по заглавие   по съдържание

МЪДРЕЦИ ПОСОЧВАТ ЖИВОТНИ КАТО УЧИТЕЛИ НА ХОРАТА

13.07.2013
Снимка 1
СЕДЕМ БЕЛЕЖИТИ  БАСНОПИСЦИ:
 
Езоп, Леонардо да Винчи, Лесинг, Лафонтен, Кирилов,
Стоян Михайловски, митрополит Иларион
 

От приказката за животни е произлязла баснята.

Басня е късо епическо произведение, което изобразява обществени нрави и човешки отношения посредством алегорични образи на животни, предмети и други. Докато в приказката за животни преобладава забавно фантастиченият елемент, в баснята преобладава поучителният. За основа на баснята служи образният паралелизъм. Когато опознаят живота и нравите на животните, хората ги съпоставят със собствените си нрави. В своите битови отношения те започват да се наричат с имена на животни, като влагат преносен смисъл в тези названия. Когато приказката за животни започва да се употребява алегорически, възниква баснята. В нея поучителният елемент взема връх над забавно-фантастичния.

За създател на баснята се смята древногръцкият баснописец Езоп. У нас баснята навлиза чрез преводи – най-напред Св. Софроний Врачански превежда 144 Езопови басни от гръцки език. В Рибния буквар на д-р Петър Берон са подбрани интересни басни. Днес имаме преводи и на Федър, древнокитайски и римски басни, Лафонтен, Леонардо да Винчи, Лесинг, Кирилов, Салтиков-Щедрин... Като най-добри наши баснописци можем да смятаме Стоян Михайловски и митрополит Иларион.

Баснята е бързо ударно средство за въздействие. Диалогичната форма я прави малка драма. Основната идея веднага се налага на вниманието. Баснята е добро средство за борба. В това късо епично произведение се различават три елемента: 1) къс поетически разказ за една случка, чийто герои са животни, растения и др.; 2) алегория (иносказание), т.е. лицата и случките са само символични образи на известен род хора или известни обществени недостатъци; 3) нравоучение, което направо произтича от алегорическия разказ. Баснята разказва или пък пряко изобразява, правейки героите да действат и говорят. Животните, растенията или другите предмети са живи лица, които говорят и постъпват според най-типичните свойства на своя род.

Слогът на баснята винаги трябва да е съобразен със свойствата и нравите на лицата – прост, естествен, фамилиарен, приятен, весел и наивен. Употребяват се и хитри остроумни изрази, както и високи мисли или чувства. Разговорът между лицата на баснята трябва да е жив, кратък и винаги на място, а изразите - разнообразни. Стиховете на басните са или равни, или  неравни.

Като поезия на разсъдъка баснята изисква въодушевление, свойствено на хора с тиха и спокойна натура с наблюдателен характер и природна веселост на духа. Съдържанието може да е житейска всекидневна мъдрост, уроци от живота. Понякога баснята направо изказва целта си, но не с бездушни морални сентенции, а с игрив обрат, който се превръща в пословица или поговорка. По-голяма част от басните са философски приказки и завършват със съвет или поука. Басните са опит за довеждане до понятност на общи мисли на мъдреците – съвети, правила, наставления до нивото на ума на обикновените хора. Последните два стиха трябва да се помнят и знаят, тъй като ни съобщават мъдрост в двустишия – сентенции (гноми). Тези философски мъдрости, целящи чрез сетивно нагледни образи из живота на животните да събудят проницателност на хората, да ги направят по-умни и по-добри чрез приказно-развлекателен път, е бил любим жанр на българските класически комикс художници.

Издание „Диаскоп” ще представи една дълга поредица от биографии и избрани актуални творби на велики баснописци, с надеждата те да послужат за основа на възраждане на този характерен български комикс жанр.

©„Диаскоп”