по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Понятие за деветото изкуство"

01.10.2019
Снимка 1

 „Когато в онези ранни за теорията на комиксите години (средата на 80-те) софиянци считаха деветото изкуство за шлагерна проява, халтура или чалга, в Пловдив търсихме думи за означаване на необходими понятия, термини и чувства за новото изкуство, но още не бе дошло времето. Със заимстване от други изкуства се получаваше куриозна и нелогична бъркотия. Трябваше да се обработи езикът, но тази трудно разрешима задача не приема себични мнения, а иска помощ от едно учено общество. Ето защо искахме да приобщим повече творци от различни изкуства и затова постепенно внедрявахме идеята за новото изкуство. Измислени термини от отделни умни глави е мъртва основа за изграждането на новото модерно изкуство, което е един международен език.  В Италия деветото изкуство се нарича fumetti (облакът, който излиза от говора), във Франция - банда десине (рисувана лента), в Англия - комикс (от комично). Списание “Дъга” навремето (през социализма) подходящо се определяше у нас като “разкази в картинки”, по подобие на комиксите от 40-те години (на Царство България) - “романи в картини”. Още в първата българска статия (за деветото изкуство), в Пловдив ние ги нарекохме “комикси”, като едно предчувствие за глобализиране в бъдещето и за препратка към основоположника на това изкуство, както казва Пушкин, но имаше с основание възражение. Съществуват и некомични творби в този стил. Ето защо, по подобие на френската рисувана лента, в Пловдив временно се наричат диаскоп-комикс...”

Вестник „Марица” на 14.11.2013

В цитираната статия се съобщава  проблем за развитието на съвременното българско девето изкуство, който и днес стои неразрешен

Настоящата публикация няма да анализира наименованията от идеологически поглед. Разликата „романи в картини” и „разкази в картини”, както и причината за предпочитане на едното или другото наименование по време на Царство България или по време на социализма,  е пояснена в няколко статии на „Диаскоп”.

Желанието е да се фокусира вниманието върху причините, затрудняващи формулирането на деветото изкуство. Още в първата у нас статия за деветото изкуство „Изкуство ли е комиксът” (вестник „Комсомолска искра”, Пловдив, 1987 г.) се казва: „Що се отнася до историята на комиксите, то тя започва с онова, което историята на проблема за времето в изобразителното изкуство ни представя... Специфичното, което го отличава от другите изкуства, е възможността различни събития да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в момента на виждане на страницата можем да възприемем и преживеем и настояще и бъдеще, и минало. Това е принцип, аналогичен на човешката памет: всички събития, постъпили в така нар. „трайна памет”, се пускат едновременно за прослушване. Отделната страница е вътрешно организирано единство на разграничаващите се нейни кадри и в зависимост от различния аналитичен подход разкрива себе си чрез различни интервално-ритмически комбинации”.

В следващите публикации от поредицата статии се разясниха последователно формирането на интервално-ритмичните комбинации, видовете и жанрове комикси и т.н.

В „Диаскоп” от 1991 г. се поясни трудността за българско название на деветото изкуство:

„Изкуството комикс е пряко свързано с естетиката на хумористичните серии, за което свидетелства и английското им название, произтичащо от думата „комично”. Френското „наименование” „рисувана лента” не е съхранило този оттенък, а съдържа в себе си смислов паралел с кинематографската лента. Американският художник Берн Хогарт ни навежда на мисълта, че и двете имат право на съществуване: „Нерядко ние намираме в комиксите и комично, и трагично, и приключения, и романтика, и проза, и поезия.” Авторът иска да каже, че комиксът е всичко това заедно и нищо в отделност. Все пак комиксът като вид изкуство ни е познат с английското си наименование и ще продължи да съществува с него”.

В същата статия е даден и ключа за разбиране на чудния свят на комикса:

„Известно е, че графиката много повече отколкото живописта, благоприятствува за отразяване на времето. В края на 19 в. повествователното начало в изобразителното изкуство се проявява с небивала сила. Това привежда през 90-те години на миналия век (статията е от 1991 г.) към едновременното възникване на два родствени феномена: комикса и киното. Ето как е станало това: умението да се хване и изостри характерното, да се отхвърли всичко излишно, вече съдържа в себе си принципа на композицията на крупния план. Вътрешната логика на развитието на този принцип тласнала художниците от отделните рисунки към рисуваните поредици, към сериите...”.

Като встъпваме в кръгът на науката за деветото изкуство, необходимо е най-напред да се изложат предварително някои понятия: 1) какво нещо е деветото изкуство, 2) какви са неговите предшественици, 3) какви са неговите предимства пред други изкуства, 4) какъв е неговия език и накрая 5) какъв е методът за неговото изучаване.

До днес все още не е дадено задоволително понятие-определение за това изкуство. Такова понятие се дава според значението и употребата на думата, с която се нарича. Според цитираната статия за названията му в различни времена и региони, се вижда нееднакво значение. Но ако се фокусираме върху най-употребяваните: комикс и рисувана лента, ще се види, че са наречени според широко или тясно приложение, както е възможно и наименование на основа от още по-тясно приложение, както е италианското „облак”, т.е. приказливи картинки.

Според това, както от буквалното значение, така и от употребата на думата, се вижда, че същественият предмет на деветото изкуство е „Времето в изобразителното изкуство”. За изучаването му е необходимо взаимно отношение между  кадрите в страницата и читателя-зрител. От изложеното се вижда, че вместо характерната за изобразителното изкуство цялост, се представя множественост от фрагменти, което е едно отклонение от пластично към времево изкуство с начало, среда и край. За разлика от кино изкуството, в деветото изкуство движението не се получава наготово чрез технически илюзии. Известно е, че очите се намират в непрекъснати движения, които биват няколко вида. При оглеждане на даден обект тези движения са бързи, с подскачания и се наричат сакадични. Докато при следене на движещ се обект движението е плавно. Тук се намира разликата между двата родствени феномена - киното и деветото изкуство. Така можем да разберем защо се рекламира в класическите български издания: „романите в картини са само за най-интелигентните”, а на киното, заради факта, че не изисква усилия при възприятието на движение, се гледало като на панаирджийска атракция. За това за деветото изкуство са характерни и детективските задачи. Ето защо то може да има разцвет само в условия на интелигентно общество, както и след систематично внедряване или обучение на подрастващите.

В статията на „Диаскоп” се вижда кое е било в началото: „умението да се хване и изостри характерното, да се отхвърли всичко излишно, вече съдържа в себе си принципа на композицията на крупния план. Вътрешната логика на развитието на този принцип тласнала художниците от отделните рисунки към рисуваните поредици, към сериите...”.

Ето това дава повод да се предпочита наименованието „комикс”. Трябва да се има пред вид, че става въпрос за  монтаж в частите на дадена фигура, придаващ характерното. Но може да съществува и като последователни движения във фигурата, прийом, наречен „част вместо цялото”, майсторски ползван от художника Рафаело Марчело по подражание на Оноре Домие. В тези факти се забелязват и основите на двете школи в комикс изкуството: реалистичната и карикатурната. Този проблем е изяснен в статиите „Отново за комикса” 1987 г. и "60 години комикси" 1994 г.

Необходимата бързина  при техниката на реализация също има голямо значение за наименованието „комикс”. Ето защо в статията е казано: „умението да се хване и изостри характерното, да се отхвърли всичко излишно...”. Сериите в комикс изкуството се различават например от литографските серии на Домие. При именития френски карикатурист преходът от лист към лист съответства на преход от ситуация към ситуация. В комиксите няколко картинки развиват една ситуация, затова е най-логична и подходяща е бързата скица като рисунката с перо. От тези факти зависят жанровете, изяснени в статията „Комикси, комикси” от 1988 г.

Според начина на всичките понятия, които се изброиха в началото, е възможно да се прави най-точно и пълно определение на многообразното девето изкуство. Необходимо е българският автор подходящо да посочва вида, жанра, техниката и пр. данни при публикуване на своя творба, за да може тя да се приема с доверие от обществото. Тъй като комиксът е част от науката за книгата, също трябва да е ясно какво съдържа: роман, новела, разказ, стихотворения и пр. Но се казва, част от науката, т.е. не всички определения са подобни на литературните.

 

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.