по заглавие   по съдържание

Пътят за развитие на българските комикси

14.11.2011
Снимка 1

 

Комиксът не се състои само от един образ, а от съвкупност от образи. Той е многоклетъчна монада. ТАЗИ МОНАДА МОЖЕ ДА ИМА РАЗЛИЧЕН ОБЕМ: ОТ СЪЧЕТАНИЕ НА ДВА, ТРИ ИЛИ ЧЕТИРИ КАДЪРА, ДО СЪЧЕТАНИЕ НА ДВАДЕСЕТИНА, СВЪРЗАНИ ПОМЕЖДУ СИ ОБРАЗА. При тези връзки са налице множество теоретични начинания с различни теми. Да гледаш комикс означава да го разбереш, т.е. нещо е казано. За това през 80-те г. в българските теоретични статии за комиксите, се изясни въпроса за комикс речта, еквивалентна на абзаци или параграфи, фрази и думи.

Но от проучванията на приликите и разликите между образното и словесното послание се стигна до извод, че КОМИКСИТЕ СА РЕЧ БЕЗ ЕЗИК. Ето защо автори като ЕЛИН ПЕЛИН, наричат това изкуство /в издания през първото десетилетие на 20 век/ - ИСТОРИЯ БЕЗ ДУМИ.

Между думата и образа има качествена разлика. Специалистите поясняват, че образа е част от писаната дума, а последната има фонетика, графичност и визуалност.

При комиксите писмеността отново загубва своята знакова природа и преоткрива образната си. В комиксите стилизацията, която води до писмеността /азбуката/, не е стилизация на знаци, а на монтаж. За да се възпроизведе, т.е. да се напише думата "дърво" в комикс творба, са възможни два пътя: РЕАЛИСТИЧЕН - от който ние виждаме бук, дъб, бреза или др. вид, или СТИЛИЗИРАН знак /близък до йероглифа/ , който повече се доближава до общото понятие за ДЪРВО.

Това което е общо за двете школи в комиксите /такава статия е публикувана през 1994 г, в гр. Пловдив - ДВЕТЕ ШКОЛИ В КОМИКСИТЕ/ е един писмен език на действия.

В комикс творбата независимо от обема, винаги става нещо, има някаква история.

Разликата е в съчетанието на кадрите. Серията кадри могат да имат повествователно развитие, или съчетание съобразно лирично развитие / виж представената репродукция на рисунките от Илия Бешков/, както и символични кадри и т.н.

Вече се написа от ДИАСКОП, както за БЪЛГАРСКИТЕ ПОЕТИЧНИ КОМИКСИ, така и за БЪЛГАРСКИТЕ ПРОЗАИЧНИ КОМИКСИ, и се поясни, че разликата е структурна с доминиране на експресивност, или стилистично формално търсене и пр.

На този принцип е възможно да се изгради стройна самобитна българска система за обучение в ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО.

Когато се е формирало българското комикс изкуство са възникнали две крупни национални школи. Създадени от видни художници и писатели, тези школи съдържат програми за ВЕРНИЯТ ПЪТ ПО КОЙТО ТРЯБВА ДА ВЪРВЯТ НАЧИНАЕЩИТЕ БЪЛГАРСКИ КОМИКС АВТОРИ. Съществуват множество форми на разказ в образи от националното ни комикс развитие, но те се групират към една от двете школи.

Задължително е проучването на художественото ни наследство. Необходим е музей за големите български комикс постижения, изложби и издания - както теоретични, така и практически. Но именно образци от миналото ни, са материала който трябва да се изучи от младите български комиксисти и в бъдеще да еволюира в съвършенни съвремени творби. Съвършенствата разпръснати от пантомимите, през метаморфозите, историите без думи, повестите /напр. на Георги Машев през 1911 г./, поемите, романите в картини, до разказите в картини на сп. Дъга, съвременните графични новели и т.н., ТРЯБВА ДА СЕ ОБЕДИНЯТ В ЕДНА ОБЩА ИДЕЯ И ЯСНО ФОРМУЛИРАНА НАЦИОНАЛНА ТЕНДЕНЦИЯ. Видният художник Уйлям Хогарт е прогнозирал: ДВИЖЕНИЕТО - ТОВА Е РОД ЕЗИК КОЙТО СЛЕД ВРЕМЕ ЩЕ СЕ ИЗУЧАВА С ПОМОЩТА НА ПОДОБИЕ НА ГРАМАТИЧЕСКИТЕ ПРАВИЛА. По моя поглед тези граматически правила за движението са езика и мисленето на ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО.

 

Автор: Георги Чепилев