по заглавие   по съдържание

РОЛЯТА НА НАЦИОНАЛНАТА ТРАДИЦИЯ В ИЗКУСТВОТО НА КОМИКСА

10.09.2013
Снимка 1

Представата за италийското божество Янус, на когото е наречен първият месец от годината, се характеризира като пазител при вратите. Вероятно поради това древните гърци започнали да го изобразяват с две лица (двуликият Янус). Защото вратата е предмет с две страни. Входната врата, която водела в атриума на римския форум, е била най-древното местопребиваване на Янус. И тъй като понятието за пространство е тъждествено с понятието за време (вход и начало), то Янус се смятал за покровител на всяко начало. Едното му лице гледа към миналото, а другото към бъдещето. По подобен начин изглежда съвременното българско комикс изкуство.

Първата национална комикс изложба предвещава раждане на ново направление в българското комикс изкуство. Счита се, че такава изложба ще предизвика  голям интерес. Тя е първата задружна изложба, първата крачка направена в пътя на обединението. Действително, в изложбата са организирани колосално количество български автори и техни комикс творби – наред с произведения на видни автори се срещат и произведения на млади художници. Чужденец, дошъл в столицата и посетил изложбата, би останал смаян от наредените комикс творби. Ще помисли човек, че у нас комикс изкуството е в своя кипеж. Но ако се ползват в качеството на информация само обявите от неспециализираните в областта медии, то може да се изпадне в жестока заблуда. Невероятното количество експонати пораждат мисъл, че България в този период преживява разцвет в комикс изкуството и едва ли не сме втори след Белгия. Анализът на експозицията показва, че тя се състои от плакати в тежки години, когато над света е спуснат облак от битови грижи и изобилието на художественото зрелище  се възприема в обратната пропорция към тяхното художествено значение. Без съмнение тази колективна дружествена изложба дава пълна представа за дейността на членовете през изтекъл период, за жизнеспособността и правото на съществуване на комикс изкуството в България. Тя със сигурност ще удовлетвори интереса на българската публика към такива произведения и тяхното естетическо чувство. Но факт е, че изложбата „първа връзка” (сборен пункт) между художниците на комикси от страната не е в пълен обем. Изложбата дава интересен материал за сравнение на творчески тенденции, дава възможност за взаимно опознаване, обмяна на опит и колегиални бележки, но съществуват липси и  препятствия в издателската дейност, просветителската (т.е. клас литература – изследвания и сценарии), организаторска и пр., причинени  може би от политическите бурни полемики, икономическите неподходящи условия  за частен комерс, глобалната криза и други фактори от съвременната техническа епоха.

Музиката е за слушане, живописта за гледане, книгата за четене... Комиксът - за разглеждане и четене.

Днес българският комикс не е достатъчно подготвен за истинското си предназначение, защото като част от науката за печатаното слово – изложбата се явява само помощно средство за набиране на средства или пропаганда на творчески възгледи. Ето защо много е важна подробната и вярна оценка на експонатите, когато се представят в колективна или индивидуална изложба, заслужава ли идеята да продължи и подходящи ли са изразните средства за нея. Необходимо е специалисти безпристрастно и обстойно да  дават  оценка, за да могат сполучливите творби да се осъществят според предназначението си в книжен или електронен носител. След което да се участва в международни прояви с надежда чуждестранните специалисти да обърнат внимание на завършените български комикси.

Досега исторùкът на българските комикси вървя по пътя на все по-голяма конкретизация и уплътняване на фактите. Днес е длъжен да гледа на тях от някоя обща точка на виждане, напр.: от точката на връзки, обединяващи много автори (независимо ранга им) в пределите на специфичен отрязък от време. Т.е. фактологическата фаза прераства в реконструктивна – да се съединят събраните факти и да се опишат техните връзки и отношения, от което ще се разберат като цялостна тъкан. Затова критикът е наречен „ясновидец на своето време”,  докато исторùкът изучава миналите епохи като завършени системи. Това е разликата между комикс дружество „Диаскоп” - Пловдив, който според устава си е ориентиран към комикс наследството от миналото и историческата справедливост и останалите комикс сдружения от страната, които се характеризират с  поглед „напред”. Тези факти са причина в „Първа национална комикс изложба” да не се появи „Диаскоп”, въпреки официалната покана от организаторите.

Съвременното комикс изкуство е длъжно да бъде не толкова „ретроспективно”, нито да се ограничава с ентусиазъм пред старините и класиката, а  предимно да протяга нишка от действителноста към художествените творби. Творчеството на днешните автори трябва да е свързано с проблемите на съвремието, а това изискване встъпва в някакво противоречие с целите на историческия поглед. Понятията „модерно” и „ретроспективно” принадлежат към различни категории. Макар че не се явяват противоположни и взаимно изключващи се, защото в „ретроспективен” стил може да има „модерен” отпечатък. Но това е третостепенно в пътя на авторите, път, който трябва да минава през изложби, устроени от някакво дружество или по инициатива на частни лица, имащи свои комерсиални или пропагандаторски цели. Именно тези цели са важните и в отзивите на ежедневните медии (гледащи „напред”), докато издание „Диаскоп”, с главна цел „изследване езика на българските комикси, гледа „назад” и в случая показва какво място заема изложбата.

Смисълът и значението на тази изложба издание „Диаскоп” търси далеч зад пределите на начинанието като Първа национална комикс изложба. Ето защо важни са при изследванията историята на възникването, идейният облик и надеждите, а не комерсиалността или пропагандата.

Възникването на комикс изложбите у нас започва в първи колективни опити на общи художествени изложби през януари 1904 и януари 1905 г. За времето това било нова практика –  излага  се, за да се даде възможност на български художници да изпъкнат при частна, макар от дружество, устроена изложба. Но се оказало, че при колективната изложба колкото и да  изпъква и налага индивидуално силният художник, той трябва да се подчинява на колективното общо тематично или технично впечатление от изложбата на мнозинството в дружеството. Без съмнение тези колективни изложби на дружества дават немалка представа за дейността на членовете през определен период и затова понякога са наложителни. Но активното търсене на нови пътища  достигна до идеята, че най-подходящи са  индивидуалните изложби или такива от двама автора в съвместна синхронна проява. Божинов и Морозов през 1906 г. поставят началото на индивидуалните съвместни  комикс изложби у нас, като се отделят технично и тематично от предишните изложби на дружеството.

Издание „Диаскоп” е подготвил статия за положителните качества на съвместните индивидуални изложби. Едва през 1930 г. в Художествената галерия на улица „Аксаков” е първата колективна изложба в този стил (за тази инициатива има публикация в „Диаскоп”). След това през 1985 г. в Пловдив при така наричаните „Годишна окръжна приложна изложба” ( на групата на пловдивските художници) се експонираха комикси на Георги Чепилев, предназначени за списание „Чуден свят”. С това изложение кръгът се затвори, защото, както и през 1904 и 1905 г., се експонираха комикси сред художествени произведения от различни специалности.

До 2006 година на  популярното изкуство се гледаше несериозно. Опити за изложение на индивидуални картини в този стил има много и от много автори. Едва след изложбата „Поп арт – Знаци на времето” (със съдействието на галерия "Жорж Папазов", Пловдив) през 2006 г. галерии проявиха интерес към това изгонено от рая на естетиката изкуство. В годината на комиксите - 2008, в Пловдив се откри изложба, посветена изцяло на  комикс изкуството – „Аспарухови прозрения” (със съдействието на галерия "Жорж Папазов"). На нея бяха представени различни техники, с което по модерен маниер наподоби изложението на Божинов и Морозов от 1906 г. Пътят за комикс изложбите вече бе ясен. През 2009 г. отново пловдивчанин – Владимир Паскалев открива изложба „Комикси” и то в гр. София. Разбира се, има и други индивидуални автори, които подобаващо трябва да се отбележат, до изложбата „Повторното начало”, посветена на бележития художник Стоян Шиндеров. След тях са изложбите, формиращи дружеството от художници на списание „Дъга”  и „Ретроспекция на модерния комикс – Варна”.

Редно бе, от гледна точка на историка, в първата изложба, обединяваща български комикс автори, да се даде кратък обзор за развитието на този български път за представа на зрителите. И тъй като тази възможност бе пропусната от организаторите, днес българският комикс е като „двуликия Янус” – ЕДНОТО ЛИЦЕ,  ГЛЕДАЩО КЪМ ТЕОРИЯТА И АВАНГАРДА, А ДРУГОТО - КЪМ ПРАКТИКАТА. Ще е необходим дълъг период за естественото им единение.

Похвално е, че Първата национална комикс изложба у нас си е поставила задачи да открие и използва български таланти, както и крепкото им организиране. Инициативата има желание да покаже, че за годините в прехода, когато практически е било прекъснато нормалното развитие на комикса, много автори са прекарвали нови пътища към обща цел.

Изложбата ще се показва и в други градове. Особено бие на очи големият интерес на сръбските автори към родните комикси.  Пожелаваме  успех във воаяжа на експозицията!

От редакцията на „Диаскоп”

Статията се публикува в отговор на многобройни запитвания, защо "Диаскоп" не участва в "Първа национална изложба на българския комикс", София - 10-25 септември 2013.

Дружество "Диаскоп" е в договорено партньорство с Община, Пловдив и по тази причина не може да участва като частна инициатива в изложбата.