НОВИ КНИГИ: Крум Филипов и "Воден знак"
28.09.2013
"Когато жаждата е по-силна от пиянството..."
Държите в ръка втората книга на Крум Филипов. Казвам втората и бързам да уточня, че тази му книга е всъщност първата, плюс десетина нови стихотворения. Крум Филипов пише малко, но пише умно, изящно и чувствено. Модерен е по някакъв странен „старомоден“ начин. Именно това усещане за автентичност ми подсказа и заглавието на книгата – „Воден знак“. Във време като нашето да срещнеш такава поезия е все едно да се разходиш с Господ, както казва Стефан Продев. Продев вече го няма, но вместо предговор слагаме неговите думи, написани след прочита на първата книга на Крум Филипов „Затръшнато небе“.
Божана Апостолова
Среща на улицата
Не вярвах, че поезията все още крачи по улиците. Но ето че я срещнах между два клаксона с физиономията на момче, готово да избяга. Спря ме, сложи в ръката ми книжка и се извини, че няма писалка, за да я надпише. А книжката нещо си тананикаше. Не съм знаел, че на словото му стигат 28 странички. Уж мъничка, а стиховете – пълни, сякаш са зрели в кошер. Затова се зачетох още на тротоара, докато чаках клаксоните да се разминат. И както бях тръгнал към „Граф Игнатиев“, изведнъж се озовах на вечния път между Арл и Пасадена.
Стана ми интересно и без да искам си представих, че по прашната Янчулева улица върви един нов Вутимски. Върви с дядо Боже под ръка и пресича пътя на клаксоните, наивен и храбър като щурец. Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието „Затръшнато небе“. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, където всеки е враг на всеки, тя ме върна в онези далечни години, когато жаждата бе по-силна от пиянството. В годините на вечните юноши, които четяха Рембо и пишеха като Далчев.
Само час преди да разтворя „Затръшнато небе“ един бивш литературен критик и настоящ депутат ме бе отблъснал с поредната политическа пледоария. Може би затова стиховете на непознатия студент ме отбиха от пътя и ми дадоха отдавна забравена наслада. Те ми подсказаха, че красотата е жива, че докато едни ръфат кокала, други – много по-добри от тях – препускат като трубадури, прегръщайки релси, жребци и бедра. Или както се казва шаблонно – връщат вярата ни в хубавото и истинското, в изпепеления дух. Отново се уверих, че един изпят образ или едно нарисувано чувство са много по-мъдри и трайни от всичко, получило сила чрез грубостта. В този смисъл малката книжка е една отмора сред полуделия град и най-искрено упование в доброто. Неслучайно стиховете ù не разчитат на крясъка и на позата, а са топли като рана, поникнали „върху ръба на брадвата“. Това са стихове на младостта, която търси себе си, за да открие болката, която е навсякъде. Не ми прилича да пиша с подобна символика, особено през последните години, които нажежиха перото ми до бяло, но поезията на минувача, който ме дари с нея, извърши своето чудо. Даде ми чувства, които не се предават и затова е трудно да се опишат конкретно.
Ето защо не мисля професионално и съм повече развълнуван, отколкото ясен. Дано авторът на стиховете не се огорчи от слабостта ми. Той сигурно знае, че не съм критик. Просто исках да го поздравя и затова посегнах към листа. Исках да му вдъхна вяра и кураж, да му пожелая успех. В нашето пияно време това не е малко. Ще бъда щастлив, ако улицата ни срещне отново. И ако отново между два клаксона получа втората му книга.
Стефан Продев, в. „Дума“, 2 юли 1994 (със съкращения)
Книгата "Воден знак", ИК "Жанет 45" Крум Филипов посвещава на сина си Калоян.
Художник е Румен Жеков, редактор - София Несторова.