по заглавие   по съдържание

ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ: ХРАМ „РОЖДЕСТВО на ПРЕСВЯТА БОГОРОДИЦА”, ГР. ЕЛЕНА

08.09.2016
Снимка 1

В Елена, тоя малък, но буден възрожденски град, християнската вяра е допринесла съществено за религиозното и културно-просветно развитие на неговото население. За това свидетелствуват изградените три храма (с училище към тях до миналия век): „Св. Никола Мирликийски чудотворец”, „Успение Богородично” и „Рождество Богородично”. Последният е застроен ниско край реката, отдето иде името му сред хората „Долната черква”, за разлика от „Горната черква” – „Успение Богородично”, построена на високо, под „Калето”.

Първоначално през 1831 година е изграден малък храм, със стени от плет, на мястото на сегашната камбанария. Посветили го на Рождество Богородично. Храмът е построен от тримата братя: хаджи Панайот, хаджи Юрдан и хаджи Димитър, на тяхно собствено място. Освен него, в съседство, на свое дворно място хаджи Юрдан Брадата застроил ниска сграда – килии с параклис, предназначени за девически манастир. Там като монахиня е живяла съпругата на хаджи Юрдан, след като е овдовяла.

През 1859 г. при едно голямо наводнение, водата на реката излязла от коритото си, заляла храма и манастира и ги разрушила. Но „не се гаси, туй що не гасне” – вярата и будното население на града събрало средства и започнало строеж на величествен храм. Той е изграден през 1865 г. от ученици на Колю Фичето, ръководството на които било поверено на майстор Никола Петков. Според изказването на иконом Димитър Разсуканов Колю Фичето е идвал на кон да види как върви работата по строежа. В това време той бил ангажиран с построяването на моста на река Янтра при град Бяла...

Църквата е трикорабна базилика с три престола: средният, посветен на Рождество Богородично, северният – на св. Спиридон Тримитунски чудотворец и южният – на светите братя Кирил и Методий...

У нас, Светите Братя се честват не само в дните на тяхната кончина – 14 февруари, „Успение на св. Кирил” и 6 април, „Успение на св. Методий”, а и в специален ден – 11/24 май, Денят на славянската писменост и българската култура. Тази дата е свързана с голямо историческо събитие. На 11 май 330 г. Император Константин Велики – покровител на християнството, е преместил столицата на Римската империя във Византион. В гръцките месецослови на тоя ден е отбелязано честване „Обновление на Византия”. Но защо славяните празнуват тоя ден? Българската православна църква първа е канонизирала славянските просветители, за което свидетелствуват старобългарските книжовници още от IX – X век. Църквата е започнала да чества паметта на светите братя, свързвайки обновлението на славянството, на българския народ с тяхното просветителско дело, с приемането на християнската вяра у нас, с книжовността – преводите на свещените книги от солунските братя и техните ученици. Ето защо това е духовно обновление за нас. И в еленските църкви на минеите за тоя ден е отбелязано – да се чете за Светите Кирил и Методий.

В гр. Елена учителят и книжовникът Иван Момчилов още през 1844 г. говорел на учениците си за създателите на славянската писменост. Той е въвел 11 май като училищен празник през 1859 г., наред с други няколко града в страната. Негов е първия тропар - църковен химн, посветен на славянските просветители. Пеели го на първи глас в църквите и училищата. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста „Върви народе възродени”, който и днес е съвременният химн за празника на славянските първоучители.

И така, за деня на Светите братя Кирил и Методий, дето южният престол е посветен на тях, ставаше голямо тържество в града. След службата в храма, в литийно шествие свещеничеството и хората се отправяха към просторния двор на гимназията. Напред водеха ученици, носещи иконата на светите братя, окичена с венец от уханни рози. Придружаваше ги почетна рота. Ученическият хор пееше „Да прославим паметта на нашите просветители...” Камбаните биеха непрекъснато, докато шествието влезеше в двора на училишето. Там учащите се, наредени по класове, и с тях множество народ посрещаха идващите. Учениците бяха с трикольорни ленти. Някои от тях, пò ùмущните – с трикольорни ленти, преметнати през рамо и вързани под кръста с пискюл. Входните врати на училището бяха обкичени с венци. Трикольорни знамена се вееха по прозорците на училището и в целия град. Правеше се водосвет и след приветствени слова се поръсваха учащите и присъствуващите. Изнасяше се и кратка програма от учениците. И тъй всичко напомняше за религиозно – патриотичния дух на възрожденска Елена.

Из книгите на Доростолски Митрополит Иларион

първа публикация в "Диаскоп":7.9.2013