по заглавие   по съдържание

За фиаското на българските комикси

09.10.2011
Снимка 1

Кръгът въпроси възникващи при изследванията на българското ДЕВЕТО ИЗКУСТВО е много широк. Могат да се разделят на три основни аспекта, които най-пълно да характеризират авторови възгледи: ИСТОРИЧЕСКИ, ТЕОРЕТИЧЕСКИ и КРИТИЧЕСКИ.

В историческия метод ясно е определена задачата: ДА СЕ ИЗУЧАТ ВСИЧКИ ДОСТИГНАЛИ ДО НАС БЪЛГАРСКИ КОМИКСИ, ДА СЕ СРАВНЯТ ДОСТОЙНСТВАТА И НЕДОСТАТЪЦИТЕ ИМ, ДА СЕ ПОДРЕДЯТ ПО РЕД ИМЕНАТА НА ИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ И ХУДОЖНИЦИ...ДА СЕ НАПРАВИ ОБЗОР НА ТВОРБИТЕ КАТО СЕ КЛАСИФИЦИРАТ И ОЦЕНЯТ, ДА СЕ ОПИШАТ КАКТО РАЗЛИЧНИТЕ ШКОЛИ, ТАКА И БИОГРАФИИ, И АНЕКДОТИ ЗА ТВОРЦИТЕ. Изучаването на КОМИКСА ТРЯБВА ДА Е В РАЗВИТИЕТО МУ, КАТО СЕ ФИКСИРАТ ФАКТИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ИЗЛОЖАТ СЪБИТИЯТА, НО С ОПИТ ДА СЕ ОСМИСЛИ ПРОЦЕСЪТ КАТО ЦЯЛО / а не просто регистър на събития и факти/.

Осмислянето на жанровете, стиловете, художествените школи, ролята на отделни художници във формирането на един или друг жанр и разкриване ролята и мястото на комиксите в живота на обществото и държавата са едни от най-важните задачи и цели в разсъжденията.

Стремежа да се определи ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО, да се формулират неговите закони и да се определят качествата, е възможно само в развитата теоретична мисъл.

Редно е когато всеки започва своя труд, да изброи библиография на известните му и ползвани съчинения за комиксите от предшественици. Разбира се, че понякога той ще спори с тях, друг път ще цитира или преразказва, или ще преосмисли по новому по-рано изказани мисли, термини, теоретически изложения. Това не е само дълг към българската традиция, но и причастност и нейно продължение. В съвремието ни има толкова разнообразни и качествени източници на информация, но като гледам как се премълчават и изопачават фактите на българската комикс история, разбирам защо това изкуство продължава у нас да претърпява пълно фиаско.