по заглавие   по съдържание

ДЕНЧО ВЛАДИМИРОВ: "МЪЖКИ АТРИБУТ"

16.08.2013
Снимка 1

Една сутрин градът ни осъмна облепен с афиши, в които се съобщаваше, че във връзка с някаква годишнина ще се състои и го­лям моден конкурс-ревю на облекло, прически, бради, а за мое вълнение - и на мустаци. Сами разбирате, от дълги години бях собственик на добре отгледани и поддържани мустаци, получавал бях неведнъж похвали от мили дами за този свой мъжки атрибут и решението да се явя на конкурса, доиде съвсем естествено. В края на краищата не виждах какво мога да загубя от участието си в конкурса, напротив, напълно бе възможно да спечеля някоя награда всред мустаклиите.

Подадох заявление, за да бъда включен за участие в конкурса. Служителят от организационния комитет на конкурс-ревюто пое усмихнат молбата ми и попита:

- Ами... удостоверение?

- Какво удостоверение?!

- Ами такова, че мустаците ви са истински. Нали разбирате, ня­кои кандидати е възможно да се явят с изкуствени мустаци, а то­ва ще опорочи благородния характер на състезанието.

- Но как може да се съмнявате! - възкликнах аз. - Проверете сами, ето дръпнете мустаците ми! Истински са!

- Благодаря, това не влиза в задълженията ми да дърпам мустаците на кандидатите! - наежи се мъжът, но после с оглед на културното обслужване, успя все пак да изобрази на лицето си отново усмивка и поясни. - Съгласете се, че и едно дърпане на мустаците също не е гаранция , че те не са от изкуствен произход. Знаете какво бурно развитие напоследък придобиха лепилата, нали?

- Но тогава как все пак ще удостоверя, че мустаците ми са ис­тински?

- Много просто. Ще ни донесете например удостоверение от там, където работите. Колективът, ръководството му, най-добре ви познават, те ще знаят със сигурност и как стоят нещата с мустаците ви...

Отидох при нашия директор.

- Дайте ми удостоверение, че мустаците ми са истински!

Директорът се вторачи в мен и запита сухо:

- Вие... какво!? Да не сте препили нощес или работата ви е малко, та имате време за такива плоски шеги?

Обясних му в какво се състои всичко като подчертах, че там на ревюто, ще защитавам и честта на фирмата. Една първа награ­да няма да се отрази зле на нейния имидж, ще се заговори и за грижите, които полага ръководството за външния, приветлив, естетически вид на работещите в нея.

Директорът омекна, но все пак не се съгласи да ми даде удостоверението.

- Не е удобно, аз, административният ръководител да издавам такъв документ. Съгласи се, че това, за мустаците, дали да си ги пускате във фирмата или не, не фигурира в нейния правилник и устав. Най-логично е такова удостоверение да ти издаде домоуправителят, където живееш!

Домоуправителят ме изслуша и отсече:

- Такова удостоверение наистина мога да ти дам, но трябва все пак да се базирам на нещо. Донеси ми в писмен вид уверенията на трима живущи тук, които да потвърдят, че мустаците ти са истински и готово!

Позвъних на съседа до нас. Почерпихме се и през смях му казах за какво съм дошъл. После му поднесох лист и химикалка и го поканих да напише, че удостоверява за естествения произход на мустаците ми.

Лицето на съседа ми обаче бе станало сериозно.

- Слушай-каза ми той- аз действително те познавам.Заедно сме отрасли, живеем в един блок, в един вход, заедно ходим на мач и за риба, но за... мустаците ти нищо не знам. Може да са истински, но може и да не са. Кой знае!? А после, ако се окаже, че не са и съм излъгал? За документна измама и лъжесвидетелство, знаеш, в съда не се церемонят. Прощавай, но не мога да ти помогна. Ето, виж...

На вратата на хола се бяха показали трите деца на съседа. Той отиде до тях и ги прегърна:

- Разбираш, брат, нали!? Не ме вкарвай в такава тъмна исто­рия... – каза той и аз тихо излязох.

Позвъних на отсрещната врата. Съседката бе сама, покани ме да вляза, почерпи ме с кафе, после приседна нещо до мен на дивана. Но като чу молбата ми, почервеня и ми посочи  вратата:

- Грубиян! Какви шеги решил да си прави с мен, самотната жена! - с дрезгав пушачески глас изкрещя тя и запокити подире ми силно напарфюмираната си пантофка.

Третият съсед веднага ми влезе в положението: - Готово, бе... Ще се подпиша. Но услуга за услуга: ти пък ще драснеш до вестника или ще се появиш по телевизията и ще кажеш, че съм ти намерил на стълбището да кажем... портмонето, часовника или нещо такова и веднага съм ти предал намереното. Нали разбираш, в момента ми правят ревизия в склада и такова нещо от твоя страна много ще ми потрябва, няма как ревизорите да не се впечатлят от това какъв честен човек съм всъщност бил. Ста­ва, а?

- Не става - казах аз и си тръгнах.

Отидох на лекар по кожни болести и го помолих да ми изда­де удостоверение за естествения произход на мустаците ми. Веднага от тях бяха оскубани значителен брой косми за изследва­ния. В последствие се оказа, че поради грешка материалът за из­следванията някъде пропаднал, поради което се наложи отново да ми скубят мустаците.

Накрая изследванията приключиха и лекарят ми даде удостовере­ние, че за момента не страдам от венерическо заболяване, но в детството си съм боледувал от шарка.

- Това показва изследваният материал-каза лекарят. - Но за съжаление, дали мустаците ви са истински или имат изкуствен произход, това не можем да удостоверим, знаете, медицината не може да прави чудеса!

Една от медицинските сестри обаче ме съжали и каза, че може все пак да се направи нещо за мен. Посъветва ме да отида в родилния дом и оттам да ми издадат удостоверение, че съгласно вписано то в регистъра и разкази на акушерки - очевидки, мустаците ми са ... по рождение.- Така съм се родил. С мустаци. Просто рядък случай в медицината.

Изложих чудноватата си молба пред завеждащия родилния дом, като очаквах всеки момент побелелият мъж да ме изхвърли навън... Той обаче ме изслуша, по професионален навик ме погали по главата и щипна по бузката, след което с искрено съжаление каза:

- На драго сърце, гълъбче, ще ти дам такова удостоверен е, но това ще бъде не разумно. Раждането на деца с мустаци още никъде не е регистрирано в света. И да ви издадем такова удостоверение, значи да ви обречем на доживотни мъки. От вас веднага ще се заинтересуват медицинските институти, ще ви вземат за изследвания, ще ви мъкнат по конгреси и симпозиуми и не се знае какво може да ви се случи там. Човек, не е от желязо! А вие сте толкова младичък още! Да, така е... Но вие не се отчайвайте! Ще ви издадем друго удостоверение, където рискът ще е по-малък за вас... Например, че сте се родили при нас с десет пръста на единия крак, а на другия с плавник или че сте се появили на бял свят с две глави, от които едната после са ви я откъснали в блъсканицата в автобуса?!

Толкова се стъписах от чутото, че от объркване, вместо към из­хода, влязох в родилната зала, където без малко не се озовах на една от специализираните кушетки.

- Помислихме ви за родилка! - оправдаваха се акушерките, които ме бяха повлекли към мястото, където майките изпълняват върхов­ния си дълг към природата. - Нали сте с такова гладко лице, без мустаци...

- Гладко лице, без мустаци!? - изумен извиках аз и като се опипвах по лицето, побързах да намеря някъде огледало.

Намерих.

Лицето ми бе неузнаваемо. Мустаците ми, моят горд мъжки атрибут, бяха до косъмче оскубани за изследванията... Значи - край на конкурса!

Не, все пак се явих и спечелих. Голямата награда. Само че в конкурса при жените - за най-характерна модна прическа, „а ла гарсон".

С това гладко лице никой не се двоуми мъж; ли съм или жена...