ИНТУИЦИЯТА - ВЪРХОВЕН ИЗРАЗ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

Рафаело знае, че „Преображението” е проблемът на цялото човечество. В „Преображението” той отново подзема темата за „Аполон и Марсиас”, загатната в „Ерос и Психея” – освобождението на личността чрез страданието и болката...

Виждаме, че Рафаело е съединил две последователни сцени, които никой преди него не е помислил да свърже и да изтъкне тяхното значение, противопоставяйки ги една на друга. Но това противопоставяне не е обикновен художествен контраст. Чрез езика на живописта Рафаело изповядал своето верую.

Долната част на картината е видимият свят, светът на несъгласието, на неуравновесеността, на изстъплението. Това не е титаническият свят на Микеланджело, този, който наскоро щеше да тържествува във временното, това е светът, чието глухо бучене Рафаело чувства в себе си.

Детето, което крещи своята мъка, това е Рафаело - лице срещу лице със своите чудовища. Способността му да страда ражда философията на отчаянието, извор на тази мъка, която учудваше съвременниците му и която още неговият флорентински портрет ни разкрива. Той знаеше, че колкото по-могъщи са чудовищата, толкова по-могъщо е и дионисиевското опиянение. Но, като своите велики прадеди гърците, Рафаело беше разбрал опитът, че страданието извиква освободителните стрели на Аполон; детето в изстъпление, на което страданието е отворило очите, едничко вижда преобразения Христос...

Преображението, такова, каквото е, ни показва не само една чудесна техника в божествения кръг, образуван от Христос, Моисей, Илия и тримата апостоли, не само четири единствени по красотата си пози – Христос, Св. Йоан Евангелист и двете жени от дионисиевската част на картината, но синтез на всички Рафаелови усилия; то изтъква най-съществената черта на неговата личност, дълго време забулена от една неясна романтична мъгла, която правеше от него несъзнателен гений. За тази черта загатва Калканини, говорейки за Рафаело като за пратеник на небето: интуицията, върховен израз на интелигентността.

„Интелигентността е необходимо условие за художественото творение; всяко изкуство, което я е пренебрегвало, е загивало. Интелигентността не отстранява, тя изяснява, тя определя победите на сърцето, тя дава на всеки предмет неговата стойност в относителната вечност, която само тя може да схване; тя си играе със сенките и светлините според законите, които наблюдава около себе си; тя прави от една творба символ на по-висша реалност, която не познава, но предугажда все пак; тя е отражение от всемирната хармония. Всяка нейна стъпка има за резултат нова, друга стъпка. Тя не премахва смущението на духа, а го пречиства и духът пламва с по-буен и по-пламтящ огън."

Из „Рафаело или силата на човешкия дух” от Фред Беранс