по заглавие   по съдържание

„Мухата на импресионизма” - анализ на чувствата (впечатления от графичния роман на Георги Господинов и Никола Тороманов)

02.09.2013
Снимка 1

ЧАСТ 1

Когато художници или поети желаят да представят кошмари от друг някакъв свят, изпълзяли от тайнствения мрак на халюцинациите, те ни предлагат чудовища и странни форми на увеличени насекоми. Такива примери се виждат при Едгар По, а у нас - в творби на писателя Георги Господинов.

Мухите живеят по цялата земя. Нито бръмбърът, нито пеперудата могат да се сравнят с мухата по сила и бързина на летене, нито да се понесат толкова високо във въздуха. Причината е в това, че мухите имат не две (макар че принадлежат към  класà на насекомите от разреда на двукрилите), а четири крила. Бързи и ловки са движенията на мухата за разлика от тези на пеперудата, чието летене не е нито равно, нито точно.

Мухата. Седи на края на носа, пропъждат я, тя прави кръг и пак е на същото място и дотяга на човека  безкрайно. Досаден враг на човека, защото е свободна. Бързолетяща. С краката си и с хоботчето безпрепятствено пренася зараза, понякога е и много опасна - за нея няма карантина.  С хоботчето изучава, допирайки го тук-там, наляво-надясно. Пълзи, изследва като разтваря с плюнката си твърдите хранителни вещества, а след това смучи този разтвор. Нейна храна е всичко, което може да се разтвори. Мухите от сутрин до вечер налитат на всичко, което може да се яде и затова често падат в супи или други ястия, потъват в сладко, давят се в чая...

Затова китайският художник-философ Ци Бай Ши  възпя мухата като герой, готов да се прости с живота си за трохи.

Но ако искате наистина да се запознаете с художествения образ на мухата, обърнете се към първия български графичен роман „Вечната муха” – творба на писателя Георги Господинов и художника Никола Тороманов, издателска къща „Жанет”, 2010 г.

Разлиствайки страниците на изданието, ще споделя в какви интересни размисли се унесох от този сполучлив графичен роман относно историята на комикс изкуството. Ще направя една уговорка: в статията се разглежда предимно мотиви с гари и влакове, а в „Мухата на импресионизма”, една от историите във "Вечната муха", липсват такива. Причината е, че по онова време специални ж.п. служители  слагали мрежи на отворените прозорци в купетата, за да не влизат мухи.

 

Индустриалната революция през 18 век е в следствие на голям брой изобретения. Машинните открития, направени все в Англия, изменили изцяло икономическия и индустриален живот. И макар в тази революция да не е имало сражения и кръвопролития, тя била ужасна – причинила повече жертви и по-голяма мизерия от всяка друга. Хората изгубили своята индивидуалност и икономическа независимост, станали като роби, а жестокостта преминала всяка граница. Тези трагически събития и въобще възела от противоречия и борби дали отражение и в изкуството. Мелодраматични преувеличени сюжети, предизвикващи страх, определяли вкуса на времето. Олицетворения на социална и духовна криза намеквали, че човечеството само си навлича неизбежна гибел заради алчност, насилие и развратеност.

Знаменитият пейзажист Търнър с картината си „Дъжд, пара и скорост”, 1844 г., символизира сблъсъка на различни светове: идилия извън времето, която се противопоставя на промишлената революция. Отдясно се вижда образът на изоставащото от техническата революция селячество и обречеността му с това на мизерно съществуване. Любопитно за любителите на комикси е, че на релсите пред влака е изобразен бягащ заек – знак, показващ тогавашната скорост на предвижване. Търнър малко се интересува от фиксиране на формата на влака и неговия локомотив, не се интересува и от вписването на този нов предмет в конкретен пейзаж с единна перспективна точка. Той се стреми да предаде движение и неговата динамична структура, опитвайки се да разбере впечатлението от течението на времето като основа за постоянното изменение облика на света.

Предшественик на Търнър е Лоутербург с неговият „ейдофузикон” (1781 г.). Негово е изобретението, приличащо на сцена, но вместо пиеси, показващо изменящи се природни явления: залез и лунна светлина, буря, гръм и мълнии, вълнение на море, бягащи облаци и пр. живописно драматични изгледи. Стълкновението на стихиите в изкуството по онова време следват девиза "все по-бързо" с геометрична прогресия. В картините започва едно натрупване на ужаси: бурята не била достатъчна – включва се в картината и потъване на кораб. После и това не било достатъчно – включва се скала с разбиващ се кораб... Лоутербург накрая предлага сцена – разбойници нападат спасили се корабокрушенци.

В картините на Търнър се забелязва една нова философия в композицията – форма, пространство и светлина в движение (а не в статика), опит за реализиране структурата на света не абстрактно, но от възприемането на безкрайните му изменения.


Първият български графичен роман "Вечната муха" на писателя Георги Господинов и художника Никола Тороманов, ИК "Жанет 45", 2010 ще участва в Първата национална изложба на българския комикс, която ще проведе в София на "Шипка" 6 от 10 до 25 септ. 2013 година.

Кадрите от комикса "Вечната муха" се публикуват с разрешението на Георги Господинов.

автор: Георги Чепилев