БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ В МАНАСТИРА "СВ.ПРЕОБРАЖЕНИЕ"

В Дервентския пролом на 7 км. северно от старата българска столица – Велико Търново, срещу манастира Св.Троица, на левия бряг на р. Янтра, там където Беляковските скали се спускат с отвесна стръмнина над реката, е общожителният манастир „Св. Преображение”.

Той е разположен в самото подножие на скалите сред хубава, предимно липова, гора. Изгледът му отдалеч е особено живописен и величествен и напомня светогорските манастири.

Според едно манастирско предание, той е основан в XI в. от Ватопедския манастир в Света гора. Първоначално е построен на около 500 метра южно от днешния манастир с подкрепата на цар Иван-Александър (1331-1371). По време на Второто българско царство Преображенският манастир се превръща във важен духовен център, но с падането на България под турско робство бил застигнат от същата участ, каквато имали и другите търновски обùтели – опожарен и разрушен. От него останали като спомен незначителни развалини, при които всяка година на празника Св. Преображение околното население се събирало на водосвет.

Едва в 1825 г., с разрешението на търновския митрополит Иларион Критски, манастирът е възстановен от светогорския монах Зотик, първият носител на народно съзнание в търновска епархия. Главният храм Св. Преображение, построен отчасти в земята, е започнат през 1834 г. от Димитър Софиялията и е завършен около 1851 г. от майстор Колю Фичето, който изгражда и малката църква „Благовещение”.

Освен главен храм, манастирът има още три църкви: едната в килиите, под която е параклисът Св. Андрей, и друга извън манастирската ограда – в гробищата, където са погребани не само монаси, но и много видни търновски граждани. Върху близкия фон от отвесни скали се откроява извисената от Колю Фичето през 1858-1863 г. камбанария.

Главната църква е изписана от Захарий Зограф през 1847-1851. Върху южната външна стена на олтарната апсида е изобразена сцената „Колелото на живота”. Източната стена на притвора изцяло е покрита с композицията „Страшният съд”. Забележителното в иконописта на църквата са изобразените по стените в цял ръст бележити българи и духовни дейци: св. патриарси Иоаким Търновски, Йоан Търновски, Евтимий Търновски, преп. Иван Рилски. Иконите по иконостаса са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски.

В музейната сбирка на светата обител се съхраняват икони предимно от представители на Тревненската художествена школа. Преображенският манастир е свързан с борбите за национално освобождение. Посещават го йеродякон Игнатий – Васил Левски, Отец Матей Преображенски, поп Харитон, Ангел Кънчев и др. През време на Руско-турската война (1877-1878 г.) манастирът е превърнат във военна болница за ранените руски войници и офицери. Днес е обявен за паметник на културата.

Събрал: ©"Диаскоп"