по заглавие   по съдържание

6-те чувства у гладния - тема на най-ранния български комикс

14.10.2011
Снимка 1

На гръцки език ЛИКЪТ се нарича - ИДЕЯ. Противоположност на лика е думата МАСКА -нещо с което се обозначава подобие на лице, т.е. приличащо на лице, но празно отвътре като физическа вещественост и метафизична субстанциалност. Лицето е явяването на определена реалност и се оценява в ролята му на посредник между познаващия и познаваемото. Когато не ни дава нищо и ни мами, лъжливо сочейки несъществуващото, тогава то е маска и придобива отрицателно значение. Достоевски сполучливо отбелязва маската на Ставрогин - КАМЕННА МАСКА ВМЕСТО ЛИЦЕ. Трябва да се обърне внимание на факта, че подобна липса на съдържание в черупките, подобна празнота на лъжереалността се е оценявала от народната мъдрост като свойство на нечистото и злото, затова завладялата страст застива като маска.

Когато един поет се стреми към идеална красота, трябва да има напредвид, че неговата идеална красота не изисква спокойствие като в живописта, но обратното на спокойствието. Защото поезията изобразява действия, а не тела. А, действията са толкова по-съвършени, колкото повече, колкото по-различни и насочени едни срещу други подбуди се проявяват в тях. Живописецът може да ни загатне движения, но в действителност неговите фигури са неподвижни. Това произтича от специфичността на тези изкуства. Предметите или части на предметите, които съществуват едни до други се наричат тела и те със своите видими свойства са същинските предмети на живописта. А предмети или части от тези предмети, които следват едни след други, се наричат изобщо действия и са същински предмет на поезията. Всички тела съществуват не само в пространството, но и във времето. Природата може да бъде в пространството и във времето. От тези подражания е и основата за делението на самите изкуства.

Действия се наричат поредица от изменения, които заедно образуват едно цяло. Това единство на цялото се основава върху съгласуваността на всички части спрямо крайната цел. Това са поредица от изменения, от всякакви изменения, а следователно и емоционални движения. Има движения и действия. Движението се състои от части които следват една след друга. Физическите действия са комплекси от движения.

МУЗИКАТА ИЗРАЗЯВА ДЕЙСТВИЕ ПОСРЕДСТВОМ ДВИЖЕНИЕ, А ЖИВОПИСТА - ДВИЖЕНИЕ ПОСРЕДСТВОМ ДЕЙСТВИЕ, С ПОМОЩТА НА ПРОСТРАНСТВА.

ПОЕЗИЯТА ИМА ДВИЖЕНИЯ И ДЕЙСТВИЯ С ПОМОЩТА НА ПРОИЗВОЛНИ ЗНАЦИ, НО ИМА И НЕПОДВИЖНИ ДЕЙСТВИЯ КОИТО СА НАПЪЛНО ЖИВОПИСНИ. Поезията изобразява движения, а чрез загатване посредством движения - тела. Тази редица от движения е разпределена или в едно и също тяло, или в различни тела. Когато е в едно и също тяло се нарича - просто действие, а когато редицата от движения е разпределена в няколко тела се нарича колективно действие.

Но тъй като редица от движения в едно и също тяло трябва да се извърши във времето, то е ясно, че живописта не може ни най-малко да претендира за изобразяване на простите действия. От тези бележки по лесно се разбира защо нашите първи комикс редактори са предпочитали НЕЩАСТНА ФАМИЛИЯ с нейния колективен герой за първи поръчков комикс. Защото колективните действия са в същност общата област на живописта и поезията, а този синтез е и специфичността на комикса. И поезията има път по който може да настигне изобразителните изкуства в предаването на телесната красота. Грацията е красота в движение и тъкмо затова по-малко пригодена за живописеца, отколкото за поета. Ето защо грацията се превръща у него в гримаса. Но все пак грацията е място на среща за образ и слово.

Трябва да се внимава с границите на изкуствата. Когато художникът украсява една фигура с емблеми, с това той въздига една обикновена фигура в по-висше същество. Послужили си поетът с тези присъщи само за живописта накити, той прави от едно по-висше същество една кукла. Съзнателното нарушаване на това правило е любим приьом на съвременните комикс автори. ВСИЧКИ ТЕХНИ ВЪОБРАЖАЕМИ СЪЩЕСТВА ХОДЯТ С МАСКИ И ТЪКМО ТЕ КОИТО НАЙ-ДОБРЕ СЕ СПРАВЯТ С ТЕЗИ МАСКАРАДИ, ОБИКНОВЕНО НАЙ-ЛОШО СЕ СПРАВЯТ С ГЛАВНАТА ЗАДАЧА: А ИМЕННО ДА НАКАРАТ СВОИТЕ СЪЩЕСТВА ДА ДЕЙСТВУВАТ И ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯТА ИМ ДА ГИ ОХАРАКТЕРИЗИРАТ /добре е читателя да си припомни статията на ДИАСКОП за видовете комикси, че това последното е характерно за карикатурния вид/.

Важно е да се припомни, / публикувано е в юбилейния брой послучай 20 години ДИАСКОП/ че най-ранен български комикс е от зографина ГЕОРГИ ДАНЧОВ.

Традиционната алегория при него изгубва отвлечения и условен характер и намира израз в конкретен чисто битов сюжет. ТЕМА НА ТОЗИ НАЙ-РАНЕН БЪЛГАРСКИ КОМИКС Е 5-ТЕ ЧУВСТВА. Но чувствата са олицетворени не като в живописта от красиви девойки и техните действия: една се наслаждава на ухание от цветя, друга замислено се съзерцава в огледало, трета гали малко животинче и пр., а като жанрова сцена в действие. Тази разлика силно подчертава различните естетически концепции, лежащи в основата на живописта и комиксите.

И затова когато се говори за българските комикси, не трябва да се забравя творбата ШЕСТТЕ ЧУВСТВА на ГЕОРГИ ДАНЧОВ отпечатана в основаният от него вестник ТАЛАСЪМ. И да не забравяме, че това което притежаваме е НАЧАЛО на българските истории в картини. Всичките чувства са изобразени в жанрова сцена в ресторант. Видният зограф /който ни е завещал и портрета на ВАСИЛ ЛЕВСКИ/ е облякал своите герои в модни за времето костюми и прически. Няколко години по-рано Николай Павлович е бил отчаян от безуспешните опити да внедри рисуваните истории у нас: ДАНО СЛЕД СТО ГОДИНИ ДОЙДЕ ДРУГ НА МЯСТОТО МИ, ТА ТОЙ ДА СВЪРШИ ТАКОВА НЕЩО ЗА НАРОДЪТ НИ, КОЙТО, МОЖЕ БИ, ДА СЕ РАЗЦЪФТИ ДОТОГАВА, ЗАЩОТО ДНЕС НЯМА КОЙ ДРУГ ДА НАПРАВИ НЕЩО БИЛО МОРАЛНО, ХЕМ МАТЕРИАЛНО... ИСКАХ ДА ИЗДАВАМ КАРТИННА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. ТОВА ЩЕШЕ ДА СТАНЕ ЕДНО ДЕЛО, КОЕТО ДА СЕ УВЕДЕ В УЧИЛИЩАТА И ДА ПОЛЗУВА, НО ЗА ВСИЧКО ТОВА ТРЯБВАТ ТОЛКОВА ПАРИ, ЩОТО АЗ ВИДЯ, ЧЕ Е НЕВЪЗМОЖНО ЗАСЕГА ИЗДАВАНЕТО НА ТОЗИ КОМПЛЕКТ: ЗАЩОТО НАШИТЕ ЗНАЯТ САМО ДА КРИТИКУВАТ, А ПАРИ ДА НЕ ДАВАТ - АКЪЛДЖИИ МНОГО, А ВЕРИДЖИИ МАЛКО, ЗАТОВА НЯМА ДА ПРОКОПСАМ СКОРО.

И наистина страхът на Павлович, че тая му народополезна идея ще пропадне, се оправдава. Остава надеждата за българските романи в картини, че стоте години вече се изминаха. След освобождението в България се появиха цяла плеяда художници и писатели, посветили творчеството си на РОМАНИТЕ В КАРТИНИ /някои от тях известни академици, но повечето млади дарования/, но всички работили в тази област за много малко време. В тази редица трябва да се впишат и академичния художник НИКОЛАЙ ПАВЛОВИЧ, и самобитния зографин ГЕОРГИ ДАНЧОВ.

Автор: Георги Чепилев