по заглавие   по съдържание

ЕЗОП Баснописецът (620-560 г. пр. Р. Хр.)

20.07.2013
Снимка 1

Близо 2500 г. името на един древногръцки роб е още живо и ще продължава да живее. Защото този бележит човек е изобразил живота майсторски в прочутите свои басни, поучаващи и вдъхновяващи дори в съвременната технична епоха.

Издание „Диаскоп” ще публикува биографията на Езоп, написана от друг именит баснописец – французина Жан дьо Лафонтен. Заедно с биографичните откъси ще се представят и басни от Езоп, избрани и преведени от Свети Софроний Врачански (те  се различават по изказа от допълнително включените  басни). Текстовете са илюстрирани със старинни изображения и  комикси.

Езоп се е родил във Фригийския град Амортиум през 57 олимпиада (около 200 г. след основаване на Рим и 500 г. преди Христа). Трудно е да се каже, дали е трябвало да благодари на съдбата или да се оплаква от нея за това, че след като го надарила с голямо остроумие, създала го уродлив и с грозно лице, едва приличащ на човек, лишила го дори от способността да говори. С тези недостатъци той и да не се бе родил роб, лесно е можел да стане такъв. Духът му, обаче, бил винаги свободен и независим от злата му съдба. Първият му господар го пращал да оре нивите му, било за това, че го смятал неспособен за друга работа, било да махне от очите си толкова неприятното създание.

Един ден господарят отишъл на чифлика си и получил от един селянин смокини, които му се видели тъй хубави, че заповядал на своя ключар Агатопус да ги прибере и да му ги поднесе след баня. В това време Езоп се случил по работа в къщата. Агатопус използвал Езоповото идване и като изял с другари смокините, обвинил за това Езоп, когото считал за неспособен да се оправдае; защото последния заеквал и имал вид на малоумен. Наказанията, които през онова време налагали на робите, били много жестоки и престъплението трябвало да се изкупи много скъпо. Горкият Езоп се хвърлил при краката на господаря си и с най-голяма мъка дал да се разбере, че го моли наказанието да бъде отложено за няколко минути. След като му била разрешена тази милост, той донесъл хладка вода, изпил я в присъствието на господаря си, бръкнал с пръсти в устата си и я повърнал чиста без никакви примеси в нея. Като се оправдал по този начин, дал знак и другите да направят същото. Всички останали очудени, защото никой не вярвал, че от Езоп можело да произлезе такова нещо. Агатопус и приятелите му не  показали  почудата. Те изпили водата като него, бръкнали в устата си, но гледали да не бъркат дълбоко. Водата обаче произвела своето действие и направила да се появят смокините, несмлени и алени. Така Езоп се спасил, а обвинителите му били двойно наказани за тяхното лакомство и лошевина.

(следва)

ЕЗОПОВИ БАСНИ: Козел и вълк

Козелът стоял високо на един камък, а вълкът минавал отдолу под камъка. Козелът започнал да го псува и да му се подиграва със смях. Вълкът, като се обърнал, му казал: „Ти не ме псуваш, а ме псува мястото, на което стоиш”.

портрет на баснописеца Езоп от испанския художник Диего Веласкес