Христо Ботев - основоположник на българските комикси

22.11.2011
Снимка 1

В няколко статии издание ДИАСКОП споменаваше, че карикатурата и комиксът са въведени в българския обществен и политически живот от Христо Ботев. През онова време още не бе възникнала светската живопис - нейните жанрове се налагаха поотделно в един продължителен период, който завършва с натюрморта и голото детско тяло. Интересно е да се проследи тази периодизация и уточни момента на раждането на съвременния български комикс. Вижда се, че това е период, в който неможе да стане свързване на СМЕШНОТО и ПЛАСТИЧНОТО, ЗАЩОТО ОЩЕ ИМА РЕЛИГИОЗНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОПИСТА. Тя през тези години буди недоумение и се схваща само във връзка с литературния текст. Може да се каже, че първите десетилетия след освобождението не допринасят нищо в това отношение. И това до появата на Александър Божинов, но той работи години в духа на европейската карикатура - СИМПЛИЦИСИМУС, ПЪНЧ и пр., докато осмисли национално своето творчество. За това не трябва да се взема за основа мнението, че карикатурата и комиксите са възникнали последни в българската периодизация.

Историческите факти показват, че първо се срещат ПОЕТИЧЕСКАТА И ПЛАСТИЧЕСКАТА САТИРА ПРИ ВИДНИЯ НАШ ПОЕТ ХРИСТО БОТЕВ. Карикатурите са рисувани по идея на Ботев от полския емигрант Дембицки и отпечатани във вестник ТЪПАН.

Това са две свързани в серия карикатури, което означава, че са начало на българските комикси. Ясно е, че щом са по идея на българския поет ще да е имало и скици от неговата ръка. Въпросът е в идеята на този мини комикс. На него се виждат изображения на един вагон и железница, а при релсите надпис 19 век, със СТЪЛКНОВЕНИЕ НА ВОЛИ, ХАРАКТЕРИ, ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ.

Важно е да се поясни, че железницата е била техническа новост по онова време, така както ядрената физика през средата на 20 век и т.н. до днес. Железницата е важно ядро в АНА КАРЕНИНА или КРАЙЦЕРОВА СОНАТА от Толстой. Достоевски има собствено отношение към проблемите засегнати от Толстой. Той говори за ПРЕДВЕЧНАТА ВИНОВНОСТ НА ЧОВЕКА и не е съгласен с лекарите социалисти, стреми се да реши въпроса по неоспорим начин. А Толстой заявява, че УСТОИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ СЕ ОКАЗВАТ СЛАБИ. Дори Ленин има статия Л. ТОЛСТОЙ И НЕГОВАТА ЕПОХА. В нея отбелязва: СЕГА У НАС ВСИЧКО СЕ ПРЕОБЪРНА С ГЛАВАТА НАДОЛУ И ЕДВА СЕ ИЗБИСТРЯ.

Първите глави на АНА КАРЕНИНА излизат през 1875 г. в януарския брой на РУСКИЙ ВЕСТНИК. В Русия имало десет години реформи, но се оказало, че крепостничеството е здраво вплетено в руския живот и лесно се съчетавал с новите форми на печалбарство. Героинята търси нравствена опора, но не я намира. Всичко е лъжа, всичко е измама, всичко е зло. Освен страстите и, до катастрофа с погубване я довеждат: ВРАЖДАТА, РАЗЕДИНЕНИЕТО, ГРУБАТА И ВЛАСТНА СИЛА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ, НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА ОСЪЩЕСТВИ СТРЕМЕЖА СИ КЪМ НЕЗАВИСИМОСТ И САМОСТОЯТЕЛНОСТ.

БУНТЪТ НА АНА СРЕЩА РЕШИТЕЛЕН ОТПОР ОТ СТРАНА НА СИЛИТЕ НА ЗЛОТО. Омразата която изпитва Ана към Каренин, като го нарича ЗЛА МИНИСТЕРСКА МАШИНА е само израз на нейното безсилие и самота пред НЕПОНОСИМО ТРУДНИТЕ УСЛОВИЯ, В КОИТО Е ПОПАДНАЛА.

В образа на железницата Толстой показва цялата безнравственост и ужас: И ТОЧНО КОГАТО СРЕДАТА НА РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ КОЛЕЛАТА СЕ ИЗРАВНИ С НЕЯ, ТЯ ЗАХВЪРЛИ ЧЕРВЕНАТА ЧАНТА, ПРИБРА ГЛАВА МЕЖДУ РАМЕНЕТЕ, ПРОСНА СЕ НА РЪЦЕ ПОД ВАГОНА... НЕЩО ОГРОМНО, НЕУМОЛИМО Я УДАРИ ПО ГЛАВАТА И Я ПОМЪКНА ЗА ГЪРБА...РАЗБРА, ЧЕ Е БЕЗСИЛНА ДА СЕ БОРИ.

В БЪЛГАРСКИЯТ КОМИКС на Ботев също има ПРЕДАТЕЛСТВО, КОРИСТОЛЮБИЕ, НАЗАДНОСТ и НЕВЕЖЕСТВО, но е дадено друго решение. НА ВАГОНА Е НАПИСАН ДЕВИЗ - ПРОСВЕЩЕНИЕ, СВОБОДА, НАПРЕДЪК. Така Ботев с гения си схвана проблема. Бешков пише, че и в най-облачните и бурни дни българската земя има своето слънце - Ботев. Какви надежди дава поета относно стихиите на времето се вижда от комикса: СВОБОДА, БРАТСТВО, РАВЕНСТВО. А как да се постигнат пояснява чрез надписите върху знамето; деятелност, самоотвърждение, ученост или - българско книжовно дружество.

Може да направим заключение, че българските комикси се раждат с необходимостта да се реши горе пояснения проблем свързан с робството. ТОЙ Е ОБЛЕЧЕН ВЪВ ФОРМАТА НА ПРОТИВОПОСТАВЕНИ СЪЩНОСТИ ОТ РАЗНИ СТРАНИ НА ЕДНА И СЪЩА ВЕЩ, т.е. ГОРЕ-ДОЛУ: напр. ГОРНАТА И ДОЛНА СТРАНА НА ПРЕДМЕТА, НЕБЕ-ЗЕМЯ, ГЛАВА-КРАКА, КОРОНА-КОРЕН, ПОКРИВ-ОСНОВА.

През 1905 г. излиза комикс лента РАЗНИ ЖЕНИ, РАЗНИ ИДЕАЛИ, който структурно е монтиран на този принцип: ГЛАВА-КРАКА. Желателно е в комиксите всичко излишно да се премахва. Художникът за да ни покаже разните жени и техните характери избира само лицата с видове шапки и краката с видове обувки. Интересното е, че тази трудна за монтаж задача е решена чрез увеличаване големината на междукадровото разстояние. За тези похвати бе написна статия преди време в блога на ДИАСКОП.

 

Автор: Георги Чепилев

 

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ХЕНРИХ ДЕМБИЦКИ

По обширна информация може да се види в публикациите на изкуствоведката Яна Орлинова - Х. ДЕМБИЦКИ СЪЗДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА КАРИКАТУРА и Йонко Бонов - ДЕМБИЦКИ СЪЗДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ГРАФИКА. Сведения за този полски рисувач са изнесени от А. Протич в статията КУЛТЪТ НА ЛИЧНОСТТА У НАС, където пише следното: ЕДНА ОТ ФОРМИТЕ ЗА ЧЕСТВАНЕ ПАМЕТТА НА ЗНАЧИТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ СЕ ПРОЯВЯВА В ПОВСЕМЕСТНОТО ОКАЧВАНЕ НЕЙНИЯ ПОРТРЕТ-ЛИТОГРАФИЯ - В ГОЛЯМ ФОРМАТ.

Първите литографии на наши народни дейци са изработени от поляка емигрант в Румъния - Х. Дембицки. Той е бил другар на нашите революционери и хъшове, и тясно свързан чрез приятелски връзки с поета-революционер Христо Ботев. Неговите литографии, пръснати из българските градове и села, култивираха почетта към смелите духове на бунтуваща се България и чрез това не малко допринесоха за повдигане на народното самосъзнание. За съжаление сведенията за животът му са много оскъдни и дано учените осветлят подобаващо този интересен художник.

ТЪПАН е излизал 18 бр. с 56 карикатури през 1869-1870 г. Освен споменатите литографни портрети и картини от българската история- напр. СЛАДКО Е ДА УМРЕ ЧОВЕК ЗА ОТЕЧЕСТВОТО / табло с медальоните на Г.Раковски, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и др. национални герои/, ВТОРО СРАЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАННИЦИ / под предводителството на Х.Димитър и Ст. Караджа/, САМОУБИЙСТВОТО НА АНГЕЛ КЪНЧЕВ, СИМЕОН ВЕЛИКИ ЦАР БЪЛГАРСКИ ВЛИЗА В ЦАРИГРАД ПРЕЗ 924 г., и т.н.

Освен това Дембицки е рисувал и илюстации от най-популярните български творения - напр. ПОЕМИТЕ НА БОТЕВ; ГОРСКИ ПЪТНИК от РАКОВСКИ и пр.