по заглавие   по съдържание

КОМИКСИТЕ – СТЕНОГРАФИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ФАНТАЗИЯТА

18.06.2013
Снимка 1

Всеки безспристрастен наблюдател, който следи отблизо ежедневните печатни или електронни новини  не може да не се замисли сериозно за всичко онова, което става у нас.

България в настоящия момент представлява един тежко болен организъм. Социалният механизъм е силно разстроен. България линее и може би никоя друга държава в света не изнемогва от такава голяма язва или гангрена, от такова зло в обществения и политически живот.

Не ведъж се е подчертавало от издание „Диаскоп”, че масовата култура с популярните си жанрове са канал за общуване. В нормални  времена, времена на уредба и стабилизиране, се постига разбираем общ език между елит и маса, оттук - спокойна културна дейност в страната. В критични времена обаче, когато институциите по някакви причини са хладнокръвни зрители, това се отразява и за всеки е трудно да мисли, чувства и вярва.

 Днес епохата на Интернет  променя видът на институциите. А светът на изкуството в съвременния свят не се различава от популярното изкуство. Обаче държавата ни считаше масовата култура за враг и невъзможна в социалистическото общество. През прехода тя рязко се отдръпна  от субсидирането на култура и образование, като в тези сфери  навлязоха  пазарни критерии при липса на пазар. Натискът спрямо българските творци владеещи езика на популярното изкуство се усили с тенденцията на културната глобализация, като се оказаха в условия на конкуренция в глобален мащаб. Особено чрез съвременната мрежова култура, в която всеки е творец, пропадат почти всички благородни проекти за внедряване на този образен език, жизнено необходим да се разбира в епохата на „дългото сбогом на книгите”.

Това, което у нас не можа да се осъзнае, отдавна е разбрано от другите културни народи. Те, в стремежа си да подобрят от една страна естетическото възпитание на бъдещите поколения и от друга да задоволят нуждите на практическия живот, изтъкнаха на видно място масовата култура. Ето защо при тях се вижда задоволяване на една насъщна необходимост на живота. Може да се каже, че комикс изкуството като важен популярен жанр е интернационална дисциплина, а като е толкова важно за всеки един член на нашето общество, как вече две десетилетия в България не е регистрирано като съответна икономическа дейност и квалификационна група професия? Типичен случай, но с противоположно отношение на държавата е с американския художник наречен Рембранд на комикса – Милтън Каниф:  не само президентът го приема, но и официално е подкрепян от Белия дом и финансиран от Пентагона. Дори има параден ден в чест на този автор.

На пръв поглед повествованието в картини би трябвало да изглежда абсурдно в епоха като нашата, когато техниката е създала свръхмодерни средства за информация, но този стар похват се радва и ще се радва на разцвет какъвто не е имал в миналото, защото е стенография на движението на фантазията. Недооценяването на тоя род повествование е гангрена в обществото, ето защо не е простимо чиновници безотговорно и механично да го класифицират при фотографията, илюстрацията или киното, като последните не могат да създават в същата степен и непосредствено образи от въображението като комикс изкуството.

За да нямаме провал в изкуството и живота в които „и-то” се е изтрило,  необходимо е реформиране на заварените бюрократични категории, съобразно приложимостта им в настоящето.

ФАКТИ БЕЗ КОМЕНТАРИ: Новини от първата национална изложба на българския комикс

Сдружение „Проектът Дъга” и секция „КОМИКС“ към СБХ организират Първа национална изложба, посветена на съвременния българския комикс.

Изложбата ще се проведе през месец август 2013 година на два от етажите в сградата на Съюза на българските художници на улица Шипка, 6 в София.

Нашият приятел от Сърбия - Марко Стоянович се ядосва на тяхното министерство на културата, ние на нашето и на община София.

И ние кандидатсвахме в програми, разговаряхме със фирми, никой не го интересува, че това е Първа национална изложба!

Ще разчитаме само на етусиазъм! И въпреки всичко ще я направим!

Автор: „Диаскоп”