по заглавие   по съдържание

СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: "Художникът Николай Ге и неговата прочута картина "Що е истина?"". Иисус Христос като революционер и апостол на бедните"

22.06.2019
Снимка 1

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.

Николай Николаевич Ге (1883-1894)

е руски религиозен художник. Учил във философски факултет и университет, след това завършва художествената Академия. Изпратен бил от Академията на специализация в Швйцария, Германия и Франция. Дълги години живял и работил в Италия. Неговите платна показват не само голям композиционен дар, но и дълбоко мистично чувство, което го тласка да търси мъчителни за разрешение задачи. Николай Н. Ге е вторият руски художник (след Иванов), който изцяло се е посветил на темата "живота на Христа". Николай Ге по произход е  французин и въпреки религиозното му чувство, неговият Христос е повече човек, отколкото Бог. Най-известни са картините му: „Тайната вечеря”, „Утро на възкресение”, „Излизане от синедреона” „Що е истина”, „Разпятие”.

 „Диаскоп“ публикува статия за влиянието на Александър Иванов върху комикс композициите (близко-далечно). С настоящето изследване се фокусира върху Николай Ге, като с това още веднъж се потвърждава мисълта, че художникът е носител на народния дух и никаква техника не е в състояние да даде онзи отпечатък на религиозната живопис, който е присъщ на източните (славянските) художници. Познаването на иконописната традиция улеснява разбирането на съвременните изобразителни проблеми. В комикс изкуството много често се срещат композиции с два центъра, които изразяват сблъсък на контрастни идеи. Ето защо е полезно да се знаят изразните средства от художествения език на Николай Ге.

В края на 1889 г. Николай Ге започва картината „Що е истина”. Ето как пояснява смисъла на картината самият художник: „Аз исках да изобразя минутата, когато Христос седи пред този, който го отрича. Пилат се счита за властта, а Христос казва: „Аз съм цар.” Царят е свободен човек. „Аз съм се родил, за да докажа истината”- т.е. човек е разумно, свободно същество. Пилат пита: "Какво е истина?", тъй като за него има много истини. Той боготвори физическата сила, а Христос има убеждения. Важно беше да покажа сблъскването на тези две начала“.

Разглеждайки картината "Що е истина", виждаме: Двама човека застанали един срещу друг. Единият, лишен от всякаква външна власт и сила, вътре в себе си е преизпълнен с божествена мощ. Другият, представител на тогавашната външна сила и власт, с липса на вътрешно убеждение и енергия. Христос и Пилат - това са двете фигури. Те са противоположностите - истината и заблуждението, смелостта и малодушието. Христос се явява като авторитет, носител и разпространител на истината, която бе дошъл да възстанови и докаже. А Пилат в картината, с тон, в който прозира ирония и съмнение, му задава въпроса: Що е истина?

Виждаме в композицията един невярващ езичник, който насмешливо и с презрение задава въпроса: Кое е истина? Между двете личности от картината изпъква неприязънта между истината и заблудата, която и досега не е нито изчезнала, нито намаляла.

Личи си, че Пилат от картината не разбира изречението на Господ за характера на Неговото царство, като царство на истината. Но разбира, че такъв цар всъщност не е политически престъпник, претендент на царство.

По-образованите членове на гръцко-римския свят, в това число и философите, достигнали в онова време до такава умствена и нравствена развала, че изгубили вяра в истината изобщо, изгубили понятието за истината и не вярвали, че има истина. Като израз на това отчаяно неверие в истината служи въпросът на Пилат: Що е истина? Отговор, който дори не искал да чуе, не се е надявал и да получи.

Ето човек (мисли  си Пилат от картината на Ге), който върху мечта, върху фантом на някаква истина иска да основава нещо, което Той нарича царство. И заключава – Не, такъв мечтател не е виновен в това, в каквото Го обвиняват.

Библията описва, че като се убедил напълно, че Иисус не е опасен за римския император, Пилат побързал да привърши разглеждането на делото като попитал небрежно: "Че какво нещо пък е истината!" И без да очаква да му се отговори, излязал пред народа и свидетелствал за невинността на Христа. При това изказал мнението си с известна тържественост, с надежда, че в тълпата мнозина ще се отнесат с любов и съчувствие.

Обвинявали с клевети Христа пред Пилат, че бил злодей и всявал смут у народа. Жената на Пилат пратила да му кажат: „Не прави нищо на Тоя праведник, защото днес насъне много пострадах за Него!”

В картината „Що е истина“ е представен момента, когато Пилат излиза на съдебното място - към издигнатата площадка пред неговия дворец, която била под открито небе (по гръцки лифостротон, т.е. каменна платформа).

Как подхожда Ге при изобразяване на тази сцена?

И двете фигури изобразява в позиции „три четвърти”, но Пилат не е обърнат с лице към зрителя, а почти в гръб, вижда се само част от профила с акцент върху ухото му. Той не иска да чуе и затова е с рязко извърната глава от посоката на неговото движение. Съмнява се в отговора и  бърза да излезе навън. Това има символичен характер – всичко онова, което е противоположно на Христа.

Композицията е на тема „идеен диспут” и изобразява провеждащ се разговор. Главна роля при композирането на тази картина е пространственото разположение на действащите лица. Постигната е конструктивна отчетливост с ясно отделяне на най-важното по смисъл лице, но с включването на контрастни идеи, положения и състояния (две страни, двама човека, понякога групи), картината става с два композиционни центъра. Гледайки Христа, се появява необходимост да се разгледа и фигурата на Пилат и обратно. Смисълът се разбира само след като се усвои връзката между двете фигури. Заедно взети, двете фигури образуват единен сюжетно композиционен център, макар да има два композиционни центъра. Трябва да се разграничават композиционен център и сюжетно композиционен център.

В картината нито една от фигурите не съставя композиционен възел, но такъв е „диалогът”, връзката между двете фигури, дори пространството между тях. Там е съсредоточена главната мисъл, идеята на произведението: залез слънце, бляскав жив лъч художествено осветява безпристрастния гръб на Пилат и римския коридор. Христа остава в сянка, само долната част от хитона и нозете са осветени. Този топъл лъч залива ярко квадратния под от бял и черен мрамор, изпълнен от всякъде с рефлекси - това е живата връзка между двете фигури. От така разположените фигури се получава конфликт, противопоставяне, контраст на идеи. Но контрастът предполага винаги две рязко противоположни страни, което пък съставя единство и се явява движеща сила.

В българските класически комикси Александър Божинов ползва тази  формула на Николай Ге, за „Дуелантите“, Райко Алексиев в „Княз Игор“ – Ах,дайте, дайте мне свободу!, където татарският хан е обърнат в гръб (сякаш го няма и не иска да чуе какво му искат). Интересно е използван този композиционен похват и в българската комикс лента „Световната мъдрост в картини“ – фигурата на "съмняващият" е с подобно на Пилатовото движение.

Стремежът на художника Николай Ге зад отделни конкретни събития да види големи обществени и нравствени проблеми е трудно постижим в историческия или религиозния жанр, но по-лесно се реализира в битовия. Защото е необходимо да се преодолеят значими сили на инерция в дългогодишната академична традиция или иконописни канони.

Николай Ге прави от „Страстният цикъл” конфликтна сцена, противоборство срещу злото, „душевна драма“. Зарежда сцената с вътрешна динамика, за което голяма роля има режисьорско точно намерените разположения на действащите лица. Стремежът на художника е да покаже евангелското събитие като реално историческо, това обаче го довежда до идеята да построи образите на принципа на деестетизацията, да скъса с каноните за „красивото”. Н. Ге сериозно защитавал своето произведение с доказателства от трактати на светите отци на църквата, разглеждащи въпроса за външния вид на Христа. Но въпреки това е бил недоволен от постигнатия лик на Христа.

По онова време картината била свалена от изложбата като не отговаряща на традиционната религиозна живопис.  Петербургските вестници и списания премълчавали своето мнение за „Що е истина?”. Явили се само няколко съчувствени и няколко несъчувствени отзива. Ето как писателят Мордовцов описва въздействието на картината: "Никога няма да забравя израза на очите на Иисус, те са поразителни и досега ме преследват. Като видение, което разтърсва цялата нервна система". Картината е показана и в някои европейски страни (до САЩ не достига поради липса на средства), но дори и хамбургски вестник отбелязва през онова време: „Аскетичният вид не е на Богочовекът Иисус Христос, не се виждат съжалението и кротостта, но са изразени гняв и войнственост. Представен е като революционер, апостол на бедните, борещи се за земния живот”.

Може да се каже, че Христа е изобразен от Николай Ге,като страдащ човек, носещ идеи, насочени за благото на народа – блед, с укоряващ поглед и разрошени коси. Картината в това отношение на формите, пише Репин, е слаба, но за хора, търсещи принципи и разбиращи само идейната страна на изкуствата, тя има голям успех.

Вероятно самият сюжет да е бил подсказан от Лев Толстой, разбирането за жалостивия Христос и чиновника Пилат,  изразено в „Ана Каренина”- единият, олицетворяващ духовния, а другият - плътския живот. Платното е направено по Толстой - елементарно дидактично, като разказ за народа. Но Николай Ге оспорва в картината си тезисите на Толстой за "непротивене към злото" и с това е по-близо до руския философ Соловьов.

Художникът Ге е бил чужд на всяка партийност, той вярвал, че във всяка среда има искрени и добри сърца.

Автор: Георги Чепилев

 

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019:

"Георги Чепилев за изкуството на комикса"

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.