Радослав Тодоров: "Във вихъра на великата война" - "100 години от края на Първата световна война и българското участие в нея"

14.06.2019
Снимка 1

1.

Къде да търсим причините и вината

Сто години.

Период от време, съизмерим с продължителността на един единствен човешки живот.

Удивително е, че само толкова ни делят от онези бурни времена на героизъм и трагедия, към които сега отправяме поглед. А насреща безмълвните лица, гледащи ни от тогавашните черно-бели фотографии, ни се струват някак тъй различни и далечни от нас.

Сто години могат да бъдат и малко, но могат да бъдат и много. Особено на фона на толкова динамичния ХХ век.

Всички последвали големи политически събития на планетата през този век, че и чак до днес, всъщност са следствие от Първата световна война. Тя е като вълнолом на времето, в който старите епохи се разбиват и дават път на модерната технологична ера, и който отклони потока на събитията в едно определено русло, назад по което те никога повече няма да могат да се върнат.

На 28 юли 1914 г . Австро-Унгария обявява война на Сърбия. В този момент никой не подозира, че с това ще се отприщи най-мащабният и кръвопролитен конфликт в цялата дотогавашна история, a двадесет години по-късно, като последствие ще избухне втори още по-всеобхватен и разрушителен. А това ще бележи съдбата и бъдещето на цялото човечество.

Много хора тенденциозно хвърлят цялата вина за войната, жертвите и разрухата върху кайзер Вилхелм и Германия. На кратката опашка с виновниците обикновено ни нареждат и нас, българите като техен съюзник, ние пък нареждаме там цар Фердинанд, който ни вкарва в блока на загубилите накрая Централни сили.

Днес, естествено, е лесно да се чете за историческите събития и да се издават присъди. Но трябва да се вземе предвид тогавашната  прекалено  заплетена  политическа  обстановка, при която в онзи момент е твърде сложно да се вземат решения и да се предвиждат ясно последствията им.

Както и въпреки общоприетото виждане за нещата, вината не е само на Германия, ами и на всички останали Велики сили и империалистичекските им стремежи. В онзи момент просто никоя от Великите сили не е готова да жертва националните си интереси в името на световния мир и предпочита натрупалите се противоречия да бъдат разрешени с война, като същото предпочитание преобладава и сред по-малките европейски държави.

В този исторически момент самата Германия е поставена в позиция да иска прекрояване на статуквото. Закъснялото й обединение (чак през 1871 г .) я поставя на една от най-задните стартови позиции в колониалната надпревара. Когато Германската империя се включва в тази надпревара, за нея общо взето са останали само трохите, а лъвският пай вече е заграбен от останалите, предимно от Англия и от Франция. В същото време обаче мащабната германска икономика, индус- трия, инфраструктура и население се задъхват от недостига на ресурси в ограничената метрополия и изпитват остра нужда от нови колонии.

Останалите колониални сили също са империи като Германия и са завоювали колониите и привилегиите си със сила. Германия се стреми към същото, само че на нея, за разлика от останалите, й се налага да отвоюва всичко това от самите тях, които от своя страна преди това са завоювали от народите, населяващи въпросните колонии.

С други думи и останалите са виновни също толкова, колкото е виновна и Германия. Първата световна война е една империалистическа война, въпреки известните спекулации с този термин и въпреки че на картата са заложени и изконни национални идеали и интереси.

Положението е такова, че империите от блока на Централните сили са с ограничен достъп до ресурси, колонии, морета и пазари. Все активи, които империите от Антантата са извоювали единствено с правото на силата и които империите от Централните сили желаят да завоюват със същото това право. Нищо повече.

Редом с това между тях вече тече надпревара в превъоръжаването. Историческият момент е такъв, че Европа се намира в ерата на технологическия бум, покрай който текат постоянни подобрения и нововъведения във военното дело и оръжията, и който предстои да бъде силно забързан в хода на войната.

Между оформящите се два блока на Великите сили цари недоверие и враждебност, както и убеждение, че бъдещата война е неизбежна. Наблюдава се постоянно паралелно увеличаване на сухопътните армии на Германия и на Франция, като отговор една на друга, както и във флота между Германия и Великобритания.

По този начин и мобилизационният фактор подтиква всички към ръба на войната, а именно опасението, че ако се забави или проточи собствената мобилизация или тази на някой от съюзниците, това ще уязви целия съюз, което би дало стратегическо предимство на противника.

Известни инициативи за разминаване с въоръжения конфликт все пак се полагат от страна на британската дипломация Най-вече защото Британия е в позицията на този, който властва над моретата, държи повечето от колониите и не желае да има каквото и да било преразпределение, както и за да предотврати продължаващото разрастване на немския флот и амбиции. Но въпреки това, а и въпреки протестите на германския канцлер Бетман-Холвег и сондажите му за мирно разрешаване на конфликта, на немските висши военни кръгове им се отдава да убедят кайзер Вилхелм, че е възможна бърза локална война в Европа, с която да вземат желаното от тях. В резултат на това той решително им дава зелена светлина за действие. Никой още не може да предвиди колко продължителен, мащабен и катастрофален може да стане бъдещият конфликт.

Също така сред тези кръгове преобладава и погрешното схващане, че англичаните не са привикнали на окопна война и могат лесно да бъдат бити на континента, ако дойдат да помагат на французите.

Англия и Франция от своя страна не желаят да отстъпят нито сантиметър пред Германия и при това положение също са готови на война, без да държат никаква сметка за мира в Европа, както и за живота и бъдещето на собствените си населения.

2.

Оформяне на съюзите

При така очерталата се външнополитическа обстановка и провалът на дипломациите за мирно решение, държавите се групират в противоположни военни съюзи по следния начин: Великобритания не може да прости германската поддръжка, оказана на бурите в Англо-бурската война (1899–1902), както и германската експанзия в Африка към все още незаетите части от континента, които Британия счита за свои. Съответно тя остава един от най-твърдите противници на Германия.

Франция е обхваната от реваншизъм след унизителната загуба във Френско–пруската война през 1870 г ., от опасения за нова германска агресия и от претенции към Елзас и Лотарингия. Руската империя е водена от стремеж към проливите и намиране на път към южните морета, туширане на германската хегемония на континента и австро-унгарското проникване на Балканите, както и покровителстване на славянските народи.

Всичко това неизбежно я въвлича в конфликта като противник на страните от Централните сили.

Австро-Унгария се стреми да запази целостта си като над- национална империя, да опази анексираната Босна и да продължи експанзията си на Балканите, където среща интересите на Сърбия и Русия.

Сърбия се стреми да стане притегателен център на всички южни славяни, да противостои на австро-унгарската заплаха и експанзия в региона, както и да запази заграбеното през Балканските войни.

следва

 

Откъс от книгата на Радослав Тодоров
"Във вихъра на великата война", 2019
ИК "Гутенберг"
Брой страници:184
Цена: 18.00 лева
 
  • Публикува се със съдействието на издателството.
  • На изображението: Кайзер Вилхелм II

 

За Радослав Тодоров
Радослав Тодоров е автор и редактор в списание „Българска наука“, в списание „Военна история“ и в Chronicle.bg, предимно на исторически статии. Сценарист на документалните филми на „Българска наука“ – „На нож“ (2012) и „Трагедия и слава“ (2013) за 100 годишнините от Балканските войни. 
„Във вихъра на Великата война“ е книга, посветена на стогодишнината от бурните събития, които разтърсваха Европа и света в началото на миналия век, и които до голяма степен оформиха облика на света, такъв какъвто го познаваме днес. Нейната цел е да запознае българския читател в един кратък, но съдържателен формат с конкретиката на нещата, без излишни академични полемики и затормозяване на аудиторията с прекомерно въвличане във военните рапорти, данни и терминологии. Точно кратко и ясно. Защото, ако проследим нишките на целия въртоп от събития, случили се през XX век и случващи се и до днес, ще видим, че голяма част от тях водят през миналото до Първата световна война. За да разберем как започват всички тези процеси, трябва да се върнем назад към корените им, вплетени дълбоко в каменистата почва на второто десетилетие на XX век. А там някъде измежду плетениците на тези могъщи дебели корени се провираше и съдбата на България, носена на клатещия се, но изключително остър връх на българския войнишки щик…
 

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.