Георги Чепилев: "Бъдещето на комикс изкуството през най-ново време: 2015 – 2220 година"

От гледна точка на комикс изкуството в момента развитието на културата е в междинен преходен период. В спиралата на стадиите от художественото развитие сега се намираме в началото на „най-новото време”, движещо се към „супер новото време”, което обхваща периода от 2015 г. до 2220 г. Някъде около 2014 и 2015 г. дигиталният капитализъм замени индустриалния капитализъм, с което се причиняват огромни щети на реалната икономика. Последва рязко разширяване на бездната между бедни и богати и залезът на средната класа. Преобладаващото мнение е, че в новата епоха редица професии, които до момента са били доходоносни, започват да се изместват от други. Държавното подпомагане, както и досегашните системи на финансиране комикс изкуството, ще претърпят много промени. За съжаление в България едва ли ще се отрази благотворно, защото комикс авторите от около 30 години са оставени сами на себе си и все повече ще се топи връзката с културната наследственост. Друг фактор опира до изграждането на национална структура, подобно на колективната футболна игра. Един регион или автор е силен в идеи и критика, друг - в литературната основа, трети в художественото реализиране и т.н., но всички имат отговорност и заслуга за националния резултат. Не трябва да се забравя, че в миналото императорските художествени академии са изпращали наградените студенти със златни медали на задгранично проучване с изискване за периодични отчети. Днес в света на технологиите не трябва да се подценява възможностите за бързо възползване от ценни идеи на конкурентни колективи.

 Пловдивското комикс дружество работи и ще работи предимно в авангардните лабораторни търсения. Артистичен авангард с цел да се въвеждат нови модели, стилове, идеи или програми в комикс изкуството, помагащи да се изгражда обединен национален творчески колектив. Пловдивските автори, ако рисуват комикси, те ще са за доказване на някакво идейно учение. Добре е всеки автор или регион, който не счита комикс изкуството само за хоби, да изясни според своето желание мястото и областта на работата си в тази културна сфера, за да се получи синхрон и да се съхрани българския комикс.

 Какво можем ние от комикс изкуството да направим за България?

Роберт де Ниро преди няколко дни заяви желанието си да работи върху идея за филм по световната пандемия, да покаже образа на човека в този нов свят.

Какви образи, теми и герои ни предлага „най-новото време”? Когато едно и също нещо като брой на заболели или починали се повтаря, човешкият ум не може да се концентрира. Страх се появява, когато мислим или очакваме някакво зло. Страхът винаги е свързан с това, че човек не знае определеното зло, което го заплашва. Ако знае какви и колко ще са големи страданията, липсват прояви на страх. Бягството от действителността е липса на смелост и е страх.

Липсата на концентрация хипнотизира човека. Освен темата „страх”, и темата „самота” налага присъствието си. „Изолация” е от френски и означава „усамотявам се”, „уединявам се”, може да се каже и „затворник”. Ако физически сте отделен от обществото и привичното си обкръжение, вие можете да загубите реалното си усещане за действителността. Градът се намира в неподвижност, сякаш времето е спряло като в приказката за „Спящата красавица”. Имаме образ на учен, който със задвижването на един лост блокира и деблокира всичко чрез магически лъч. Заплаха тегне над всички, желателно е светът да спре – и той задвижва лоста. Цифри от заплетени изчисления също налагат присъствието си. Банкнотите са ненужни в парализирания град, макар че чрез тях е възможно да се покажат пороци или добродетели. Срещат се подобни ситуации в художествените произведения, но въпросът е кои действащи лица са защитени от този хипнотичен експеримент и какво вършат в заспалия град? Възможни са сполучливи символи на преход от въображаемото към реалното, превърнало се в ежедневие. Ето защо лекар психолог е подходящ образ, или репортер, наречен от Фелини „папарацо”, ловец на клюки и сантиментални тайни.

В „Диаскоп” са публикувани разсъждения за двойнственото в изобразителното изкуство. В настоящата статия ще се потърси само съответен образ от комиксите. „Jacques Flash” е познат на феновете на френските списания  “Vaillant” “Pif”, този журналист работи за полицията като използва серум за невидимост. Призрачният силует се различава от плътската форма на героя. Прозрачното  тяло напомня за етеричното тяло двойник, което напуска героя, след като се раздвоява и после пак се връща, сливайки се с физическото тяло. Всичко виждащ, но невидим за околните. Да се представя невидимото, което вълнува и живее отвъд плътните стени, е характерно за езика на футуризма. Защото тази изострена чувствителност на съвременния човек, който отгатва вече тъмните прояви на медиумизма, приема, че телата са прозрачни. Футуризмът не изобразява формата, а пластичния ритъм, не строежа на телата, но строежа на тяхното действие. Предава се едновременност на обстановката и синтез на онова, което вижда човек. Създава се изображение на душевни състояния чрез различни видове силови линии.

Добре би било да се поясни нещо относно „тъмните прояви на медиумизма”. В религиозно нравственото учение на окултизма и теософията или сродното им - на спиритизма, човек е съставен от седем принципа: физическо тяло, астрално тяло, жизнена сила, инстинктивен ум, интелект, духовен ум и ум. „Астралното тяло” е брат на физическото тяло и са свързани с една тънка като коприна нишка. То е съставено от материя от по-деликатно естество спрямо физическото тяло. Астралното тяло е точната съответна част на физическото тяло и може да се отдели от него при известни условия. Човек може да се отдели и да пътешества надалеко. Този облак в човешка форма след смъртта на физическото тяло при известни обстоятелства се нарича „вампир”. Астралното тяло е невидимо за обикновеното око, но лесно се вижда от ясновидците и психическите развити хора. Всеки един от тези седем принципа излъчват енергия, наречена аура. Аурата на астралното тяло е парообразна по изглед и цвят.

Според християнското учение за сътворението, човек се състои от две начала – тяло и душа. Затова е естествено, че душата и ангелите като безплътни не се изобразяват прозрачни в зографията, но се показват чрез други, подходящи за учението изразни средства.

В българският комикс за „Сътворението на вселената” в „Православен комикс” се обяснява мнението на д-р Петър Берон за разликите в религиозните учения: „ Авторът на „Рибния буквар” разпределя народите според тяхното учение за началото на вселената: едни стигат до някоя геологична епоха, други отиват по-далеко – до висша сила, създаваща света, трети като космогонията на евреите проникват още по-дълбоко и се явяват ключ за разбиране на противоречивите понятия за хаоса (идеал на безпорядък и смърт): яйцето (символ на живот и хармония). Св. апостол и евангелист Йоан Богослов като орел се издига с видението. Прелита над деветта ангелски степени, преминава самите предели на непрестъпната светлина, приближава се при непостижимото...”. Какви изобразителни средства са подходящи за представяне на най-висшата духовна степен, ни научава Леонардо да Винчи след като посетил ателието на руския иконописец Евтихий: „Леонардо чувстваше, че това не е живопис, но, въпреки несъвършенството, иконите притежават силна вяра... Въздействието на тези образи, макар често неумело изобразени и странни, същевременно са безплътни, прозрачни и нежни като съновидение на дете, подобно въздействието на музиката; с нарушаване законите на естеството те достигат света на свръхестественото” (по „Леонардо да Винчи” от Мережковски, стр. 602)

Характерно е, че комикс изкуството изобразява процеса, промяната във времето. За изобразителното изкуство е непосилно да изобразява промяната и движението. Защото е парадоксално да се запечата променящото се посредством непроменливото. Как върху плоскостта на едно и също изобразително поле, на което е запечатана определена фаза от движението (и то завинаги), да бъде запечатана следващата фаза?

Оттук възможността за едновременно показване на няколко кадъра един върху друг. Характерно за футуристичния език е усещането за емоционално звучене и най-вече за безредие и суматоха. Но това средство се използва и за други внушения, напр. за разкриване в идейно съдържание на желана взаимовръзка или контраст между две събития. Подобно на двойната експозиция е едновременния монтаж в рамките на един единствен кадър. Но чрез него се изобразяват спомени, предчувствия, сънища, мисли и др. подобни на двойното в изкуството. Подобен прийом не винаги е художествено оригинален, но чрез него абстрактната идея се визуализира достатъчно конкретно. Важно е да се потърси някаква подходяща ситуация, която непринудено и понятно да разкрива абстрактната тема на сцената. По мой поглед голям майстор в тази насока е френският художник Жан Огюст Доменик Енгр. Неговите сюжети така са избрани, че зрителят веднага разпознава как изображението е съставено от няколко различни „кадри”.

 Може да се обобщи, че картините на Енгр отразяват композиционните прийоми на иконописта и здравата мистика, а тези на футуризма на мистичния уклон, показващ мрежа от невидими физични връзки: механични, електрични, оптични, акустични и др., които се дават нагледно. Тяхната разлика е тема за друга статия. Но преди да се проучи тази разлика, е необходимо да се  потърсят комикс сцени и действащи лица, характерни за темите „Самота” и „Страх”.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.