Георги Чепилев: Темата "Страсти и грехове" в развитието на българските комикси

Expression (израз, изражение, изразителност) или наречено още „страст” (телесно движение, придружено с някои черти на лицето, показващи душевно вълнение) е важен изказ в комикс изкуството. Комиксът е дълбоко заинтересуван от боравенето с точно дефенирани типове или развитие на характери. Тъй като мотивът, желанието за действие на героя, е свързан със силно чувство – любов, омраза, завист и пр., а движението, емоцията, страстта са елементите, които спояват произведението на деветото изкуство, то в центъра на историята е силна емоция,  определяща живота на героя.

Факт е, че по принцип за комиксите е необходима динамика на еволюция и тогава негативните персонажи са по-задоволителни от положителните, които са статични, дефинирани и никога не се променят. При добродетелните персонажи има стремеж да се типизира, а не характеризиране.

Характерът е собствен и частен белег, който отличава всеки вид, т.е. характер означава признак, особеност – недостиг, фатална грешка, човешки несъвършенства и недостатъци. По религиозна преценка се счита за лошо, зло, грешно. Ако съдия е разумът, персонажът е неразумен, глупак заради срамните постъпки и действия, има уродливи черти.

Страстта е едно неестествено болестно състояние и изкривяване на душевните сили. Прегрешението е морално падение, а страстта е вкоренено състояние на злина. Съществуват телесни и душевни страсти. В Богословието са изброени три телесни и пет душевни страсти-злини. Споменава се още за смесени или съставни страсти, за силни и слаби страсти, за явни и прикрити, за страсти които водят към други страсти. Има и утвърдени серии от страсти.

Присъствието на страсти има трагични последици върху човешкото съществуване. Страстите произлизат от лошия навик, от греховното влечение и поникват върху почвата на сетивата и паметта.

Грехът

е злоупотреба със свободата и презрение към закона, написан в сърцето и съвестта, т.е. беззаконие. У нас темата „Какво е грях и какво страст ?” е развита в някои от броевете на „Православен комикс” (най-вече в "Победителят на смъртта", 2010 г. и "Сътворението на вселената", 2014 г.), тъй като тези понятия са от областта на духовния живот и християнската религия.

Въпросът за греха

за неговата същност, проявление и начините на неговото отстраняване е от най-важните и най-трудни въпроси в християнството.

Докато в другите духовни учения „грехопадението” е  или просто слизане на душите от по-ефирни измерения в материята или карма (дълга на която трябва да се изплати до последната стотинка) и пр. , т.е. разглежда се темата предимно като алегория или въобще няма понятие за страсти и грехове.

В науката и психологията страстите са патологични състояния.

Нека се цитират избрани пояснения към темата от кадри на „Православен комикс” с цел да се направи кратък обзор на понятията „страсти и грехове”:

→„По земята за една минута умират хиляди, а за един час – стотици хиляди човека. Същевременно толкова и се раждат. Какво е смъртта и душата съществува ли след нея...

Дошла поради греха смъртта става за човека необходимост, която прекъсва злото. А грехът е отдалечаване от Извора на живота...

След грехопадението човешкият ум се обърнал към света – вместо да одухотворява тялото, се подчинил на материалните условия. Заради повреденото Законът ни обвинява...

След извършване на безнравствени дела съвестта постоянно безпокои човек. Срамът е компасът на съзнанието, а безсрамието индикатор на развалата... Съвестта говори, поучава, заповядва. Конфуций я нарича пътеводител – светилник, който освещава пътя на човека... Всеки човек има съвест. Тя е чувство, глас от дълбините на собственото ни същество... След като първите хора паднали, тя започнала да проявява своята сила и ужасно да противодейства на престъпниците... В тукашния живот съвестта е потаен обвинител, защото е потаен и грехът. Обвиненията чува само съгрешилият. Но в деня на Последния Съд съвестта ще бъде явен обвинител, защото и грехът ще бъде  явен – ще го чува и вижда и съгрешилият, и ангелите, и всички човеци и демони...

Когато Херкулес решил да гради своята душа и тяло, се намерил на кръстопът между живота и смъртта (Добродетел и Грях или Щастието)...

Пътят на смъртта е разпадане заради греха. Думата „грях” означава „грешка”, неулучване целта, посочена от Правдата. Умът се лишава от своята цялост, тъй като се лута в разни посоки от заблуда, блудство или разпътство...

Сърцето оцветява лицето. Сухото сърце, сърцето което обича без отзив, смутеното сърце, престъпното, нещастното... всичко се чете върху лицето като думи върху бяла страница на книга.... Има сини, червени и черни чувства. Сините раждат красота, но за да стане цялостна, е необходима истината. Смирение, целомъдрие, въздържание, щедрост, благотворителност, търпение и кротост, ревност към доброто и благоговение са спектърът на духовната светлина. Лъжливото лице опошлява и загася душата, която създава хармонията в цялото.

Гордост, похот, лакомство, скъперничество, завист, леност, отмъщение и убийство бързо оцветяват и обезформят лицето, разрушават това, което човек може да има...

Човешките идеи и икономика са резултат на едно съществуващо преди тях и независимо от тях развитие. Колкото и далеко да се издигаме по стълбата на условните причини, винаги ще срещаме съществуване на други причини. Людите с тъмни очи и сърца не могат да видят Слънцето на Правдата. Само чрез излизане от затворения кръг, човечеството ще се освободи от безплодното извиване на мисълта. Когато грехът завладява личността, лицето престава да бъде прозорец през който струи Божията светлина. То се отделя от личността и вече не е лик, но застива в маска на завладяла я страст...

Помислите, желанията и делата не умират – те изграждат структурата на душата. В християнската философия е казано, че Бог е предопределил всички хора да стигнат до вечното щастие по пътя на добрата съвест. Дори когато човек е съгрешил, Бог не желае смъртта му, а иска той да се покае и да живее...”. →

В християнското изкуство добродетелите и пороците са персонифицирани абстрактни човешки фигури. Най-често срещани са добродетелите в борба със съответни пороци. Например в готическите скулптори се представя фигура на добродетел, стъпкваща съответния порок. В тези битки добродетелите винаги побеждават.

Подобни изображения са от влияние на „Психомахия” – алегорическа поема на испанския поет Пруденции (4 век). В нея се описват и поединични фигури, нещо като „Каталог на Добродетели и Пороци”, и борби между Добродетели и Пороци.

Основните добродетели са 3: Вяра, Надежда и Любов.

Има и 4 главни добродетели: Справедливост, Благоразумие, Храброст и Умереност.

Изобразява се цикъл от 7 добродетели, винаги със съответстващите пороци (не е задължително да са 7-те смъртни гряха)

Изобразяват се и като отделни фигури, най-често „Милосърдие” и „Справедливост”. Освен тях има и множество малки добродетели, като техните най-важни функции са да прославят в живота и след смъртта.

От пороците най-често се изобразява „Похот” и „Алчност (скъперничество).

При моралните алегории може да се използват антични божества от митологията, или герои и героини от античната, древната история, за да се персонифицират дадени морални качества.

Напр. битката между Ratio (Разум) и Libido (Страст). От страна на Разума са Аполон, Меркурий и Вулкан, а от страна на Страстите са Купидон, Венера и Вулкан.

Защо Георги Данчов е избрал

за първия български комикс

темата за глада

и е назовал вестника си "Таласъм"?

През 1890 г. Георги Данчов започва да издава в Пловдив сатиричен вестник „Таласъм” (Вампир). Излизат 13 броя. Той се беше запалил (ентусиазрирал) да бичува мошеници, грабители, злоупотребители, експлоататори. Вестника дойде като таласъм който предупреждава и с перо разобличава всички които плуваха в мътните води на користолюбието, егоизма, алчността, завистта, кражбите, службогонство и др. паталогични ситуации.

Традиционната алегория при него изгубва отвлечения и условен характер и намира израз в конкретен чисто битов сюжет. Тема на комикса е „5-те чувства”. Но чувствата в комикса не са олицетворени  като в живописта от красиви девойки и техните действия: една се наслаждава на ухание от цветя, друга замислено се съзерцава в огледало, трета гали малко животинче и пр., а са жанрова сцена в действие. Тази разлика силно подчертава различните естетически концепции, лежащи в основата на живописта и комиксите.

В този комикс има послание за едно ново изкуство, с нови изразни средства. Човешките впечатления от 5-те чувства се изменят ежеминутно и постоянно, но честото повтаряне на тези впечатления ни позволява да ги съединяваме в групи.

Състоянието на глад е преди всичко не доброволно и против волята на индивида и нуждите на организма. Затворени и оставени на глад животни вият, хапят и се мъчат да се освободят. Започват да поглъщат дори не хранителни предмети, но след известно време ги наляга сънливост. Обаче само човек, подложен на принудителна гладна смърт, изпитва не само болезнено чувство, но и ужасни страдания, които го убиват.

Подобен случай е нарисувал френският живописец Теодор Жерико (1791-1826) – „Салът на френската регата Медуза”. Целият екипаж от 100 човека след крушение остава без провизии. Гладуващите се нахвърляли върху ремъците на раниците и корабните въжета. Мнозина умрели от глад или от отчаяние се хвърлили в морската бездна. Оцелели само 15 моряка, изяждайки труповете на умрелите или убитите си другари. Салът в картината с грамадна енергия е устремена в дълбочина, но тази дълбочина е безвидна пустота, не притежава илюзията за реално съществуване.

Много са подобните случаи на помрачаване разсъдъка на човек и проявяване напълно животински инстинкти предизвикани от ужасното чувство на глад. При такива случаи се забелязват следните прояви: повишена възбуденост, несдържан плач, избухвания от яд, усилено говорене. За да уталожат чувството на глад, такива хора често се движат нагоре-надолу или заемат положение с което коленете притискат стомаха и хапят ръцете си. Някои от тях нямат болки, но настроението им е спаднало, а волята застрашена. Постепенно гладуващите ако не извършват престъпление, изпадат в сънно състояние и сънуват как се хранят с най- съблазнителни ястия. Те халюцинират докато паднат мъртви. Ето защо гладуващите се намират на границата между живота и смъртта.Причините за глад са различни: религиозност, бедност, стихия, бедствия, спортна диета и пр.

По повод работата на Матис за християнска църква, Пикасо казва: както съществуват различни области със свой език: математичен, философски, религиозен, поетичен, научен и т.н., които могат до някъде да се изказват съответно на английски, френски, немски, български и пр. (но не е желателно те да се смесват) – така и художника трябва да бъде последователен в своето творчество без да прави тюрлю гювеч. Матис трябваше да рисува със своя художествен език: хареми и пазари, а не религиозно изкуство...  

Възможностите са много и всеки може да се изявява според своите желания, дарба и знания: Пикасо е рисувал за Храма на Мира, Шагал за Синагога, Гюдженов е бил художник към Св.Синод на Б.П.Ц. където има специален надзор за строго спазване на канони, други художници са работели в областта на Цирка, Театъра, Спорта и т.н.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.