Георги Чепилев: Европейски комикси с призив за "отговорност и човешко достойнство"

28.05.2019
Снимка 1

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.

Определянето на европейската култура и идентичност е от огромно значение. Как комиксите и по-специално графичните романи в ЕС намират своето място в сложната и нестабилна от сътресения обстановка? Отговорът на този въпрос е главната задача и причина за една културна екскурзия в света на европейските комикси. В  поредица от статии един от най-престижните сайтове за комикс изкуство обиколи Европа, за да разговоря с редица практикуващи автори. Пътуването започва около Балтика - в Полша, от където ясно се напомня, че само преди тридесет години континентът бе разделен от Желязна завеса. Но тази година Полша и Чехия честват подобаващо своите юбилейни "100 години комикс изкуство".

Както ще видим, България не е предизвикала интерес със своите последни комикс инициативи, макар тази година да е 130-та от началото на българските комикси. Трябва да разберем защо нашата страна е била нежелана за посещение.  

Маршрутът продължава от другата страна на Балтика - във Финландия. Страната, където обичат ежедневните комикси по вестниците. Този факт обаче не е възпрепятствал растежа на графичния роман през последното десетилетие. 

Следва среща със шведски автори. Маршрутът продължава през Германия, Белгия, Холандия и Великобритания... Голяма част на Германия  (регионите на бивша Източна Германия), също както в Полша, споделя спомените си от съветската епоха. Европейското комикс пътуване завърша с посещения  край Средиземно море. Прави впечатление, че в Испания се интересуват и от темата за диктатурата.

Няма да продължавам краткия преглед на това пътешествие из културата на европейското комикс изкуство, нито ще проследявам актуалните му теми, защото настоящата статия има друга цел. Целта е анализ на важно изказване в този пътепис, подчертаващ насоката за развитие на Европейското девето изкуство: „Графичният роман е абсолютно европейски, защото е демократично средство за изразяване и всеки може да го използва...”.

Първият въпрос, от който се интересуват чуждестранните комикс специалисти са условията на живот и материалната обезпеченост на комикс авторите в дадена страна. Те са наясно, че у нас има проблеми във вътрешното законодателство относно регистриране на комикса като девето изкуство. Каква културна екскурзия ще правят в страна на неизвестното, заобиколена сякаш от стена и където нищо не разбират, нищо не могат да кажат, нито да прочетат?

Не веднъж се дадоха знаци, че европейските народи ценят само изкуството, което им говори нещо, затова и комиксите се експонираха дори в Лувър. Какво ни се казва с този факт? Че в нашата страна визуалната ни култура е по-слаба от нашата литература!  Възможно ли е при такива условия да се осъществи обмен, взаимно влияние и диалог, търсещи нови пътища в епохата на образите и техниката?

Обаче изкуството на комикса говори разбираемо на всеки и може да казва и нежелани неща. Ето защо, заради спокойствието на властимащите в недемократични страни, се спуска бариера пред него. И с дружни усилия от подръжници се отблъскват масите от комикс изкуството, предимно чрез абстрактни комикси (илюстрира се нещо, като се отказва да се илюстрира), ъндърграунд, постмодерни и пр.подобни банални течения, ликвидирващи напълно човешката мисъл, макар отдавна да са отшумели от световната сцена. За такива културни творби не се спори, въпрос на вкус е дали се харесват или не. Такова изкуство е мълчаливо, то не вълнува, не радва, не обвинява, не говори за хората, за живота, за лекуване недъзите в обществото.

Проблемът е сложен, но основната причина е, че комикс изкуството вече няма онази широка публика отпреди появата на Интернет. Днес все по-малки кръгове продължават да се интересуват от комиксите и ето защо, те  вече като девето изкуство, започват да се задоволяват с ролята на безмълвна добавка. От масово изкуство, струващо дребни монети (колкото кока кола) и радващи се на голяма популярност, днес се предлагат предимно като луксозни издания, на космически цени, само за ограничен кръг колекционери. Комикси в съвременна България се публикуват, но те са само фасада – стоката или е в малък тираж (издаден след Одисейски приключения), или се натрупва в складове.

Пак ще кажа, не става въпрос за честните публикации, вдъхновени от детските мечти за приключения, които поради липса на подходящи условия излизат хаотично, неорганизирано или наивно, без надеждна перспектива. Става въпрос за претенциите на някои личности, които считат всичко за сделка и които не вършат нищо важно, но шумно бутат времето с лакът, представяйки се за благодетели. От факта, че сред анкетата на европейското комикс пътешествие няма български комикси, прозира истинският механизъм за културното ни развитие, монтиран с плитка хитрина и ловкост.

От какво се прави комикс изкуство?

Българските класически издания винаги са публикували рубрики като „Телеграми”, „Седмичен преглед”, „От върха на камбанарията” и т.н. – творби, показващи какво става в нашия свят или коментиращи важни текущи събития и които не са задължително с политическа острота. Разбира се, в историята на българските комикси има творби, направени и от сънища или скука и пр. забавления, но авторите са били винаги свидетели на своето време и показват как се изменя даден град, как се изменят хората и пр., докато днешните рисувани истории предизвикват у повечето читатели неразбиране.

Анкетата с комикс авторите от пътешествието из хиляди километра разкрива загрижеността на Европа за бъдещето на деветото изкуство, търсенето на нов образ на мислене, формиран от ново общество.

Интересното е, че се оформя и стремеж към ясност на художествения език, ясност на мисли, така че и неподготвен зрител да възприеме основните идеи на творбата.

По мой поглед ще кажа, че българските комикси трябваше да предложат комикс пътешествие из нашата родина, но във вид без необходимост от превод. Желателно е туристът да вижда, прочита и разбира всяка от картините в комикса. И с внимание и любопитство да надзърне отвъд повърхността на нещата, а не да търси преводач дори за „благодаря” или „здравейте”, отнасяйки само несъществени впечатления.

Проблемът обаче не е в комикс авторите, но заслужава остра критика бюрократизма и слабостите на културните институции, които вече 30 години не вдигат бариерата, стопираща  българското девето изкуство. Това е причина да не се представи пред международната сцена ноу-хау идеята, поясняваща българския комикс език.

На 2 април 2019 г. в „Диаскоп” се публикува статията „Георги Димитров, Въса Пъцова и София Лорен. За началото на фоторомана – от розово към синьо, от запада към изтока”.

Загрижени за развитието на българските комикси, пловдивското дружество прави каквото е възможно, за да се даде насока на желаещите български автори успешно да направят диалог с чуждестранните колеги. Информацията предхожда (близо два месеца) поуката, която се дава днес от пътешествието из европейския комикс. Многословни разсъждения няма да се изкажат сега, защото тези проблеми са разгледани в поредица  от изследвания, публикувани в „Диаскоп” през последните няколко години. Ще се направи само резюме на мотивите, за които е писано и които съвпадат със съвременния европейски стремеж за нов образ на комикс мислене.

Прави впечатление, че в художествено въздействие авторите на комикси започват да се самоотстраняват от произведението и гледат на света през очите на героя. Холандският комикс автор П. Ван Донген (виртуозен художник), споделя в анкетата от пътешествието: „Един млад мъж от африкански произход, с когото разговарях на фестивала за комикси на Angoulême, ми каза, че се е виждал в моите индонезийски герои!”.

Ако комикс авторите от миналото са ползвали описания за характери, събития и страсти, за да развиват и обосновават идеи, или създават завършени картини от живота и с подробности, то днес стремежът е да се вземат само части (детайли), които да помагат на читателя да усети изобразяваната реалност около себе си и в себе си.

В българската комикс история имаме великолепни образци, в които картините се сменят пред погледа и в същото време извън кадъра (предимно отдолу), звучи авторският глас, поясняващ и коментиращ тези картини. Тези истории в картини са пояснявани от писатели моралисти.

Днес в Европа се търси комикс способ на повествование, чрез който да се застави читателя-зрител да влезе във вътрешното пространство и да гледа света с очите на героите. Чрез въвеждане на психологията, логическите и необмислени подбуди, моралния смисъл от миналото се разтваря. Ето защо характерите днес не са зададени предварително, не са определени веднъж завинаги, напр. както Чичо Скрудж. Тъй като постъпките в съвременния живот са често ирационални и логически непредсказуеми, то героите не са действащи лица, а увеличителни стъкла през които автора гледа света. Затова изображението на реалността в такъв комикс се оказва многосъставно и не подчинено на единна точка на виждане, което отговаря на глобалната идея - единство в многообразието.

Но комиксите в такъв стил старателно и ритмично трябва да се организират. Целта е да се постави читателя-зрител на мястото на героя, да го застави да почувства реалността, като нещо независимо от автора. Такава е новата крачка в деветото изкуство.

В старите комикс способи, действащите лица произнасят диалози посветени на различни теми, свързани са с различни ситуации, с развитието на действието. Днес има стремеж за отказ от косвените коментари. Освен това психологическият анализ предпочита да не допуска описания на нагледни картини от външния живот. Преминава се от разсъждение към пряко показване. Психологията на персонажа може да се обективира чрез използване прийома на монолога, смисъла на който е в прехода на авторското мнение към вътрешната реч на действащото лице, т.е. авторът от време на време заема мястото на своя герой и говори от негово име.

Както се каза по-горе, обликът на главните герои възникват от отделни чертички и постепенно в хода на повествованието. Но облик се дава чрез възприятието на другите действащи лица. Ето какво казва една европейска авторка в анкетата: „За първи път открих любовта заради Дъблинската конвенция, която задължава бежанците да кандидатстват за убежище в европейската страна на пристигане. Абу дойде от Того, пристигайки първо в Белгия. Той искаше да се установи в Германия, но трябваше да остане в Брюксел, където се срещнахме…”.

Новите комикси повече проследяват погледа, отколкото говора на душата. Наподобяват "Стереоскопа", който дава пълна илюзия за реалност. Новото комикс изкуство желае да тръгва не от общи идеи, а от конкретни наблюдения и впечатления. Това повдига въпроса за организиране на жизнения материал и проблема на комикс композирането.

В миналото стремежът към всестранен обхват на реалността тласкаше авторите към цикли и серии. Този принцип предполагаше не само определено систематизиране на публикуваните творби, но и на бъдещите (още не написани и не нарисувани). Сюжетостроенето на произведението се построяваше не около една главна съдба (както при още по-ранните комикси), а около много взаимосвързани и равноправни човешки съдби. Така комиксът преставаше да бъде биография на героя и се превръщаше в биография на обществото. Замисълът на такива серии бе: да се свързват  отделните епизоди в единна книга, където всяко отделно произведение е фрагмент от цялото. Това бе процес на дробене и циклизация, където героите не са затворени в рамките на отделен комикс, но са със самостоятелно съществуване - те са включени в сюжет, но в същото време живеят и независимо, зад неговия предел.

Днес европейският комикс е вече чужд на сериите и циклите. Средствата са други - тези на свободната композиция. Това, което се предлага е „част вместо цялото”, т.е. фрагмент, по който може да се представи цялото. Драматичната конструкция с нарастване на действията, кулминацията и развръзката вече не устройват съвременните автори. От гледна точка на комикс изкуството у автора сякаш има два човека – единият обича лиричното и музикалното, а другият с големи подробности изучава действителността, бита, старателно отбелязва, както подробностите, така и крупните събития.

У нас поколенията от социализма преди появата на списание „Дъга” имаха достъп предимно до списние „Pif”, който беше “Gadget”. Но сега става отказ от външната занимателност, драматичните ефекти, от метафорите, сравненията и пр.

Движението на времето в новите комикси се измерва не толкова с външни събития, колкото със смяната на душевни състояние. У нас този проблем се постави през 1989 г. в статията „Музиката в комикса”. Все по-голямо значение получава „експозицията”, която обаче се трансформира. Защото новата комикс творба започва изведнъж и читателят - зрител без подготовка се въвежда в живота на действащите лица. Затова изглежда сякаш липсва експозиция. Сега тя е като подготовка за следващите събития на комикса и като момент във вечно продължаващ процес на човешкото и обществено развитие.

Стремежът на съременния европейски комикс може да се сравни със сбирка от серия фотографии, в които сякаш животът протича външно и безсъбитийно (ето защо се публикува статията за началото на фоторомана). Пред читателя-зрител преминават персонажи, сцени, но така, сякаш следват случайно едно след друго. Героите са бездейни, отсъства драматичен интерес, вниманието се насочва към дребните неща и т.н.. Не се разказва, а се показва живота в произшествия, но чиито причини са неизвестни, постъпките произволни, а резултатите нищожни.

Новите европейски композиции предават усещането за свободен живот, неограничен от рамки и сякаш без начало и край. Този способ усилва фрагментарността и големите картини от комиксите на миналото се заменят с множество кратки сцени и епизоди. Психологическият анализ се свежда до минимум, предпочита се диалог, регистрация на жестове и движения. Съвременният комикс се създава по документи и предава не само движение на персонажи и предмети, но и динамиката на техните възприятия.

Интересно е да се припомнят последователните картини на епичния театър, където цялата тежест се носи от отделните сцени, а не от общото, където няма развитие, няма кулминация, а само идеен смисъл (във всяка картина). Където няма и финален смисъл, а само изрезки. В такава поредица от картини, всяка е значима.

 Сегашната комикс структура не се организира около действия, т.е. „какво”, а около персонажите – „кой”. Днешните комикси показват действителността във вид на разказ, като анализират всички съставни елементи на един факт. Изследват се основно фактите и се показва взаимовръзката между фактите и процеса на зараждането им, за да се открие какво стои зад тях. Така баналното ежедневие на консуматорското общество изчезва, защото към всеки момент от живота се подхожда със съзнанието за голяма отговорност.

Ясно става, че на европейското комикс изкуство до гуша му е дошло от всички въображаеми (изключителни) герои и измислени персонажи.

Всички сме персонажи, а героите създават малоценност у зрителя. „Отговорност и човешко достойнство” е призивът на съвременното европейско комикс изкуство, отправено към всички европейци.

 

  • На илюстрацията: Българска комикс анкета за Полша, публикувана преди 100 години.

 

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019:

"Георги Чепилев за изкуството на комикса"

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

 

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.