СУПЕРМЕН И БАТМАН ЗАЕДНО

Социална отговорност и ново понятие за личността

Техника означава инструмент - средство. Модерната технология освен че може да се използва за добро или зло, е и съзидателна сила в областта на културата. Тя коренно преобразува света в който живеем, изменя начин на живот, работа, въображение. Човекът мисли по-различно в епохата на Интернет и космическите спътници, отколкото във времената, когато се е предвижвал с коне. Техниката поставя пред съвременните хора нови въпроси и възможности.

Високоразвитите технологии призовават хората към зрялост.

Във времената, когато е нямало технически средства, чрез които да се преодолява недостига на храна, човекът не е бил виновен за глада на деца и бедни. Днес не може да има извинение за съществуващ глад. На лице е и цяла редица проблеми като: как да не избягваме съседи с различни възгледи, как днес да се използват институтите и т.н. За да се решат тези проблеми е необходимо да бъде преобразена основно нашата цивилизация и да се поставят очертания на стабилно общество. Обществото не е математически сбор на отделни индивиди.

Привеждащите някога в ужас природни сили като гръмотевици и мълнии, не плашат съвременните хора. Стихиите са овладяни и се използва дори тяхната енергия.

Но в днешно време самият човек се явява причина за ужас.

Неговите технични открития и машиноподобни октоподни организации принасят повече вреда от всички мълнии и гръмотевици взети заедно. Техническата цивилизация, казват философите, е като бронтозавър, неприспособена към изискванията на бъдещия живот и новите условия. Това е пътят на изчезването, а изходът е в създаване на стабилно жизнеспособно общество.

Ще може ли българското комикс изкуство да се справи в съвременните условия? Къде да се търсят  нови сюжети и герои?

Всеки разказ в картини има герой или предмет, които са основната единица. Те са пòдлога на действията, защото комиксите дори да са безсюжетни, показват действия и случки. Персонажите се променят, минавайки през различни емоции. Подредбата на идеи, герои, действия, време и среда е според изискванията на жанровете. Необходимо е концепция за човешки стойности на епохата и след това проникване в личността на персонажа.

Ето защо издание „Диаскоп” счита за интересно да се разгледа историята на понятието „личност”. С думата „личност” се превежда латинския термин persona, с който старите гърци и римляни означавали маската, която си поставяли актьорите в театъра, за да представят известно божество или някое лице. Празните лица-маски, обърнати към зрителя с невиждащи очи  означавали „persona” като нещо външно, нещо, което човек поставя пред себе си и което не му принадлежи. По този начин актьорът се явява под чуждо име и се представя за друг, а не какъвто е в действителност. Това е обратното на съвременното разбиране на думата „persona” (личност) – вътрешната духовна ценност на човека.

Днешното си съдържание това понятие получава постепенно. По времето на Ренесанса в Италия „личности” се наричат богато надарените физически и духовно развити хора. След 17 век понятието за личността изгубва естетическия си характер и се пренася върху всеки човешки индивид. „Личност” вече е всяко същество, което носи човешки образ, защото като такова е носител на нравствен закон и следователно на всички човешки права. Като „личност” човешкото същество заслужава уважение и трябва да бъде разглеждано винаги като цел и никога само като средство. Върху тази философия почива и модерното понятие за „личност”, но тя вече не е само нещо дадено , а е зададеност с идеал. Т.е. „личност” за модерните хора е всеки човек, но за да се прояви подобаващо е необходимо обществена дейност.

Днес думата „личност” не изразява нещо дадено, не показва и никаква зададеност, а само едно отношение спрямо нещо друго. Тъй като сега понятието „общество” стои по-високо от понятието „личност” и логически го предхожда, ето защо личността е възможна само в обществото (но не в досегашния смисъл - за да се прояви и издигне над другите и си послужи с тях като средство да им стане водач или учител).

Тези разсъждения показват, че ценността на личността се извзе от областта на личното „аз” и се постави във връзка между "аз" и "ти". "Аз" е възможно само при наличието на "ти". С други думи съотношението "аз-ти" стои по битие и по ценност пред и над състоянието "аз".

Така, ако се появят двама големи герои в един комикс разказ, с това се пресича възможността на какъвто и да е било индивидуализъм и се създава дълбока морална основа на понятието общество. При подобно разбиране на личността не може вече тя да се противопоставя на обществото, нито да се схваща като предишните разбирания.

Издание „Диаскоп” преди близо една година  направи  официално съобщение, че разработва комикс творба на тема „Общество”. Днес от редакцията ще се допълни, че комиксът е в мажорно звучене,  обединяващо в единство - радост, надежда и очакване.

Автор: Георги Чепилев