католическия свят беше отразена широко по радиото, телевизията и печата.

На следващия ден делегацията замина за Помпей, където имаше среща в катедралата „Св.Богородица” с монсеньор митрополит Аурелио. Той сподели вълнението си от тържествения молебен в Рим и заяви: ”За нас, католиците в Рим, беше голяма радост да честваме заедно с вас 24 май в историческата базилика „Сан Клементе” празника на светите братя Кирил и Методий... Ние привеждаме примера на двамата братя, които в една епоха на промени са проповядвали установяването на мира в целия свят”.

На обяда в Помпей от висшето духовенство говори епископ проф. Олшър, който заяви: "Аз съм не само свещеник, но и професор по история... Желая на моите братя свещеници (от България) да продължат изпълнението на заветите на Кирил и Методий, Йоан Рилски и на другите български светци – да служат на народа за духовния и културен разцвет на България". На въпроса на един от членовете на делегацията, г-н Г. Кочемидов, тогава български търговски представител в Рим, как да тълкуваме многознаменатилните негови думи, както и тези в речта на папата, проф. Олшър отговори: "Всичко, което казваме, се позовава на доказателства. В архивите ни има документация, която е потвърждение на нашите думи. Ватикана казва само това, което може да каже... Казаното преди два-три дни е историческа истина, иначе никой никога не би си позволил подобни публични изказвания".

Паметно беше пред тази първа по рода си делегация също изказването на кардинал Беа, който буквално цитира думите на папа Йоан XXIII за българите: "Откъдето и да дойде, какъвто и да е българин, православен или не, моята къща ще бъде винаги отворена за него... И понеже къщата ми не е достатъчно голяма, къща за българина е целият град Рим... защото Рим не е само наша къща, но и ваша – българска..."

Месец май, ден 24, 1968 ще остане паметна дата в българската културна летопис. Примерът се последва и от други славянски народи, но началото беше дело на българите, които носят традициите на светите братя.

  • Из книгата  на Митрополит Иларион Доростолски „Нашите просветители светити братя Кирил и Методий”, 2001
  • Редактор: доц. Ивона Карачорова
  • На илюстрациите: Кадри от младежки клас на пловдивско комикс дружество „Диаскоп”

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.