Георги Чепилев: "Критерии за добър комикс. Времето в комикса" II
04.11.2019
Продължение от първа част тук
►
В някои от своите жанрове християнското изкуство прави крачка встрани към кипящия светски живот. Носители на светските тенденции са паремийният жанр (притчите) и житийният жанр. Те допускат различни неканонични сюжети. А свободата от иконописния канон стимулира оригиналното творчество в духа на своеобразния новелизъм.
Доколкото за комикс изкуството ни интересува проблема за повествованието и психологизма в живописта, следва да се припомни появата на химнографския жанр в християнското изкуство. В химнографския жанр няма действие и събитие, но се развива емоционалността в различните състояния на групите персонажи: удивление, преклонение и пр. Особено легендарно историческият жанр и персоналният, когато се съединят дават ново естетическо качество – възвишен емоционален строй и съставят житийния жанр на чудесата. Никакъв повествователен стил не може да възникне от другите жанрове, най-вече от репрезентативно персоналния жанр. По мой поглед важността на чудесата от житийната икона за повествованието в картини може да е причина за названието на първото българско специализирано издание „Чуден свят”. Имам предвид, че повечето редактори като Йордан Стубел и Змей Горянин са били сътрудници в църковни издания и познаващи развитието на християнското изкуство.
Химнографският жанр ползва различен род олицетворения, в него се увеличава символичността, но не с насоченост към догматиката, а към поетизацията на замисъла. Пространствено-времевите параметри на иконата остават симултантни, но въпреки това в отношението към пространството се забелязва конкретизация, а някой фигури се изобразяват и много малки. По такъв начин се създават всички условия за развитие на житийния жанр със сложно действие (повествование) и психологическа значителност на персонажите. Същността на житийния жанр обаче не е „бурята от чувства”, а чудесата и съзерцанието. Съдържанието на житийната икона се съставя от неизмеримостта на патетичния образ в повествователната живопис с неговия реален прообраз.
Историята, още повече Свещената история, не може да произтича извън пространството. Почти всички такива събития се изобразяват, произтичащи в известно пространство – природно или архитектурно (в зависимост от сюжета). Но от пространството като такова, от неговата дълбочина, изпълнена с въздух, не са се интересували творците на легендарно историчния жанр. Митологията с нейния свят на чудовища и безличностни човешки същества, с нейното абстрактно време и пространство останали в миналото. В житийния жанр за пръв път се виждат различни чувства, предадени чрез изобразителни средства напр.: удивление, блага любов, родителска любов, съпружеска нежност и пр., при това в сложни взаимоотношения.
Житийната икона е особен род портрет, принадлежащ към висок порядък на синтез. Обединената цялост се дава два пъти: чрез последователност от най-важни жизнени моменти (житийните сцени) и непосредствено чрез просветлен лик (средника на иконата). В средната част е съзерцателен лик, околовръст са клейма със сцени, наситени драматично и разгръщащи действието на живота. Отделните композиции на тези клейма (житийни полета) показват действия от живота на изобразения лик: подвизи, изпитания, чудеса и пр., както и взаимоотношението на светеца с външния свят, неговата действена връзка с него. Тези полета са раздробени на множествени моменти от живота, които отбелязват последователни възлови и крайноъгълни точки определящи основни поврати на неговото движение. Заедно полевите композиции трябва да принадлежат към едно цяло. Освен това необходимо е да имат и обща композиционна цялост с изображението на средника. Ликът е център и съдържа в себе си пространство. Трябва да се изясни: една от специфичните черти на иконописта е, че елементите, които могат да определят точно и подробно времето, в което се е състояло събитието, са ограничени или дори липсват. Това видимо подчертава духовното значение на изобразеното, издига го над определено време и пространство, като така придобива безкрайна продължителност и обхват в пространствено отношение. Затова отделните иконописни изображения са върху златен фон. Чрез златото, символ на Божественото, изображенията са освободени от елементи които биха ги ограничили във време и място. По този начин мога да принадлежат на всеки период. Сгъстеното време се възприема чрез изразните средства и поставя събитията в непрекъснато настояще, докато в произведенията на легендарно историчния жанр всички сцени се развиват и във времето и извън времето. Участващите персонажи се движат в особен плавен ритъм, сякаш са вечни и принадлежат не само на миналото, но на настоящето и бъдещето. Затова в тези композиции историческите реалии са доста относителни. Но това, което е важно: общото повествование активно обхваща и средника на иконата като централната фигура изпъква на картинен фон с най-различни сцени, подобно на картините от италианското Възраждане. Подобно картинно построяване предполага двоен и троен мащаб, което е сякаш връщане към архаичната йерархия в изображението. Но в действителност не е такова връщане, защото в житийната икона се работи симултантно.
Житийната икона значително повиши интереса и усета към организираното време и разбирането му като някакво единство. Това е следствие на проясненото съзнаване на вечността. Така се появи изострена потребност за предаване на движението и развитието.
В първия стадий от развитието на житийната икона се вижда, че средникът и клеймата са почти идентични.Отделни групи, съединени в едно пространство и при пръв поглед, сякаш са изображения на различни лица. Събирането на отделни моменти по четвъртата координата става по-лесно когато частните пространства на отделните подчинени композиции не са разграничени помежду си. По този начин изображението има нагледна цялост и те се възприемат като съвместно съществуващи помежду си. Едва при по внимателно разглеждане на тези групи и участници става ясно, че изобразяват едно и също лице или лица, пейзаж, събитие, но в последователно развитие. В този първи стадий на житийната икона композициите макар и да не са пространствено отделени помежду си, имат известни разграничения чрез полета обкръжаваща всяка частна композиция. Но лишаването от прегради слива клеймата в единна фризова композиция. От тези групи с различни координати на времето, съществуващи съвместно и даващи дълбочина, струят течащи потоци.
Затова някакъв признак, или признаци, е трябвало да установи тъждеството в последователността на образите, на техните различни времеви координати в различните групи при съзнанието на зрителя.
Следващият стадий на житийната икона е изолацията на средника от клеймата. Търси се улесняване на синтеза чрез запълването на тези обрамчващи полета. По този начин пространственото единство става още по-чувствено нагледно. Как се организира в съзнанието времето? Чрез синтеза на времевата последователност. Въпросът за предаването на времето чрез изобразителното произведение, за организацията на времето е подобен като при организирането на пространствените координати. Дори предаването на времето в изобразителното изкуство е по разбираемо отколкото предаването на дълбочина. Тъй като съзерцаването на творбата изисква психологически процеси които протичат във времето, докато дълбочината не е свързана явно с плоскостта. Изобразителното изкуство е запис на ритъм от образи и в него са ключовете за разчитане. Непрекъснато течащото еднородно време не е способно да даде ритъм. Ритъма предполага пулсация, сгъстяване и разреждане, забавяне и ускорение, крачки и спиране. Следователно изобразителните средства предаващи ритъма трябва да имат в себе си известна разчлененост която да задържа вниманието и окото. Тези промеждутъци предвижват от един момент към друг, редуват се елементи на покой и на скок. Елементите на скока от раздробената материя са предназначени да разделят два съседни елемента и така лишават произведението от непрекъснатост. Окото прескача през разделителните шевове и не ги забелязва защото са безвременни, т.е разглеждането им е с нулева продължителност. Обаче в съчетанието с елементи на покой правят ритъм и оформят времето. Тези разделителни шевове са формални, в служба на формата като цяло и те предават движението. По такъв начин времето се въвежда и в комикса с кинематографичен метод, като се разчленява на отделни моменти. Обаче не е достатъчно времето да бъде разложено на моменти, необходимо е те да бъдат свързани в една редица с вътрешно единство на отделните моменти. Като при прехода да се узнава за новия елемент нещо от елемента който току що е напуснат. Разчленението е улеснено условие за анализ. Организацията на времето в изобразителното изкуство винаги се постига чрез разчленена прекъснатост. Последователността на образите, белите полета, номерацията на страници или кадри дават ритъма който разкрива замисъла.
Изкуството на късния стадий на житийната икона е още по-чувствително и се стреми да скрие шевовете между отделните композиции. Отново се минава през процес на обединяване и сливане без никакви линейни граници (илюзорно), на композициите от отделните клейма. Само се чувства развиващия сюжет без да се установява от съзнанието. Такова е било развитието на житийния жанр и той се спира на този стадий. В по-ново време намира възраждане в изкуството на лаковата миниатюра. Еволюирала от историко битовия жанр и оставяйки голямо място на пейзажа.
Реалистичната тенденция в линията на изкуството започва най-силно да се проявява в житийната икона. Битовите сцени в житийния жанр започват да заемат все по-голямо и трайно място, превръщат се често в истински жанрови картинки и дори в пейзаж. Житийните миниатюри са рисувани не по традиция, а по въображение. Става дума за нови сюжети, не характерни за легендарно историческия жанр, свързани с реалната действителност. За пример могат да послужат миниатюрите от „Житие на св. Сергий Радонежки Чудотворец”. Наистина в тези рисунки няма още тази многоплановост на непрекъснатото действие, пространствеността и многофигурността, както в „Повест за преподобния Сергий”, но лаконичността на разказа съобщават голяма жанрова поетичност и епичност. По тези миниатюри нагледно се запознаваме с множество интересни подробности: как в миналото са пекли хляб, как са носели вода, как именития Андрей Рубльов рисува икони, как преподобния Сергий гледа като на телевизия Куликовската битката и уверено съобщава на монасите в храма името на всеки убит войн и победата, и т.н.
С такъв поетически характер се отличават и природните картинки в житието. Обаче те са рисувани не от лични наблюдения, но сложните фонове в различните сцени са клишета заимствани от легендарно историческия жанр. Но са картинки илюстриращи съвременната на художника действителност с реалистично изострено чувство напр.: изображения на сцени със сеитба, с жътва и пр. Композициите са построени просто, след премахване на второстепенните и излишни елементи. Лежащата в основата повествователност в житийния жанр е от особен универсален тип. Този космографски универсализъм определил важната структурна особеност на стила.
край
Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"
History of Bulgarian comics - Plovdiv 2019
Визитна картичка на Диаскоп
Благодарствено писмо
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.