по заглавие   по съдържание

УМСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПА В КОМИКС ИЗКУСТВОТО: ДИВО СЪСТОЯНИЕ – ВЕКЪТ НА СУЕВЕРИЯТА

27.07.2013
Снимка 1

По повод 45 години „Рахан – героят на праисторията”

Преди десетки хиляди години изникналата от вълните земя – Европа, е имала двойно население. Пришълци от монголската раса, покорили и разпръснали туземците и по-късно индогерманци от Азия, които разделили местното население на две. Първият исторически период на Европа е характерен с варварско население, вярващо в суеверия. Според Библията старокаменният период е от времето на съграждането на Вавилонската кула. До издигането „Домът на Бела” спазвали закон, който давал на човек право на пълна власт над всички земни същества, но не и над себеподобните. Обаче Исполинът Нимрод (от еврейски „нападател”), внукът на Хам, употребил своята сила върху по-слабите. Изнамерил пропаст с кипяща черна смола, която използвали като цимент в градежа, посветен на светлината и огъня. Бягащи от насилие и измами, потомците на Иафет (големият Ноев син) стигнали Европа.

През онова време първите европейци пренасяли към Природата своето разбиране за  себе си. Приписвали на света устройство, подобно на своето. Съзнанието на хората е било различно от днешното. Човек предполагал, че зависи от своя лов, а събитията зависят от произвола на висша, но невидима сила. Всичко страшно, могъщо и грамадно поразявало въображението му със страх. Подобни предмети според неговото мнение съставлявали само външна проява на вътрешен дух, затова ги и почитал. По-късно Разумът с помощта на Опита  извежда първобитния човек от това заблуждение относно обкръжаващите го вещи.

Огромното разстояние и неизменното движение на звездите изглеждали на първите европейци доказателство за свръхестественост. За мнозина от тях отдалечените предмети имали странни понятия. Те им давали повод да припишат на всяко от тези светещи тела жив управляващ гений.

Фазата на умственото развитие, чрез която човек прохожда, допуска вяра във въздействието на планетите.

Но както разумът ни изведе от фетишизма, по-късно по същия път той ни раздели не без съжаление от поклонението на небесните тела и създадените митологични форми.

Философски казано, човекът от своето първобитно учение за свободната воля постепенно се издига до учението за физическите закони: падането на камъни, течението на реките, движението на сенките и пр. По този начин накрая си обяснява и движението на звездите. Започва да открива закони в събития и явления.

В 1977 г. сценаристът Роже Лекюро и художникът Андре Шерè пускат истинска бомба в света на комикса: завършек от голямата серия за героя Рахан. Тази история за сина на вожда Крао започва още от брой 1 на списание PIF. От 1-ви ноември 1954 до края на живота си – 31 декември 1999 година – Лекюро приспивно люлее с историите си Париж – около 40 000 сценарии и 40 герои. Части от серията за РАХАН са били известни от 1958 година чрез френското издание „ИМА”. В 1967 год. Обаче се предлага нова серия: РАХАН, ГЕРОЯТ НА ПРАИСТОРИЯТА – вече като по-модерна формула за списание  “PIF”.

В 1968 год. списанието поверява сценария за този герой на приятеля на Роже, сценографа Андре Шере. През същата година списанието започва да издава звучния шедьовър. Впоследствие историята за РАХАН има  друг сценарист и друг художник .

Художникът Шерè намира универсално звучене и под магичната му четка се ражда поетична епопея. В рисунките си той съединява две техники – перо и четка. Главна роля имат линиите, съчетанията на които създават контрастна игра на цветове, а добавянето на черни акценти усилва този цветови контраст до декоративен ефект.

В блестящите кадри ясно се виждат два противоположни принципа в изкуството на комикса: обемен и цветови.

Комиксът за РАХАН обобщава идеалите на първата европейска епоха, като отразява нейните особености и психика. Основният мотив е ритуалната връзка ЧОВЕК-ТОТЕМ. Тотемът е символ на роднинската връзка, приемане в лоното на общността и носител на свръхестествени сили. Допуска се, че героят ще притежава качествата на фетиш. Към петте полирани тигрови зъба от наследената огърлица, които символизират СМЕЛОСТ, МЪДРОСТ, ЧЕСТНОСТ, УПОРИТОСТ И БЛАГОРОДСТВО – Рахан добавя и шести символ – вярност към завещанията на предците. Неизпълнил още 10 прòлети той остава сам - единствено със своя нож и огърлицата сред див и нечовешки свят. Героят развива качествата си като минава през ред изпитания.

Рахан е нагледен образ за развитието на човешкия разум. „Слънчевата коса” научава „ходещите изправено” как да излязат от мрака на невежеството.

Автор: ©Георги Чепилев, допълнено издание от публикация в  юбилеен лист на „Диаскоп”, 2008 г., по повод  „40 години  Рахан - героят на праисторията”