по заглавие   по съдържание

Съкровищата на Европа: ФЕДЕРИКО ЦУККАРО (1542 – 1609)

14.09.2014
Снимка 1

Първо издаие - 14.09.2013

Федерико Цуккаро е крупен художник и теоретик, представител на късния римски маниеризъм. Творческата кариера на Федерико е тясно свързана с името на брат му Тадео, на когото бил ученик и помощник. В тяхната живопис еклектично се съединяват различни стилистически източници. Притежава черти на аристократично, интелектуално изкуство, обединяващо в сложна арабеска символични плетеници с наблюдения на реалността, маниерна екзалтация с ясна логика в композиционната структура.

Изкуството на Федерико изглежда опростено и лишено от външна ефектност, забелязва се връщане към класическите форми на Рафаеловите композиции и рисунки. Неговият стил асимилира особеностите на различни европейски художествени школи и отразява основните черти на интернационалния маниеризъм, който тогава като широка вълна бил обхванал крупните европейски центрове. Цуккаро се посвещава на изучаване философията и художествената теория. Той отделя голямо внимание на съставяне устава за Академията, определяйки нейния статут и окончателно затвърждава разрива с предишната структура – цеховата организация. Литературното наследство на Цуккаро включва трактати, записки от пътешествия, издания във форма на писма с критически бележки за съвременни художници и произведения.

Според бележития художник „рисунката” по смисъл се приравнява към „идеята”. Той определя  рисунката като тъждествена на определението „разум”: „ Рисунката, четем в негов трактат, не е нито материя, нито тяло, нито свойство на някаква субстанция, тя е – форма, идея, ред, правило или предмет на интелекта, в който са изразени понятията на нещата”.

Когато през 80-те години, в България комиксите в столичните издания се наричаха „разкази в картинки”, в Пловдив след  публикации, съдържащи в названията си определението „комикс”, се повдигнаха дебати "за" и "против" ( Пловдивският вестник „Комсомолска искра” за първи път отпечата и то със съчувствие поредица статии като „Изкуство ли е комиксът?”; „Изкуството на комикса”; „Отново за комиксите”; „Комикси, комикси” и т.н.). При защитата бяха разгледани различни наименования на това чудно и различно наричано изкуство. Възраженията за „комикс” бяха, че това название не подхожда за фантастичния, историчния и др. жанрове. В отговор Георги Чепилев, който считаше за по-подходящо чуждицата „комикс” само с оглед популярността му, цитира тези мисли за рисунката на Цуккаро и запита дали заради подобието с кино-монтажа  не е по добре комикс изкуството да се нарича „ноумен арт” (нещо което се постига по умствен път).  Накрая от класиралите се  последни наименования  – френското и английското, бе решено да остане английското в популярните статии, но само като работно.Френското название - "рисувана лента" се дублира с определението филм (думата означава лента) наложено вече в киното. Изясни се, че не бе дошло времето и в действителност през 80-те години комиксите не бяха изкуство. Те станаха Девето изкуство едва през 2008 г. и тепърва трябва да се самоопредèлят.

Чувственото възприятие при Федерико Цуккаро отстъпва на втори план след силния  интелект, развит чрез философия, теология, астрология и въобще въоръжен със знания на закони и правила.

 Издание „Диаскоп” препоръчва на приятелите си да потърсят и разгледат забележителната му композиция „Въздвижение на Светия кръст”.

Из дневниците на ©„Диаскоп”