Георги Чепилев: "За автобиографията в съвременните европейски комикси"

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.

►

Историята за живота на един знаменит човек се нарича животопис или биография. Разликата на биографията с историческите описания е, че се излагат само онези събития, които са имали отношения към живота на описваната личност или на които самата личност е била деец. Само тези събития, които определят характера и достойнството на лицето.

За предмет на биографията може да се вземе само лице с историческа важност, отличило се с доброто влияние върху народа (било в изкуство, наука, педагогика и пр.). Лице, което не е послужило в полза на народа си в морално или материално отношение, не заслужава да се описва живота му. Защо? Защото е необходимо да се опише живота на личност, т.е. лице. Лицето е светлина смесена с тъмнина, но в заслужилите към народа личности - преобладава светлината над тъмнината. При светците има Ликове, те са само светлина. Както Достоевски отбелязва „каменната маска вместо лице” е една от степените на разпада на личността, характерно за изпепелена съвест, за липса на дори и един лъч светлина.

Като пример за този вид писания у нас може да се вземе „Животоописанието на  Софроний”-„Житие и страдание”.  Животописът, биграфията се нарича автобиография, когато е написана от самото лице, на което животът е изложен в него. Това не е лесна задача за решаване, изисква се особен талант авторът да може да прецени себе си. Това може само човек, който е в състояние да измери своята морална важност и достойнство, който съзнава и не крие своите слабости и недостатъци. Това е противоположното на егоизма, характерен за всеки човек. Автобографията на свети Софроний Врачански е важна за нашата комикс история. Тя е преход от химнографията, посветена на светец към светския жанр. Тя е написана простичко и искрено, а тъй като е за личност, т.е.”грешнаго Софрония”, то се забелязва навлизане на характера. Затова се открива в творбата и идеята за театър. А характер означава признак, особеност, грешка, недостиг. Характерът е свързан със средата, със социалното, емоционално и личностно развитие.

Художествените автобиграфии са особено ценни сведетелства за времето което се обхваща в произведението, защото дават отговори на много въпроси и с това вълнуват дори следващите поколения. Същевременно те са и документални, с което днес са предпочитан комикс жанр в търсенето нови насоки за развитието на Европейското девето изкуство. Главният герой е авторът и през неговия поглед оцветен от основните му качества (разположени сякаш по страните на диамант – напр. решителен, смел, колебаещ се, странен и пр.) се поставят проблеми и се дава неговото мнение за решаването им, т.е. неговата позиция и гледната точка за разглеждания проблем.

В историята на българските комикси има „Автобиография на Леонид Андреев”. Авторът се запитва и отговаря на въпросите „Какъв бях аз?”, „Но какво искам?”, „От къде идвам?”, „До къде искам да стигна?”. Има в българското комикс развитие и съкратен вариант от едно изображение в „Ординарец”, който казва: „Каквото преди, такова и сега”.

В помощ на автора при този комикс жанр служи следния въпросник: След като се изясни кога, къде, какво, с каква цел се пише автобиографията, е необходимо да става ясно в творбата за името, пол, възраст, съсловие, какво е учил, професия, род, идеи, членство в дружество от дадена област, от чии съвето се ползва, с кого е в близки отношения.

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019:

"Георги Чепилев за изкуството на комикса"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.