по заглавие   по съдържание

Палми Ранчев: Песни, речитативи и възклицания

25.07.2013
Снимка 1
Първа песен

Страх ме е да погледна през прозореца. И няма да гледам.
Понякога съм термометър, с който отчаяното време
си измерва температурата. Погледът ми е движение –
пъхам го под мишница. Под жизнената е сега, бере душа,
умира времето. Но аз съм в стаята. Спасявам се в нея.
 
 
Речитативна намеса
 
Добре го е измислил някой – да живеем в стаи.
По-естествено е да се обърна гърбом.
Хващам главата си с ръце. И чакам, чакам.


Втора песен

Щрак-щрак, промених дупчицата, през която гледам.
Тъмно е, зацапано. В стъклото плюл е той,
приятелят ми, лудият. Стои насреща ми, говори,
без дъх да си поеме. Бълва спомени от детството –
как лапнал пишката на своето приятелче: обичал го.
Виждам две деца на снимката, която ми показва.
Образите ме подсещат, че между блоковете на комплекса
ще умра. Не утре. Или в други ден. Но и тогава.


Нова речитативна намеса

Не ми достигат нито сила, нито въображение
да продължа в посоката, в която тръгнах.
На пес приличам, който за каишка водят, а той се дърпа
и не иска да върви. На какво ли страшно му мирише?

 

Първо възклицание

Дали часът, в който ме разтваря светлината, е с цвят
на труп? Не зная има ли значение. Но съм любопитен.


Второ възклицание

Стига!... Стига съм ръмжал страхливо. Ще завия!... Ще вия,
ще вия, ще вия, ще вия, ще вия, ще вия, ще вия, ще вия,
ще вия, ще вия, ще ви-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и-и
и-и-и-и-и-и-и-и-и-я... Повече прилича на поезия, на песен.

Сутрешно пропадане

Дупката е обикновена дума, думата – дълбок кладенец.
Нося се бързо надолу. Сигурен съм, че имам право
да разтрия с юмруци очи, да протегна сладостно ръце,
да кажа: а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а
а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а... И по-късно отмалял да питам:
Колко опита за полет има в едно сутрешно протягане?
 
Погледът
 

Не мога да помръдна ръка. И не искам – няма смисъл.
Тялото ми тежи във фотьойла. Бавно поглеждам нагоре.
Изкривил съм в гримаса лице – не ме интересува нищо.
Нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо...
Погледът ми стига тавана, отскача и се връща обратно.
Мълча, съсредоточавам се – опитвам се да го следвам.

 

Успоредни портрети

Бръмчащата муха
и този път е като мене –
неподвижен досадно,
самотен досадно,

досадно беззащитен.
Заради приликата ли
само протягам ръка –
не искам да я уловя,

да я размажа с удар,
дори не я прогонвам.
Следвам я с поглед –
благороден досадно.

Привечер

Отново тази жажда – да ме чуе някой, да ме разбере –
без думичка да съм му казал. Или казал само дума.

от стихосбирката "Процепи на хоризонта", изд. Ерго, 2011

 


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Палми Ранчев е български поет, белетрист, сценарист, боксьор и треньор по бокс.

Роден на 9 февруари 1950 г. в София. Юношески национален шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Завършва ВИФ в родния си град, специалност бокс, тренира още таекуон-до и карате. На 31 години вече е заслужил треньор. Става треньор в „Олимпийски надежди“ и националните отбори за мъже и юноши. Треньор е и на националния отбор на Ирак преди операция „Пустинна буря“.

Над 40 негови възпитаници са медалисти от европейски и световни първенства за мъже и юноши. Сред тях са боксьорът Петър Стоименов, който взема бронзов медал на Световното първенство в Мюнхен, и европейският шампион по кикбокс за професионалисти Емил Тонев.

Бил е също собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен.

Пише поезия, разкази и романи. Член на Сдружението на български писатели.

Автор на книгите

 

Поезия

„Шапката на скитника“ (стихотворения),
„Манхатън, почти събитие“ (стихотворения),
„Парцаливо знаме“ (стихотворения),
„Хотелска стая“ (стихотворения).
„Среднощен човек: биографии“ (стихотворения),
„Любовник на самотни улици и запустели къщи“. София: Фама, 2004 (стихотворения)
„Такова синьо: видимо и скрито“. Пловдив: Жанет 45, 2007 (стихотворения),
„Софийската берлинска стена или за героите и тяхната музика“. София: Сиела, 2009
(стихотворения)
„В процепа на хоризонта“. София: Ерго, 2011 (стихотворения)
 
Белетристика
 
„Улици и авенюта“ (роман),
„Аматьори и професионалисти“. София: Фама, 2003 (роман),
„Анонимни снайперисти“. София: Фама, 2006 (роман),
„Малко късмет за по-късно“. София: Фама, 2007 (разкази)
„Библейски графити“. София: Фама, 2009 (роман)
„Посока Сакраменто“. София: Сиела, 2010 (роман)
 
Филмография
 
             Едно пътуване до хоризонта (2006, режисьор Антон Радославов)
 
Палми Ранчев е носител на няколко литературни награди, между които „Иван Николов“ (2009, номинация - за стихосбирката „Софийската берлинска стена“)  и „Дъбът на Пенчо“ (2011 - за стихосбирката „Софийската берлинска стена“)