по заглавие   по съдържание

Първият български комикс - бяла балада за черно време

23.06.2011
Снимка 1

 

 

Каква е тази извечна българска орисия относно българските комикси? Уж сме в Европа, а все още сякаш несъществува езикът на ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО. Има ли друга нация освен българската, която да не се интересува от изкуството на 21 век? Какъв е този малък шанс в живота на българските любители на романи в картини, трябващи да мислят само за хляб?

Отговорите на тези днешни въпроси се намират още в избора за първи български комикс ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА. Редакторите на ЧУДЕН СВЯТ предпочетоха темата - ЧУЖДЕНЕЦЪТ И ХУБАВИТЕ БЪЛГАРКИ, пред първоначално замислената тема за НЕЩАСТНИТЕ ФАМИЛИИ. С този избор те насочиха НОВОТО ЗА БЪЛГАРИЯ ИЗКУСТВО към ориентацията на Българската култура КЪМ БИТИЕТО НА ДРУГИТЕ.

Причините поради които отначало са избрали НЕЩАСТНАТА ФАМИЛИЯ за първи български роман в картини е, че текстът на Васил Друмев е бил замислен като роман, макар и да не е станал такъв. Екипът на Чуден Свят се е колебаел между:

1.НЕЩАСТИЕТО КАТО ДОМИНАНТА В ЖИВОТА НА БЪЛГАРИТЕ /разкъсано родно пространство, знаци за убийства, насилие, грабежи, палежи, кръвни данъци, отвлечени и насилени деца, въобще БЪЛГАРСКИТЕ ФАМИЛИИ КРЪСТНО РАЗПЪНАТИ ОТ БЕДИ И СМЪРТ/.

2.ИДЕАЛ ЗА ДОСТОЙНО ЧОВЕШКО ПОВЕДЕНИЕ /и то в робска епоха, когато изборът на самостоятелен път е немислим/ .

Избрана е втората идея, където генерален проблем е ИЗБОРА НА ЦЕНОСТНА СИСТЕМА. В ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА се вгражда не просто едно обикновено момиче от народа, а характерът на цял народ, оцелял в годините на робство защото сам прави избора си КАК И КЪДЕ ДА ЖИВЕЕ.

Но по моя поглед творбата носи послание и за самото ново изкуство у нас - В БЪЛГАРИЯ ИДЕЯТА ЗА ТАКОВА СВОБОДНО НОВО ИЗКУСТВО КАТО КОМИКСЪТ, НЯМА ДА МОЖЕ ДА БИТУВА В РЕАЛНОТО ВРЕМЕ - ПРОСТРАНСТВО. Преданието за една голяма и невъзможна любов е ключов образ за развитието на комикс изкуството в България, където ЧЕРНАТА НОЩ ПОКОСЯВА БЛЯНОВЕ, ПОРИВИ, ОБИЧ И ЕНТУСИАЗЪМ. ТОВА Е БЯЛА КОМИКС БАЛАДА ЗА ЧЕРНОТО ВРЕМЕ.

Българските автори на Чуден Свят са творили също като днес, в епоха на криза. За такова време е характерно меланхолията, страх, насилие, разпад на съзнаваната идентичност, въобще БЕЗДНА ОТ ТЪГА. И ако в чужбина са се интерисували от въпроса: КОЙ СЪМ АЗ, то българите търсили отговор на въпроса: КОИ СМЕ НИЕ?

ГЕРГАНА Е БЕЗРАЗЛИЧНА КЪМ МОДЕРНИЯТ СВЯТ! Героинята защитава своя тесен и ограничен свят - село Бисерча, извора, бащиният дом, зелена морава, нива, мала градинка и българското небе... Тя макар и в робска епоха, проявява готовността си да защити своята позиция, доказва необходимостта да бъде изслушана, разбрана и оценена по достойнство. Това е първият български комикс, такива са и целите заложени в него за развитието му. България стартира с поетичен комикс, а не с роман, макар, че изборът за самостоятелен път е немислим - българското изкуство защитава своята позиция, доказва необходимостта да бъде изслушан!

Онова с което Гергана живее и е неотделима от него има паралел в народната песен - В ПЕТЪК СЕ РАДА ПОТУРЧИ, но тя е вариянт на ПОДДАЛАТА СЕ НА УГОВОРКИТЕ ГЕРГАНА / с името РАДА/.

Това е по-характерно за днешно време - въпрос за настъпилата промяна в поведението на част от съвременниците.

Друга причина за избор на тази творба, е че П.Р.Славейков е един от първите строители на книжовния ни език. Негова историческа заслуга е установяването и устройването на книжната ни реч - спомогнал правилно да се развие и многостранно обогати, за да стане средство за постигане на обществени, културни и художествени цели. Славейков е бил в постоянно общение с народната маса и затова се стремял да направи вестниците си ОБЩА СТОКА ЗА НАРОДА. Неговата теория днес също е жива и действена, служи на живота и напредъка. Защото се е оформила от продължителното му общуване с народната маса, с народните умотворения и нравствени ценности които е създал нашия народ. Това се вижда като отпечатък особено в българските малки жанрови комикс форми на 40-те г. Те също се строят и обработват върху народностна основа. Особено важно за българските рисувани романи, е виждането на Славейков, че новите речи или просто се превеждат или се съчиняват, но в славянски дух. Той е приемал и всяка нова дума, но щом тя е станала общо достояние, т.е. щом е получила широка употреба.

Интересно е времепространството на първата българска комикс творба. Образа е разпънат между светлината и мрака - ЗАРАН и ВЕЧЕР ПО ИЗВОР. И всеки от героите попада в полетата и на светлината и на мрака.

 

Видиш ли долу в полето,

дет ся мержеят, чернеят

десетина дърве върбове?

Там било село Бисерча...

 

Думата ТАМ ДАВА ПРЕДСТАВА ЗА ОТДАЛЕЧЕНОСТ, ОБЩ ПЛАН В КОМИКСА.

След това пространството на извора и хроноса на нощта погребват мечтите на момъка и момата - ЗВЕЗДИ БЛЕЩУКАТ НАД НАЗИ; ВЕДИ ПРЕЛИТАТ КРАЙ НАЗИ, ЩЕ ВИДЯТ, ЩЕ НИ ЗАВИДЯТ.

На същото място - край извора където ПО СВЕТЛО СЕ СРЕЩАТ ГЕРГАНА И НИКОЛА, ЧУЖДЕНЕЦЪТ ПРИСТИГА ПО НЕВЕДОМИТЕ ПЪТЕКИ НА МИТОЛОГИЧНИТЕ ДЕМОНИ:

Нощя е везир пристигнал

там, край извора...

В ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА, често използваното определение е БЯЛ - ПРЕДСТАВА ЗА ДУХОВНА ЧИСТОТА: БЕЛИ НОЗЕ, БЯЛА БЪЛГАРКА и пр. Това е и причина за разминаване, т.е. конфликта-борба с везира. В ИЗКУСТВОТО НА КОМИКСА, ЗЛОТО ЧЕСТО СЕ РАЗХОЖДА В ЧЕРЕН ЦВЯТ, А ДОБРОТО В БЯЛ /НО В РОДНИЯ КОМИКС Е ЧРЕЗ РАЗЛИКА В РАЗМЕРИТЕ И В ТИПАЖИТЕ - малката Гергана и огромния деспот/.

Умберто Еко казва, че баладите са книга гостоприемна за рисунката /рисунки създадени за диалог с поезията/. Но рисунките не трябва да са безразлични към това което илюстрират. Художниците на комикси у нас са наричани илюстратори.

Етимологията на думата илюстрация е от латинското ОСВЕТЛЕНИЕ, НАГЛЕДНО ИЗОБРАЖЕНИЕ, КАКТО И СРЕДСТВО ЗА УКРАСА. Илюстрациите имат функции да поясняват текста. Те са изображение което превежда образи от литературата на езика на графиката, но и като самостойна значимост отразява отношението на художника към илюстрирания текст.

Николай Райнов определя илюстрацията като втори текст - вторично творчество.

А изкуствоведът Никола Мавродинов пише следното за старобългарската живопис:

В НАЧАЛО ХРИСТИЯНСКАТА ЖИВОПИС Е ЧИСТА ИЛЮСТРАЦИЯ. НО ЖИВОПИСЕЦЪТ СЕ Е ОТКЪСНАЛ ОТ ИЛЮСТРАТИВНОСТТА ПОЛЕКА-ЛЕКА И Е СЪЗДАЛ ИЗКУСТВО. ТОЙ СИ ПОСТАВИЛ НЯКОЛКО ЗАДАЧИ И ОТ ТОЯ МИГ ИЛЮСТРАТОРА СТАВА ТВОРЕЦ.

После следва един цитат от папа Григорий Велики, че живописта се употребява за да могат неграмотните гледайки по стените, да прочетат това което не разбират в книгите.

Ето от това ОТКЪСВАНЕ се формира ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО:

1. Отначало- илюстрация, на по-късен етап - изкуство.

2. Отначало - несамостойно четене, на по-късен етап - самостойно четене и т.н.

Когато графиката почва да носи словесни функции, тя се явява като ГРАФИЧЕСКА ДУМА.

С думата ДОГОВОР /КОНВЕНЦИЯ/ се нарича съвместното живеене на СЛОВО И ОБРАЗ В КОМИКСИТЕ.

Важно е, че всяко произведение илюстриращо друго - го променя. Изопачаването е неизбежно, защото се взема детайл от произведение за илюстрация - художника взема фабулен детайл, без да може да подчертае неговата сюжетна цялост. За това и комиксите са фрагментни изображения.

Тази характерна за ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО промяна, прави специфична професията на комикс авторите.

Прието е творческите работници да се разделят на три групи:

1 група. Изцяло /от замисъла до окончателното произведение/ зависи от един автор - тук се отнасят писателите, художниците и др. на които не им е необходим посредник.

 

2 група. Това е групата на композиторите, драматурзите и подобни лица, на които са им необходими за представянето на творческият им труд посредници. Напр. композитора е написал творба, но тя за да достигне до слушателя се нуждае от музикант изпълнител.

 

3 група. В нея влизат творческите посредници, тълкуващи чужд замисъл - музикални изпълнители, актьори, режисьори и подобни лица.

 

Но авторът на комикси е особен род творец - той може да се отнася към всяка от тези групи/и дори когато тълкува чужда авторова мисъл неизбежно внася свои индивидуални черти в образите, в кадрите, в обстановката, в движенията, в думите и т.н./. Затова днес е трудно по остарелите класификации да се определи твореца на новото глобално изкуство.

 

Автор: Георги Чепилев