по заглавие   по съдържание

ХУДОЖЕСТВЕНО НАСЛЕДСТВО: „ЧУДОТО ПО ПЪТЯ ЗА ДАМАСК”

29.06.2013
Снимка 1

На 29 юли празнуват: Петър (гр. камък, канара) и Павел (лат. малък) - Петран, Пенко, Пенчо,  Петко, Петя, Пецо, Перо, Пешо, Пена и пр., още Павлин, Павлия, Павле и пр.

-----

Пролетната вечер бавно пада над Иерусалим. Прощалните лъчи на залязващото слънце огряват само високия купол на храма. Вечерната прохлада се носи из въздуха и в тесните Иерусалимски улици настъпва полумрак. Само на площада пред храма се чува шумът на тълпата, която се разотива след вечернята молитва. Един човек излиза от тълпата и с бързи крачки се отправя към дома на първосвещеника. Съдейки по неговата походка и бързина на движението, той е млад. Застава пред главния вход на първосвещениковата къща и енергично почуква. Явно е, че не се стеснява и е близък човек на първосвещеника. Слугата му отваря вратата и отива да обади на първосвещеника. Първосвещеникът Кайафа в това време почива след вечернята молитва. В стаята влиза слугата Ибрахим, застава почтително и му казва: - Савел из Тарс иска да ви види!

- Да бъде благословен! Нека дойде! – отговоря Кайафа и става прав, оправяйки дрехите си. Кайафа отдавна знае за ревността на Савла в пазене преданието и учението на иудеите. Знае, че Савел е най-добрият ученик на Гамалииля и кръвен враг на християните.

В стаята влиза Савел - млад, висок и строен човек. Неговото умно и енергично лице е красиво, а високото му чело носи отпечатъка на умствените му трудове и силна воля. Савел застава пред Кайафа и смирено поставя ръка на гърдите си.

- Да бъде благословението на Всемогъщия Иехова над най-добрия от синовете Израилеви от сега и до века! – тържествено произнася Кайафа и простира ръката си над Савла.

- Амин! – отговаря Савел и целува ръката на първосвещеника.

- Какво има да ми кажеш, сине мой, заповядай! Седни! – казва Кайафа и сяда редом със Савла.

- Аз дойдох при вас с една молба – отговаря Савел.

- Вие знаете, че от ден на ден християните се увеличават. Тяхното число расте. Истинската религия на Иехова губи своите чада. Въпреки гоненията, във всеки град на Палестина има вече християнски общини. Особено е силна християнската община в Дамаск. Там Христовото учение е свило гнездо и числото на Христовите последователи расте не с дни, а с часове. А това се дължи на туй, че много от равините и левитите Израилеви станаха последователи на Христа. И така, ти виждаш каква опасност грози нашия народ и вярата на Отците ни. Аз взех решението да отида в Дамаск, да избия всички християни и запаля града. По този начин отново ще възвърна в нашата вяра всички повярвали в Христа. Но искам от тебе две неща: десетина войници и писмо до дамаските първенци и стареи да не ми пречат да изпълня своя план!

- Савел, много ти благодаря! Бъди благословен! Сега ще напиша писмо! Ще ти дам и войници! – отговаря Кайаф и влиза в другата стая, за да напише писмото. Савел остава сам. Тихо е. Чува се само шуртенето на фонтана. Лицето на Савла гори. Сърцето му силно бие. В неговото разпалено въображение се рисува кървавата картина – избити християни и Дамаск в пламъци. В това време влиза първосвещеникът.

- Ето ти писмото! – казва Кайаф и подава на Савла свитък, скрепен с печат. Савел приема свитъка и почтително навежда главата си.

- Бог на Авраама, Исака и Якова, Бог на Отците наши да благослови тебе и твоето дело. Ще чакам да изпълниш добре своя план и като се върнеш да ме зарадваш!

- Амин! – отговаря Савел и, след като целува ръката на първосвещеника, излиза из стаята. Навън е тихо. Градът спи своя спокоен сън.

 

****

По пътя, минаващ през известната Дамаскова пустиня, яздят на коне десетина конници. Това са Савел и войниците. Слънцето силно пече. Топло е като в пещ. Конете едва пристъпят от жегата. Пътниците яздят мълчаливо. Най-после един от тях се обажда: - „Ето, вече се вижда Дамаск!” Тези думи сякаш събуждат Савла. Той поглежда. В далечината се виждат очертанията на Ливанската планина и част от града Дамаск. Като вижда града, в гърдите на Савла се дига буря. Още малко и той ще изпълни своя план – да върне отново към праотеческата вяра всички заблудени Израилеви синове. Но изведнъж силна светкавица блясва пред конниците. Конете скачат прави, а конят на Савла го хвърля на пясъка. Мечът му пада на страни. Свитъкът на първосвещеника е понесен от вятъра из пустинята. Всички пътници стоят като поразени. Савел лежи като мъртав. Той нищо не чувства в тоя миг. Но изведнъж се сепва... Пред него се явява човек, с кротко лице и с чуден, неземен поглед. От цялата Му фигура се излъчва величие и доброта. Целият е озарен от бляскава светлина. Савел с ужас е приковал погледа си към това видение. Целият е погълнат в съзерцание на тоя дивен образ.

- „Савле, Савле, защо Ме гониш?” – чува той кротък глас. Като мълния тия думи пронизват душата му.

- „Гоня! Кого гоня, кого? Но кой си Ти, Ти чудни човече? – мисли Савел. Не трябва ли да питам кой е Той?

- Кой си Ти? – с мъка запитва Савел. -

- Аз съм Иисус, Когото ти гониш.

Ако в този момент бе паднал гръм, не би произвел такова сътресение у Савла, като тия прости и ясни думи...

Той поглежда към Иисуса и погледите им се срещат. Кротък, мил поглед изведнъж прониква в душата на Савла и с неземна светлина я озарява. Савел не може да удържи на тоя поглед и навежда глава... И сега той вижда своето минало и ясно разбира, че всичко, за което е живял и работил, е смешно заблуждение. Значи, Христос действително е Бог Месия, Спасителят на света. Иначе Той не би му се явил. Савел отново подига главата си и с глух глас пита:

- Господи, какво ще заповядаш да правя?

- Стани и иди в града и ще ти бъде казано какво да правиш.

Видението изчезва. Савел иска да види пак лицето на Иисуса, но усеща, че пред него се спуска мрак. Савел е сляп. Изплашени, войниците го обкръжават.

- Какво стана, господарю! Каква бе тая светлина и с кого ти разговаряше?

Те разбират, че той не вижда и го вдигат от земята.

- Не ме питайте... Отведете ме в Данаск. Аз отсега ще изпълня само волята на Спасителя на света – Христа.

И из пътя до Дамаск Савел говори на войниците за явяването на Христа и за Неговата слава...

Това е първата проповед на новия избран от Самаго Христа апостол Павел.

 

из книгата "Разкази и легенди", Пловдив, 1941

илюстрация: „Обръщането на св. ап. Павел” от худ. П. Джамджиев