по заглавие   по съдържание

Галина Лардева: "Форсиране на избора"

06.09.2013
Снимка 1

ПЛОВДИВ - КАНДИДАТ ЗА ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА, 2019

НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ ИЗЛОЖБИ ПЛОВДИВ 2013

"ФОРСИРАНЕ НА ИЗБОРА"

куратор: Галина Лардева

 

Съвременно = визуално

Национални есенни изложби Пловдив 2013 предприемат опит да се освободят от диктата на предварително зададените йерархии и норми на управление на изкуството. На практика това ще се осъществи с интензивна работа с авторите в периода на тяхната непосредствена подготовка за изложбите, тяхното взаимно приобщаване, както и чрезпосредничеството присподелянето на опит между тях. Този предварителен опит на споделянето представлява в същото време трамплин за разбирането. Защото, както последователно настоява в своята работа Макс Имдал, историята на изкуството се заключава в опита на/с изкуството. В своята цялостна практика този изкуствовед, принадлежащ към групата „Поетика и херменевтика“ на Университета в Констанц, налага това свое убеждение чрез поставяне на фокуса върху посредничеството на изкуството. Ролята на визуалното изкуство се състои в това да създава свободни пространства, в които да се разгръща възприятието, мислено като потенциал. Визуалното изкуството трябва да се върне на аналитичната процедура, което означава – към индивидуално избраните отклонения от ценностни системи и общи правила, към играта на комбинирането. По такъв начин анализът следва да престане да бъде приоритет на специалистите, инструмент на специализираното знание, който да го пази от посегателствата
на „непосветените“. Визуалното изкуство с всичките си жанрови и ситуативни разновидности не е обетована творческа или професионална територия, а е такава част от цялостната среда (публична и частна), която провокира индивидуалната активност спрямо феноменалния (сетивно възприемаемия) свят и по обратен път формира сетивността на „аз“-а.

Форсирането на избори в този процес на практика изравнява значенията на съвременно и визуално. Между съвременно и визуално съществува динамична съпринадлежност.

Тук не става дума за онзи приоритет на визуалното, който със сигурност е у дома си във всяка една съвременност. Съвременно и визуално са системи, които са структурно сходни и дефинират основанията си взаимно. Непрекъснато променящата се с всеки един момент визуална среда произвежда отрязъци съвременност. И най-незначителната промяна на всеки един параметър поражда нова съвременност, без обаче да снема основанията на всички останали съвременности, които както продуцентите, така и реципиентите на действителности и изкуство всекидневно актуализират в своите избори. Така съвременно и визуално съществуват единствено в ситуативната си обвързаност. Затова и спойката на компонентите в понятието съвременно визуално изкуство е по-силна и естествена отколкото при съчетания като съвременен театър или съвременна литература.

Програмата Форсиране на избора представя десет индивидуални изложби на млади автори, за част от които това е първа самостоятелна изява. Изборът на тези художници има за цел да наложи принципната равнопоставеност на класическите форми на изобразителното изкуство, като при това да се търси всеки израз на тяхното възможно обновление, да се набележат тенденциите на художествено развитие на едно ново поколение не само за себе си, нито пък за целите на противопоставянето спрямо други поколения, а в един съвременен и актуален контекст, в който са възможни условия за пълноценна комуникация. По такъв начин различното и новото, характерното и симптоматичното в изложбените изяви на младите ще се надгради върху вече съществуващата продуктивна основа. Участниците във Форсиране на избора, Национални есенни изложби, Пловдив 2013 са автори на възраст между 25 и 40 години, получили своето сериозно академично художествено образование в България и/или по света, имат своите специализации, резиденции и участия в редица проекти, всеки от тях следва самостоятелно своя път на творческо развитие. Не на последно място Форсиране на избора цели чрез засилено презентиране на младите в съвременната българска художествена сцена тяхното осмисляне и осъзнаване като релефно творческо поколение, а комуникацията помежду им – да допринесе за формирането на необходимата активна среда за бъдещо развитие.

Форсиране на избора поставя акцент върху предварително наличните основания, които участват при всеки един избор. Изходна точка в този акцент е идеята, че цялостната динамика на художествените явления се определя не толкова от характера и посоката на отделните решения, колкото от множеството предварително артикулирани, често незабележими избори, които човек прави във всеки един момент. В изкуството този процес е резултат от една невидима творческа активност, разположена преди видимата активност на произведенията на изкуството. В плана на художествената практика „форсирането на избора“ се развива на равнището на инвенцията, като в същото време се осъществява чрез интензивен обмен с наличните ресурси от фигуративни значения, изразни средства и комбинаторика, с които художествената традиция разполага. По такъв начин проектът разглежда непрекъснатия диалог с традицията именно като форсиран избор. При младите изборите се отличават с особена интензивност и изникват един от друг или един след друг с печалба на темпо. Подобна ориентация е особено подходяща спрямо решението в изложбите да бъдат поканени само визуални артисти, намиращи се в началото на своето творческо утвърждаване: автори, за които множеството избори са актуални и могат да бъдат открити категорично и отчетливо в техните произведения.

В общ план това ще доведе до изграждането на ново отношение към националната художествена традиция у различни възприемателски групи. Често се казва, че Националните есенни изложби в Пловдив притежават широка публика, а езиковите варианти с „разчитат на“ или „радват се на“ са просто зле облечени евфемистични деривати. Затова сред основните намерения на Форсиране на избора е да наложи респект спрямо всеки един възприемател като съ-произвеждащ. Във връзка с това особено важно въздействие дебютният „десант“ ще има върху публика, която включва активно занимаващи се с изкуство млади хора от специализирани художествени и други гимназии, студенти по визуални изкуства в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Национална художествена академия и т.н.


Доц д-р Галина Лардева
изкуствовед
Артистичен директор на Национални есенни изложби 2013

следва продължение

куратор: д-р Галина Лардева
редактор: Борис Минков
превод на английски език: Димитър Каменов
графичен дизайн и предпечатна подготовка: Иван Филипов
Печат: ИК „Жанет 45“

 


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Галина Лардева (1972) завършва специалност Изкуствознание в Национална художествена академия – София (1996) с дипломна работа за творчеството на Вера Лукова. От 1995 г. до 2002 г. е уредник в Градска художествена галерия – Пловдив.
Прави докторска дисертация в Институт за изкуствознание (БАН) на тема „Неконвенционалните форми в българското изобразително изкуство от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век” (2003-2007).

От 2002 г. преподава история и теория на изкуството в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, доцент от 2010 г., тема на хабилитационния текст „Концепции за образа. Въведение в науките за образа”. Изследователски престой в Свободен университет, Берлин (DAAD стипендия, 2010-2011).

Автор е на редица кураторски проекти, сред които “Концепции за образа” – Национални есенни изложби Пловдив, 2008 (съвместно с Кр. Линков), “Поглед от дистанция” (в рамките на изложбата “10 х 5 х 3”, СБХ, София, 2006), “Визия/Звук”, Национал-
ни есенни изложби – Пловдив (2000), “Hold yourbreath”, съвместен българо-канадски проект на Център за съвременни изкуства - Пловдив и BLUNT Канада (2000), “Четири състояния”, Национална младежка изложба – София, СБХ (2000).

Избрани публикации

“Изкуство на прехода. Проблемът неконвенционално изкуство в България”, изд. “Жанет 45”, Пловдив, 2009.

The Art of Transition. From the Dragon to the Chameleon, In: Visualisierungen des Umbruchs. Strategien und Semantiken von Bildern zum Ende der kommunistischen Herrschaft im östlichen Europa. Hrsg. von Ana Karaminova und Martin Jung. Frankfurt
am M. u.a.: Peter-Lang-Verlag, 2012, S. 89-102. Modern Bulgarian painting: contemporary rebuses, В: RES Art of world/ world art, №2, май, 2008, стр. 94-99.
 
Награди
 
Награда Пловдив в областта на изобразителното изкуство за книгата “Изкуство на прехода. Проблемът неконвенционално изкуство в България” (2010)

Награда в раздел “Хуманитаристика” на Национален конкурс за дебютна книга “Южна пролет”, Хасково за книгата “Изкуство на прехода” (2009)

Награда за кураторски проект “Четири състояния”, Национална младежка изложба – София, СБХ (2000)