по заглавие   по съдържание

Иво Георгиев: "Времето те търси"

04.07.2013
Снимка 1

Христина Панджаридис за романа на Иво Георгиев "Уроборос"

"Времето е онова, което усещаш и помниш. Времето е незабравата"

Млад мъж е в организирана група от осемнадесет души, с водачите – двадесет. Самолетът, в който е и героят ни Добри, поема от Париж за Бастия. И обратно. Средиземноморието се разкрива страница след страница. То е не просто фон, екзотика, но и атмосфера, търсене, опит да разберем себе си, света, времето.

Има  и друго начало. Пеша, с кораб, с бягане от преследвачите. Мъж на име Рал. Родствената им връзка са някакви си шест века.

В романа на Иво Георгиев се развиват две основни паралелни истории и поне още толкова допълнителни, но не и маловажни. Две пътувания в сегашно време и в миналото. Те се преливат, сближават и отдалечеват. Не се отблъскват и  не звучат странно. Прилягат си. Като ножът, купен в Корте, в дюкянчето „Ножове Ралцони. Корте“. „Малък, сгъваем, овчарски нож с рогова дръжка.“ Нож за спомен  за самозащита или нож, с който отрязваш ненужното ти и омръзнало парче, безполезно парче, биография.

Вероятно, за да се кажат някои истини, е необходимо да си на определено място в точното време. За едни то е сега, преди следобедното кафе, за други превъртаме часовника с векове назад. Фантазията не се покрива с прах и не седи в архива.

Случайно ли е избрана топлината на Корсика и ярките пейзажи? Не отварят ли те врата за болезнени спомени, за осъзнаване, за смелостта да си зададеш въпроси. И отговорите да изтекат като песъчинките на морския пясък. Кой съм и защо вървя по пътищата, без какво не бих устоял, кое е излишното. Кое ме топли час и кое сгрява пожизнено.

Любовта споява историята. Страстта на Рал към Корибела, повелителката на вълците и симпатиите на Добри към Ирена правят текста по-плътен и земен. А и какво е една книга без манастирско вино, но в никакъв случай с добавка на нафталин, и без любов. Без детайли, без тръпка от случайно разменени намигания.

Езикът е богат и емоционален. Език на поет и философ, на наблюдател и участник. Не е натрапчив и неразбираем. Думите притежават магията да те увличат и покоряват.

 „Уроборос“ се чете леко, без да е леко четиво.

Чувството за хумор на писателя  превежда умело от брега на спомените за смъртта на най-близките към разходката в непознато гробище или на планински преход.

Романът ни кани на пътуване. Проследяваме дните и размислите на двама мъже – на разстояние шестотин години. Много или малко... Не е ли въпросът неуместен?

След прочита изникват нови въпроси и усещания. Покорен си от тази уж „екскурзионна“ история и зад бързото четене отсяваш красотата и таланта на автора. Той е вътре в текста си, но и ти, читателят, си се напъхал там. От любопитство и жажда за слънце първоначално, а сега си вече залепнал и потънал в изказаното. Но не бързаш да се чистиш от „лепилото“, харесва ти да си на „ти“ с героите, да поносиш раниците им.

Роман за времето. Най-временното нещо на света. Роман за човешкото, което е непреходно, макар да се побира в дати – от – до.

Временният край за човека преди теб е първата глътка за твоя живот. След последния ти поглед идва ново лице. Кръговрат. Безкрайност.

Времето е онова, което усещаш и помниш. Времето е незабравата.

 

"Уроборос, ИК "Жанет 45", февруари, 2013
оформление: Румен Жеков
редактор: Виктор Самуилов
 
снимки: Иво Георгиев
              1. От премиерата на "Уроборос" в Кърджали на 27 юни 2013
              2. В книжарница "Хеликон"
              3/4.  Книгата "Уроборос" в "Хеликон" и до Слънчевия часовник, Валенсия