Комикс дружество „Диаскоп“: Първият български комикс в съвременен вид

През тази година – 2019, град Пловдив е културна столица на Европа. В град Пловдив започва българското комикс изкуство.

Първият български комикс в съвременен вид е „Шестте чувства у гладния”, отпечатан във вестник „Таласъм” (Вампир), в Пловдив през 1890 г. и е нарисуван от Георги Данчов.

Традиционната алегория при него изгубва отвлечения и условен характер и намира израз в конкретен чисто битов сюжет. Тема на комикса е „5-те чувства”. Но чувствата в комикса не са олицетворени  като в живописта от красиви девойки и техните действия: една се наслаждава на ухание от цветя, друга замислено се съзерцава в огледало, трета гали малко животинче и пр., а са жанрова сцена в действие, означаваща последователно: зрение, обоняние, осезание, вкус, слух и бягане. Тази разлика силно подчертава различните естетически концепции, лежащи в основите на живописта и комиксите.

В този комикс има послание за едно ново изкуство, с нови изразни средства. Човешките впечатления от 5-те чувства се изменят ежеминутно и постоянно, но честото повтаряне на тези впечатления ни позволява да ги съединяваме в групи. Да разбере човек нещо означава да прецени отношения, т.е. да ги сравнява и различава. А за да се сравнят дадени неща те трябва да се сближат, както и за да се различат - трябва умствено да се разделят. Това са процесите на синтеза и анализа, характерни за кубизма. Около нас ежеминутно се извършват най-разнообразни явления. Едно от тях е движението - ние мърдаме ръце, ходим из стая, чуваме преминаване на автомобил, забелязваме шумолене на листа, люлеещи се от вятър, усещаме движението на собствената кръв,  туптяща в нашите вени. Движението е промяна на мястото и е немислимо без движещ се предмет. Докато съществува пункт, на който може да се опира нашата мисъл, докато ние считаме един предмет за неподвижен, дотогава можем да схващаме движението. Всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл и всяко движение изисква известно време. За измерване на времето винаги ни служи отношението на впечатленията в пространството. Георги Данчов  ясно посочи специфичното на новото изкуство - проблема за времето в изобразителното изкуство.

Комиксът се нарича „Шестте чувства при гладния”. Но е известно, че най-мощните инстинкти като глада и любовта не правят особено впечатление в комикс изкуството, защото деветото изкуство е на принципа на паметта и спомените. Тази специфичност е описана в моя статия публикувана през 1987 г - "Изкуство ли е комиксът": „Това, което  отличава комиксите от другите изкуства, е възможността различни събития да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в момента на виждане на страницата можем да възприемем и преживеем и настояще и бъдеще, и минало. Това е принцип, аналогичен на човешката памет; всички събития, постъпили в така наречената "трайна памет" се пускат едновременно за прослушване. Отделната страница е вътрешно организирано единство на разграничаващите се нейни кадри и в зависимост от различния аналитичен подход разкрива себе си чрез различни интервално-ритмически комбинации".

Ето защо комиксите имат общо не само с киното, но и с петия спорт – умствения: шахматната игра, ребусите и загадките, игрите-книги за деца и др., където се изисква мъдрост, тъй като мъдростта е едновременното виждане на минало и бъдеще.

Защо Георги Данчов е избрал за първият български комикс темата за глада и е назвал вестника „Таласъм”?

Състоянието на глад е преди всичко не доброволно и против волята на индивида и нуждите на организма. Затворени и оставени на глад животни вият, хапят и се мъчат да се освободят. Започват да поглъщат дори не хранителни предмети, но след известно време ги наляга сънливост. Единствено човекът, подложен на принудителна гладна смърт, изпитва не само болезнено чувство, но и ужасни страдания, които го убиват. Подобен случай е нарисувал френският живописец Теодор Жерико (1791-1826) – „Салът на френската регата Медуза”. Целият екипаж от 100 човека след крушение остава без провизии. Гладуващите се нахвърляли върху ремъците на раниците и корабните въжета. Мнозина умрели от глад или от отчаяние се хвърлили в морската бездна. Оцелели само 15 моряка, изяждайки труповете на умрелите или убитите си другари. Салът в картината с грамадна енергия е устремена в дълбочина, но тази дълбочина е безвидна пустота, не притежава илюзията за реално съществуване.

Много са подобните случаи на помрачаване разсъдъка на човек и проявяване напълно животински инстинкти, предизвикани от ужасното чувство на глад. При такива случаи се забелязват следните прояви: повишена възбуденост, несдържан плач, избухвания от яд, усилено говорене. За да уталожат чувството на глад, такива хора често се движат нагорте-надолу или заемат положение, с което коленете притискат стомаха и хапят ръцете си. Някои от тях нямат болки, но настроението им е спаднало, а волята застрашена. Постепенно гладуващите, ако не извършват престъпление, изпадат в сънно състояние и сънуват как се хранят с най- съблазнителни ястия. Те халюцинират, докато паднат мъртви. Ето защо гладуващите се намират на границата между живота и смъртта.

Причините за глад са различни напр.: религиозност, бедност, стихия, бедствия, спортна диета.

Георги Данчов е роден на 27 юли 1846 г. в Чирпан в търговско семеиство. На 11 и 12 години изрисувал със собствени композиции един албум от 200 листа - рисунки илюстриращи последователно живота на светци и техните чудеса. Останал кръгъл сирак на 16 години момчето учи рисуване при майстор Алекси Атанасов по времето, когато рисува стенопис на „Страшния съд” и където са изобразени всички паталогични страсти. След  девет месеца Георги Данчов спира учението и започва да прехранва петчленното си семейство. Той е един от първите български професионални фотографи. Освен това създава цикли литографии и рисунки на битова тема. Такива битови рисунки му са възложени за Всеруската етнографска изложба в Москва през 1867 г. Автор е на много стенописи, икони и портрети на видни личности.

През 1890 г. започва да издава сатиричен вестник „Таласъм” (Вампир), излизат 13 броя. Той бичува в сатиричния и хумуристичен вестник мошеници, грабители, злоупотребители, експлоататори. Вестникът е „Таласъм“ и излиза в Пловдив. С перо разобличава всички, които плуват в мътните води на користолюбието, егоизма, алчността, завистта, кражбите, службогонство и др. паталогични страсти.

Едни от основните демонични персонажи в българския фолклор са вампирите (таласъмите) – срещат се при описанията на сънища, приказки, песни, суеверни разкази и др. Таласъмите населяват границата между живота и смъртта или отвъдния свят. Стремежът на човека да ги види въпреки ограничението на сетивата си, правят тези персонажи фантастични и въображаеми, тъй като трудно  се наблюдава свръхсетивния свят. Представите за тези демони позволяват с помощта на психологията да се разкрие същността на човека – вампирското у човека. Най-често при някаква не обикновена ситуация в която човек бива обладан от несъзнаваното и не се знае какво ще последва. Може да си изгуби ума и въпреки това човек да е нормален, за такъв се казва, че  в него се е вселил зъл дух. Този човек се оказва в съвсем друго настроение и патологията е науката която изследва такива състояния предизвикани от страстите.

Идеята си Георги Данчов споделил с книжара Никола Краварев. Книжарят Краварев заплатил първите броеве на изобличителния седмичен вестник, тъй като вярвал, че е надеждна бариера срещу злото. Първият „Таласъм” излиза на 3 февруари 1890 г. в град Пловдив.  Заглавните му букви са рисунки – в буквата „Т” е вместен борец, в буквата „А” - паднал на колене старец, буквата „Л” е долната част на разтворени крака, а „С „- е съскаща змия, последната „Ъ” е динозавър. Данчов е автор на всеки ред и изображение във вестниците „Таласъм”. Всяка седмица вестникът весели Пловдив, но тъй като художникът е безпощаден и към кметове, и към министри, властите спират първото издание за комикси в България „Таласъм“.

Рисунки и карикатури на Георги Данчов преди това са печатани в друг пловдивски хумористичен вестники – „Кукуригу” (1882-1886). Художникът  е бил помощник кмет на град Пловдив (1890-93) и е участвал в организирането на Първият български панаир, както и на първата художествена изложба в България в това изложение. Умира през 1908 г.