Георги Чепилев: "Смисъл и значения на текстовата рамка в комиксите"

Наименованията на някои български издания като „Илюстровано четиво“, „Картинен вестник“, или определението „История без думи“, „История само с една дума“, „Приказливи картинки“ и пр., дават представа за отношението между образ и слово. Според естетиката на Хегел архитектурата и скулптурата са най-материалните и тежки от изкуствата, а поезията и музиката най-духовни. Преходът от живописта към литературата е областта на комикс изкуството и заради това полюсите са образ и слово, а при журналистиката – таблоид (водещи са изображенията) и вестник. Отчита се какви са спирките за погледа – текстови или предметни.

Най-класически образец за равновесие между образ и слово е серията от изображения с текст под самите картини. Забелязва се, че колкото поредицата от изображения е съставена от безсмислени движения фази от дадено дробно действие, толкова текстът намалява до „история без думи“, до „музиката в комикса“. Този факт естествено се обяснява, защото бързите движения не позволяват да протича дълъг диалог.

Що се отнася до „приказливите картинки“, наречени още говорещи картини, в българската история на комикса има ценна творба за преход от класическия модел за образ и слово към “fumetti”(облак с думи). Това е превода на комикса „Свирчо“, допълнен с български стихове под кадрите от Лъчезар Станчев.

Съществуват произведения и с преобладаване на текста над образа. Характерното за тях е, че кадрите не развиват една ситуация, например като „Бълхата“ от Caran d Ache, но са подобно серия от гравюри напр. от Домие. Когато се появява в комикса прекъсване на естественото движение от една развиваща се ситуация и преход към друга сцена, е необходимо текстово пояснение.

Изображенията в съвременния вид комикс са равноправни с надписите в тях. Но макар да съществува сложно противоречиво единство на знаковост и живописна тектоника, на литературно хералдична и живописно пластична изразителност, образът има водеща роля в комиксите. Предметната и пространствена илюстрация възбужда движение навътре в дълбочина, като се изгубва представата за двуизмерност. Важно е как в такъв случай  буквите от текста и илюстрациите се обединяват. Всички техни елементи трябва да имат сходен характер, или да участват като елементи от различни пространства. Но различните пространства се взаимоизключват и обединяване е възможно само като подчиняване на едно пространство на друго (или на няколко пространства) с помощта на рамка. Рамката затваря някакво определено пространство като му придава характер и цялост, но и поставя това пространство във връзка с окръжаващо пространство от друг тип, като го прави предмет. Може да се каже, че рамката на текста затваря триизмерно пространство, за да го изяви като предмет и двуизмерно. Правоъгълната рамка съдържа илюзия за перспектива и затова е подходяща за размишления. Обхванатия от дълбок размисъл човек е неподвижен и скован като скулптура. Скулпторът предава външния облик на мислителя и позволява асоциативно да си представим преживяванията. Музиката е тази, която предава преживяванията.

Границата е като ограда. Рамката на текста в кадъра на комикса затваря някаква област, изключва е от изобразителното пространство.Този контур на рамката е двуизмерен и изтласква цялата  илюстрация навън като двуизмерно петно. Така се позволява на комикс илюстрацията, макар и триизмерна, да съществува наред с двуизмерната буква в едно общо пространство.

От къде води началото си подобен синтез между образ и слово?

В българското изкуство съществува един портретен жанр, познат  като ктиторски портрет. Трябва да се напомни, че съществуват „иконен портрет“ и „портретни икони“. Едните са изображения на владетели и царе, другия на Божий угодници. Нека се обърне внимание, че в Западна Европа и Полша на историческите портрети се забелязват титул и герб. У нас подобен жанр не се развива, не съществува, но руската аристокрация възприема всички европейски детайли на посочената портретна схема. Затова на повечето руски портрети  „парсуни“ се среща гербов картуш, запълнен или с надпис, обозначаващ име и фамилия, или алегорична композиция, свързана с професия и заслуга. В тези случаи често гербът е измислен, макар и построен по типа на бароковите гербове. Възвишените образи на тези портрети (човек, личност, персона) са показани в идеален план, невъзможно е своеобразно гротесково изображение. За последните не е характерна рамка картуш, но облачни мисъл форми като при говорящите карикатури и гротески на 18 и 19 век.

Картуш се нарича обрамчването във вид на овал от завързан шнур, окръжаващ името на фараона в древноегипетските текстове.

Картушът е свитък или оформено поле във вид на свитък, щит, венец или форми, съгласувани със сюжетна идея. Картуш във вид на свитък е изобразяван по старинни документи, географски карти, надгробни плочи, екслибрис и др.. Той обединява орнаментален мотив с реална среда.

Типичната схема за картуш е изпъкнал (предимно овален или в сърцевидна форма), поддържан от две странични фигури. Композицията на картуша е фризова, съставена от две части, но се скрива нейната явна симетрия. Разбира се, срещат се и нарочни нарушения с асиметрични построения, в полза на естествен вариант за равновесие.

Щитовете на картуша не са абстрактни елементи, а форми, естествено съгласувани със сюжетната идея на композицията. Но условната схема на декоративния мотив се разтваря в живия живот, като се обединява орнаменталният мотив с реална среда.

Изкуствоведите посочват два кентавъра, които се бият, като същевременно разтягат за лапите кожа на пантера. В случая кожата е картушен щит, заради което е и цялата композиция. Друг пример са преследващи кучета, като пружината е формата на картуша във вид на силует „летящ в бяг елен“. Много известен е щитът на картуш във вид на гигантско яйце фланкирано от патици. Забележителното е, че пластичните мотиви са допълнение към тематиката.

Сюжетно жанровата страна е същността на подобни построения, но съществуват и структурни.

Сравнения между форми от природата (животни, листа и пр.) с формите на текстовите рамки в комиксите съществуват, но не са за препоръчване, ако са плод на сляпо факсимиле и интуитивно копиране. Виждал съм пепелник във форма на сърце, чинии във форма на листа, балон от комикс във вид на мишка и пр.

Както се каза, по-ценно е замаскирането чрез съзнателно използване на законите, изведени от структурата на естествените форми. Например формата на гърне наподобява круша, но не означава, че е взета от плода. Ако се вземе течност, по-плътна от вода, и се излее във вода, забележително е разпространението – първо на повърхността, после как се превръща във висяща  полусферична капка. Когато се долее още количество, формата се отпуска и увеличава надолу, докато има връзка с повърхността. Равнодействащите сили на тежестта и повърхностното натяжение разтеглят капката, от което тя приема крушообразна форма. И формата на плода е обусловена от тези основни физични закони.

Веднъж открита, подобна основна форма може да се използва в различни варианти - да се удължи, обърне, да се отпусне и пр.

Наличието на дадени форми и пропорции на текстовата рамка в комикса, може да се обясни във връзка с действието на механичните сили от пластичния мотив за сюжета. Това е по-духовната степен в комикса.

Музиката е стенограма на чувствата, тя дава ход на преживяванията безпредметно. Тя е стенограма на емоциите. Когато се говори за музиката в комикса, има се предвид съзнателното насочване на зрителя с цел емоционално да предусети настъпваща развръзка.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.