Георги Чепилев: "Преоценка на европейските комикс ценностни критерии"
25.06.2019
Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.
►
Две български статии характеризират съвременното европейско комикс изкуство сред целия му диапазон: „40 години Рахан” и „Музиката в комикса”, т.е. от каменния нож на първобитния европеец (героят на праисторията) - до духовното в изкуството.
В първата българска статия за комикс изкуството „Изкуство ли е комиксът”, се отговаря на следния въпрос: „Но дали порокът се крие в самото изкуство?” – „През 1938 г. в резултат от сдружението на двама американци – писателят Джери Сигел и художника Джо Шустер, се появява за първи път героят Супермен – репортерът Кларк Кент. Суперменът има колеги и конкуренти: капитан Марвел, Батман, Джими Олсен и т.н., всички те водят неуморна борба с нарушителите на закона и реда. Тъй като полкът от свръхгерои винаги е печелил, се е наложило да бъдат създадени и достойни противници – антисвръхгерои. Така върху комиксовите страници били изсипани човекът-горила, леденият човек, човекът Х и пр. А нуждата на свръхгероите от свръхприятелки създала жената-чудо и нейните противнички. Ако ежемесечно се бълват десетки подобни герои, то няма начин читателят да не бъде натикан в еднообразна и тясна пътечка, водеща в измислен и чисто забавен свят”.
Всеки художник облича своите мисли и чувства в образи маски на своите герои. Той предимно не се вижда и Аристотел оценява достойнството на творбата в зависимост от това, колко ловко е скрито авторското лице. Ако авторът излиза натурално (без маската на герой), произведението губи своята художественост. Автори, които са разочаровани от измислени герои, избират за изразяване на своите мисли формата на писма, публицистика или популярно философско четиво.
Днес европейското комикс изкуство се намира между американските свръхгерои и азиатската манга, но търси своя съвременен път.
Европейските автори правят опити за обнова чрез биографичния жанр и автобиографията. Необходима е предпазливост тези документални жанрове да не направят европейския комикс нехудожествен.
Какъв е обаче съвременният европейски комикс критерии за майсторство, как се оценят съпоставени няколко художествени произведения? По съдържание или по технично качество на изпълнение ще се обединяват в една категория?
В историята на комикс изкуството има толкова разнообразни явления, напр. от съвършени до пошли рисунки. Вижда се, че е необходимо нещо трето, което да обедени всички европейски комикси за състезание и диалог. Тъй като изкуството се явява едновременно средство за изразяване на идеи – философия, тенденциозна идеология и пр.; служи на цели; може да е изкуство „художестено” (безидейно) - технично, занаятчийско и т.н.
Да не се забравя, че гениалността идва от дълбочината на светогледа, а изкуството само по себе си (т.е. техниката) може да предоставя само таланти. Ето защо Платон различава в изкуството „Какво” и „Как”.
Естетика, утилитарност, етика и пр. трябва да се съгласуват в комикс оценките.
Днес с изкуство се храни само малка част от обществото – в селата се живее без изкуство, градската маса население е чужда на изкуството, както и хората на позитивните науки, техниката, икономисти, офис служители и пр., т.е. хората на точните науки в техничната ера не приемат изкуството на сериозно. Значи изкуството на съвременния свят живее само за дейците си и неголяма група интелигенция.
А комикс изкуството от масова култура, радваща се на популярност и доходност (идвала от хилядите портомонета и помагаща на автори от други изкуства), днес у нас е натикано при тази не голяма група интелигенция, лишено от всякакви права.
Но новите условия изискват уточняване на нови задължения и права. А в България все още дори не се регистрира съществуването на девето изкуство, макар всекидневно (вече 15 години) да се говори за проблема в българското законодателство относно тази културна сфера. Като се говори за неравностойно положение на комикс изкуството в България, има се предвид, че държавните институции законодателно не извършат необходимото си задължение за регистрация и мълчат или от небрежност или от корупция. Как да работят българските автори като държавно са нелегални, без правила за оценка и ценообразуване и съответно как ще заплащат данъци, хонорари и другите необходими отчети? Как ще пътуват да се състезават сред чуждестранните си колеги?
Някои ще каже – кой пречи да се рисуват комикси, ето някои издателства дори вече печатат? Както е ясно, издателствата едвам оправят хонорарите на писателите си, какво ли остава за друг вид чуждо на тях изкуство като комикса, което винаги е било по-скъпо платено. Как ще го оценят в документацията си, като то все още е нелегално. А стремежът на българските комикс автори е да са добри граждани.
Разбира се че има някои български автори, които се прехранват с друга професия и правят комикси през свободното си време, дори понякога и публикуват, те обаче в новия ред ще са в отделна категория. Всеки комикс автор може да определи своята дейност, тъй като се различават следните видове:
1. Необходимост в живота;
2. Празно действие, мимолетно за забавление на самия автор или публика (gadget);
3. За служебна идейна цел (философия. идеология и пр.).
Всяка от тези дейности се разделя на свои клетки и има свои критерии.
Още по темата в "Диаскоп":
Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"
History of Bulgarian comics - Plovdiv 2019:
"Георги Чепилев за изкуството на комикса"
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.