по заглавие   по съдържание

ИЗБОР НА ПЪРВООСНОВА ЗА БЪДЕЩ КОМИКС

01.07.2013
Снимка 1

Един от най-трънливите въпроси, с които имат да се справят авторите на комикси е въпросът "Какво да се представи в картини?"

За начинаещите и любителите на комикс изкуството изборът е по-труден, отколкото за професионални студия и издателства. Последните имат контакти и обмен между професионални писатели и художници: например през 80-те г. в списание „Чуден свят” писатели представяха сценарий за разглеждане от литературен редактор и художествена комисия. След одобрение  текстът се предлагаше на художници - сътрудници в изданието. Възможно бе евентуална поправка според погледа на художника и с разрешение на писателя.

Успехът на комикс творбата до голяма степен зависи от замисъла, т.е. от хрумването: ако е лош, отива на вятъра целият труд. Но главният въпрос е не кой текст е хубав или лош, а кой е подходящ. Хубави литературни творби има много, но те трябва да отговарят на ред условия, преди авторът на комикси да реши да се спре на тях.

При избор на литературна основа трябва преди всичко да се запитаме: какво е най-подходящо в дадения момент. Творците на комикси трябва да познават живота на своя регион - желанията, интересите и вълненията на хората, за които ще е предназначена творбата. След това ще се търси литературно произведение, което е най-близо до тези интереси. Разбира се това правило не бива да се прилага буквално.

Злободневните събития се отбелязват само от някои кратки форми на комикс изкуството и се публикуват предимно по вестници. Става дума за големите комикс форми, които трябва да вълнуват хората в даден момент с важни проблеми. Реализирането на комикс творба без каквато и да е литературна основа е немислимо. В издание „Чуден свят” имаше практика сполучливи хрумвания на художници да се разглеждат от писатели, които по композициите съчиняваха сюжет и думи, но и в тези редки случаи работата се свеждаше отново до сценарий и одобрение от художествената комисия.

Ето защо широко и внимателно трябва да се прецени кой замисъл е най-подходящ.

Дори замисълът, който едва се събужда е добре да се опише. После описанието започва да расте и постепенно се превръща в литературна основа за комикс. Това е дълъг, но благороден процес и в него се отразяват различни форми и видове на комикс изкуството. Само след издържана концепция кристализира основната идея.

Замисълът е хрумването за бъдещ сюжет, което може да се сподели устно или писмено. Това е някакъв интересен факт, подсказан от реална случка или художествена измислица. За предпочитане е замисълът да се формулира с едно, две или три изречения. Ето защо той е лишен от стройна разработка на събития, факти и действащи лица, от конфликти, образи, характери и мотиви. Т.е. представя се в сурово състояние една елементарна идея. Трябва да се има напредвид, че замисълът е загатване на основния конфликт в елементарна форма и че не е анотация (кратко описание на идея и сюжет). Той е началото, от което започва да се развива мисълта за съдържание на някакъв бъдещ комикс.

Авторите на комикси задължително трябва да премислят сюжета и идеите, които впоследствие ще защитават. Издание „Диаскоп” много пъти обръща внимание, че  комикс експонатите за изложба трябва да са пригодèни за целта и замисълът в случая е един от най-важните.  Но пак ще се каже, че при основните принципи и закономерности в изграждането на сценарий  - от подготовката до крайната реализация се отразяват различни видове и форми на комикс изкуството.

Този болен въпрос  за авторите на комикси – от къде да  вземат за избор литературни текстове, е бил решен много сполучливо през 40-те г. в класическите български издания. В тях са публикувани освен комикси, разкази и фейлетони на съвременни писатели, откъси из световната литература и пр. литературни жанрове. Те са били избрани според плана на редакцията. Има примери, по които се вижда как след публикуването на такъв литературен текст, художник го харесва и реализира в комикс творба.

Важно е да се отбележат още някои съображения при избирането на литературна основа за направата на комикс.

Литературният текст,  по който ще се прави комикс, трябва да е по силите на автора. Неопитният художник има оскъдни средства и трудно ще се справи например с творба на Шекспир. От друга страна се изисква смелост и непрекъснат стремеж към все по-нови и трудни задачи. Препоръчително е да се правят комикси в различни стилове. По този начин художникът няма да дотяга на публиката. Има текстове, които се нравят на определени читатели, но по които не трябва да се правят комикси, защото са вредни. Не, че е страшно, но с лъжливи нелепости се подронва достойнството на най-новото - деветото изкуство. Също нетърпими са мъглявости и усуквания, както и текстове с неграмотен език. Ето защо при преводи на комикси е необходима взискателност, защото творбата може да е отлична, но с лош превод у нас да е неприятна.

Големите майстори на комикси често представят творби, които сякаш нямат нищо общо със събитията на деня, но въпреки това отговарят на общите настроения и са извънредно навременни. Този факт може да се обясни с въздействието на произведенията им, замислени да вдъхват вяра на разочаровани и да засилват волята им за живот.

 

автор: ©Георги Чепилев