по заглавие   по съдържание

Нели Лишковска: "Ключовете от Рая"

03.09.2013
Снимка 1

"Трите романа - "Петнайсетият камък", "Безкрайната точка" и  "Ключовете от рая" (новият ми роман, който ще излезе по всяка вероятност другата пролет), представляват своеобразна трилогия, която поставя точка на темата за Другото, Тема, която ме вълнува повече от двайсет години. Другата реалност, Другото пространство и време, Другите. И още нещо важно! "Петнайсетият камък" е на ръба между Видимия и Невидимия свят. Безкрайната точка прекрачва тази граница. Стъпва Отвъд, за да започне да съществува и в двата свята едновременно. А "Ключовете от рая" слага финалния акорд на тази Симфония на световете." - Нели Лишковска

 

Минаваше девет, когато Искра се извини и се качи в стаята си. Сметна, че ще е по-добре да остави сами младите гълъбчета. Които – по всичко личеше – все още бяха влюбени.

Горките. Само ако знаеха какво остава, след като премине влюбването. Всяка Любов започва с влюбване, вярно. Но не всяко влюбване, завършва с Любов.

Беше го изпитала на собствен гръб. Няколко пъти.

Може пък причината да беше в нея. Причината винаги е в нас самите. Може би Искра грешеше, че се влюбваше. Влюбването е грешка. Любовта е истината. Влюбването е емоционално състояние. Любовта е състояние на Духа. Защото покрива всеки грях. Но как да стигнеш до нея, ако първо не се влюбиш?

Там, където има Любов – няма грях.

Всъщност, грях не съществува. Той е един прекрасен инструмент за манипулация на спящите, нищо повече. Виж, Събудените – те не могат да бъдат манипулирани. По никакъв начин и от никого.

Искра беше от спящите. Все още. Може би затова не бе се научила да различава влюбването от Любовта.

Онова, което я успокояваше в някаква степен бе, че и никой от познатите и приятелите й не правеше това различаване. Всички бяха спящи и щастливи. Не, не бяха щастливи. Само Събуденият може да бъде щастлив.

Затова всичките й познати и приятели – и тя в това число – имаха по три-четири провалени брака или връзки. Издържаха по три-четири спящи деца и по още толкова внуци. Занимаваха се с противни дейности, само колкото да правят нещо. И понеже всички така правеха. Гледаха на света през черни или – в най-добрия случай – сиви очила. Ругаеха проваления си живот. Обвиняваха всичко и всеки.

Причината винаги е в нас самите.

Не можеха да разберат, че коренът на нещастието им е влюбването. Което е залитане в грешна посока. Когато си в твоя собствен път, всичко става без усилие. Всичко, дори дишането, поемането на глътките въздух, ти носи радост. Защото е Любов.

Това беше последната й мисъл, преди сънят да я обори.

Нейният Сън без сънища.

Тя никога не сънуваше. Сънищата се раждат от душите. Който няма душа – няма и сънища.

Но Искра не знаеше това.

...ще върна последния сън

обратно на Създателя...*


откъс

*Ал.Байтошев „Друго начало”

илюстрация: Георги Чепилев