Теодор Манолов, художник, писател и сценарист, за Спартак, над чийто образ са работили Кърк Дъглас и Стенли Кубрик и все пак не е пророк в родината си
09.07.2019
Особен народ сме ние, българите! Замисляли ли сте се, че Спартак е единственият ни национален герой, за когото има десетократно повече литература на италиански, английски, немски и руски, отколкото на родния ни език. И до днес този наш велик предтеча е ключов персонаж в стотици романи, за него се снимат пълнометражни филми и сериали, разработват се игри, рисуват се комикси и анимация. И това се случва по целия свят, но не и тук! Когато веднъж на столетие по географските ни ширини се яви нова творба по темата, хората казват: „Еее, пак ли Спартак, бе, той, животът му, е добре познат, стига вече! Дайте нещо по-интересно!“ Но какво по-интересно от това би следвало да има за един българин? Та ролята на Спартак, читатели, е изиграна от самия Кърк Дъглас в лента, режисирана от самия Стенли Кубрик! За него четат, него гледат на екрана милиони американци, англичани, французи, германци. А в родината ни за него не е заснет дори един филми у дома си. По тая причина, изглежда, и Спартак не е особено тачен тъкмо в отечеството си/ни.
За това чисто „нашенско“недоразумение, за това нелепо неглижиране може би най-великата и със сигурност най-прочута по света родна историческа фигура от страна на нашата публика обаче май си има обяснение. Трябва да признаем, не се намират у нас стойностни, но увлекателни, родолюбиви, но комерсиални сюжети.
Прочел съм много романи за Спартак. Чуждите определено са по-атрактивни, с повечко и по-добре обрисувани приключения и битки, с повечко действие и обрати.
Те обаче са фокусирани върху „амплоато“ на Спартак като гладиатор и водач на въстаналите роби, та в много от тях неговият тракийски корен е просто загатнат, а за самите траки не се намира ни ред. Българските – обратно – разказват и за младостта на нашия герой, за живота му по земите ни, преди съдбата да го отведе в Рим, съобщават маса любопитни детайли около вярванията, историята и културата на траките, ала са слаби като чисто приключенска литература. Още като дете установих, че противно на всяка логика, не предлагат добър екшън – мудни са, описателни са, за съвременния читател са си направо отегчителни. А въпросният герой, вярвам, ще се съгласите, е самото олицетворение на деятелността и динамизма, на моралната и физическата сила, на храбростта и жертвоготовността, той би могъл да бъде абсолютен лидер в приключенския жанр, ултимативна стихия сред супермените от адвенчър бестселърите и холивудските кинопродукции – най-тиражираните понастоящем художествени произведения в световен мащаб.
Това беше първата причина да се „пробвам“ като разказвач – наумих си да създам книга, каквато ми се чете. Хем с безкомпромисен хронологически бекграунд, сиреч стъпила върху фактите поне колкото останалите, хем патриотично насочена към тракийската култура, митология,философия, география и история, хем пък зрелищна и пълна с енергия като американските „класики“ в приключенския жанр.
Роден съм, разбира се, с късмет. Моят баща ЛюбомирМанолов още през 70-те години на миналия век създаде прочутия графичен роман Спартак, който публикува в първото у нас списание за комикси – Дъга. По тая причина не почнах ex nihilo. „Взех назаем“ гръбнака на неговия издържал на времето сюжет и се постарах да го надградя и пресъздам в нова, адекватна на съвременните стандарти в популярната литература форма. Надявам се, че в следващите страници това ще стане видно.
Прочел съм много романи за древния свят, прочее, и не само такива за Спартак. Повечето от тях са оставили у мен впечатление, че стремежът на авторите им към „достоверност“ и „придържане към изворите“ не дава голям простор на приказното, на магическото и фантастичното. А в тях уж се обговарят епохи, за които, първо, нямаме никак обективни и точни сведения, и второ, епохи, в които митологичното, религиозното и сакралното са много по-основополагащи начала и в мисленето, и в начина на разказване на истории, отколкото сухите цифри и учебникарските факти на аналистите. Тоя ретрограден подход към художествения разказ с историческа тематика постепенно го превърна в антикварен жанр, отне му масовостта. Та ето и втората причина да пропиша – желанието ми да обновя модуса на историческия епос. Затова и предпочетох формата на фентъзи разказа с културологична „канава“ пред изтърканото „класическо“ историческо повествование. За Спартак се знае прекалено малко, че да го превръщаме в обект на студия. В крайна сметка, след като това, което е известно за времената и личността му, представлява в голямата си част купчина догадки и хипотези, смятам, че е по-честно, а и по-интересно да го опишем в приказка, нежели в монография. Надявам се, че в тази поредица опитите ми да се отклоня от назадничавата „традиция“ ще имат успех.
Ето как, вместо труд с претенции за „автентичност“ и „обективност“ (А кой, по дяволите, контемпорален книжовник би могъл да бъде „исторически обективен“?), реших да създам една легенда, един малко „над жанров“ животопис на несломимия тракиец, една сага за мощта на човешкия дух, за произхода на света ни и самите нас, за любовта и смъртта, за борбата срещу неправдата и видовете пътища към свободата – и физическа, и духовна.
А третата причина да се потя над тая книга е следната: голяма част от сънародниците ни все още не възприемат Спартак като български герой. За тях той е рожба на друг, архаичен, изчезнал етнос, живял по нашите земи, но различен от нас. В духа на трупащата все по-голяма популярност и въоръжаваща се с все по-солидни аргументи теория, че ние, българите, сме наследници нетолкова на славянските народи и на тюркските племена от изток, смятани доскоро за наши прадеди, колкото на траките – автохтони на Балканите от незапомнени времена, си поставих за цел да доведа до знанието на младите хора тезата, че произхождаме от много по-древен и по-велик народ, отколкото сме си мислили доскоро, от народ, прочут още в зората на човечеството със своята воинска доблест и високоразвита култура.
Затова избрах тракиеца Спартак – герой, избутван на заден план в днешните „антологии по родолюбие“, име с място до Паисий и Левски в пантеона на най-великите българи, една от най-значимите личности в нашата история – мъж, успял да се превърне от роб в пълководец, от незнаен иноземец в заплаха за целостта на самата Римска република, и то в апогея на развитието й. Нещо повече, провидец на нов социален ред, на ново за епохата му схващане за човешките права и структурата на обществото. Символ на борбата за свобода и справедливост, за равенство между всички жители на света, независимо от расата, потеклото и материалното им състояние.
------
През 70-те години на ХХ век писателят и журналист Любомир Манолов създава сценарий за игрален филм, озаглавен Спартак – син на непокорните меди, но в онези години приоритетите на родната кинематография гравитират повече към историята на прабългарите, отколкото към тази на траките, тъй че проектът остава незаснет.
Тогава, преди почти половин век, творбата отива в чекмеджето за нереализирани начинания на автора. Малко по-късно обаче тази история се превръща в сценарий за разказ в картинки, който, оценяван от днешна гледна точка, се оказва първият, а и най-пространният, цялостен и издържан според световните стандарти на комикс жанра български графичен роман. Как всъщност се случва тази метаморфоза на сюжета?
В началото на 80-те години Манолов научава с радост за опитите на Издателство Септември да прокара през комунистическата цензура първото у нас периодично издание за комикси – легендарното Дъга.
Младият писател веднага се включва в амбициозния проект на художника Георги Гаделев и благодарение на подкрепата и разбирането от страна на ново сформираната редакция Спартак скоро се превръща в споменатия по-горе графичен роман. На страниците на списанието, което бързо си спечелва нечувана до момента популярност и достига тиражи от над милион броя за отделна книжка, Спартак „върви“ като поредица в продължение на няколко години, радва се на огромен интерес, а с времето придобива буквално култов статус. Поколенията, израсли през 80-те и 90-те години, още си спомнят с носталгия този илюстрован сериал и често питат във форумите и facebook дали той някога ще бъде преиздаден самостоятелно.
С илюстрациите към оригиналния комикс за нашия най-прочут национален герой на древността през далечната 1980-а година се заема извънредно оригиналният график Владимир Коновалов. Неговият експресивен гравьорски стил обаче се оказва несъвсем адекватен на стандартите на романа в картини и ръководството на списанието още след първия епизод го заменя с майстора на историческия екшън и неповторим рисувач на животни Георги Шуменов.
Защо поредицата излиза в черно-бял вариант, върху жълтеникав фон, при положение че списанието още тогава е пълноцветно? Този въпрос не стихва поколение след поколение. Истината е проста – Коновалов не успява да оцвети навреме първия епизод. Новият художник Шуменов решава да запази въпросната особеност и така Спартак се превръща в единствения за онова време noir-сериал у нас. И до днес има множество фенове, които го харесват в точно този му монохромен вид, както и множество такива, които настояват за преиздаване на колориран вариант. Шуменов определено дава нова експресия и динамика на персонажите и сцените, особено пък на баталните такива. Липсата на време обаче (поради интереса и желанието на публиката поредицата да не „пропуска“ нито един, му пречи да се съсредоточи в „изпипването“ на детайлите и често рефлектира негативно върху качеството на работата му. Въпреки всичко това Спартак си остава най-известната и значима творба на този голям наш художник.
Минават години, но поредицата не е забравена.
Интересът към нея периодично се възражда, ето защо у автора се появява и желание да я претвори в римейк цветен, актуален на съвременните правила в жанра, а и обогатен с новооткрити факти за живота и историята на траките. Идеологическата цензура навремето е „орязала“ доста епизоди и сцени от разказа. Време е и те да видят бял свят. Но Манолов така и не намира сили да претвори голямото си дело.
През 2017 година обаче неговият син – художникът и сценарист Теодор Манолов, се заема с подбора наекип от популярни български литератори, историци и илюстратори, с помощта на които да разработи по-осъвременен, разширен и допълнен римейк на тази знакова творба, при това в два варианта – серия романи и серия комикс-албуми под наслов Спартак. Легендата. Манолов – Младши замисля корпус от 10 книги и 10 албума, които ще се появят на пазара в следващите няколко години. Първата книга е„Синът на непокорните траки“, която авторът класифицира на шега като“културологичен исторически фентъзи-екшън”. Първоначалната му идея е основната работа по рисунките да бъде поверена на един от най-големите майстори на българската историческа илюстрация и комикс-изкуството у нас – Евгений Йорданов. Манолов – Младши и Йорданов вече са работили заедно по илюстрован албум през 2016година. Той се нарича „Адам и Ева“, възложен от американско-израелска компания за международния пазар.
У нас въпросната творба не е издадена. Йорданов се заема със Спартак ентусиазирано, но скоро става ясно, че прекомерната му служебна заетост няма да позволи всеотдайна работа по проекта.
Така Манолов – Младши, освен в двигател на начинанието, се превръща и в сценарист, и в продуцент, и в оформител, и в основен художник на Спартак. Легендата. Помагат му стенописецът Десислава Илиеваи графикът Стоян Русев. Пред вас е тяхното дело – един емоционален разказ за безспорно най-прочутия по целия свят, ала у нас позабравен (или пък умишлено маргинализиран) български национален герой – главно действащо лице в изключително значими събития от световната история с мощен отзвук през вековете.
Визитна картичка: Манолов § Манолов
Роден е на 7 март 1944 година в Борисовград, днес Първомай. Заради “неправилния” си произход (син е на наш политик, жерва на Народния съд) в периода 1963-1965 г. служи в трудови войски, където стартира неговата журналистическа и писателска кариера – става сътрудник-кореспондент на вестник "Трудово дело". Там публикува първите си очерци и разкази, както и малки историческа повести, които по-късно стават основа на първия у нас графичен роман Спартак, както и на романа "Ave Caesar", който написва в сътрудничество със сина си Теодор.
Роден е в София на 6 август 1970 година. Завършва Националната художествена гимназия през 1989 г. и Националната художествена академия през 1996 г., специалност “графика”. Обучавал се е при професорите Петър Чуклев, Галилей Симеонов и Стоян Стоянов. След завършването на висшето си образование започва да работи активно най-вече в областта на илюстрацията и книжното оформление, но инцидентно пише и сценарии, поезия, статии в печатните и онлайн медии, както и художествена литература.
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.