по заглавие   по съдържание

Далечно и близко в комиксите

01.03.2012
Снимка 1

Първите ми рисунки за сп."Чуден свят" бяха композиции в които фигурите са разположени на около 4 метра от зрителя. Забележките на комисията препоръчваха да използвам по-смели ракурси и, че умереното им използване няма да попречи на специфичните композиции (които харесваха и считаха за самобитни у нас). - Изкарайте някоя ръка или някой крак напреден план, говореше Диди Чаушев, след което старателно прибираше в шкафа оригиналите на приети комикси, нарисувани от колеги. Бях на 18 години, ентусиазиран от поощрението на художествения съвет. Започнах да разсъждавам в насоката която ми бе зададена. Какво да направя след като академичния способ е неспособен да обхване близкото пространство? Бяха ми познати похватите от киното използващи откритията на Дега и Едгар По с гигантските приближени детайли. По-късно през 2002 година ще изнеса лекция по религиозно изкуство, разглеждайки Александър Иванов. В нея изясних новаторството на руския майстор в композиционно пространственото решение. Аудиторията остана впечатлена от цитатите на Пикасо за Иванов, които акцентираха върху съвпадението на пространствено-предметното и емоционалното. Пикасо намира композицията ЯВЯВАНЕ ХРИСТА ПРЕД НАРОДА за съвършенна, защото раздвижването на действащите лица разположени предимно на преден план и противопоставени на единствената фигура в дълбочина - е оправдано. Докато при Жерико в САЛЪТ НА МЕДУЗА, дълбочината на задния план е пустота. Но през 1981 г. започнах да се интересувам от подобни изследвания на неизползвания интервал, благодарение на работата си като сътрудник в списание ЧУДЕН СВЯТ. Започнах да се увличам от футуризъм, кубизъм, изкуството на Делоне... Но всички тези ИЗМИ поотделно не даваха отговор на моите логични композиции. Движението което привлича вниманието на футуристите е линейно. То е вдъхновено от ХРОНОФОТОГРАФИЯТА ( серия снимки) която разделя движението на многобройни застинали картинки и по такъв начин го замразява. Обаче футуристичната таверна SANTO PALATO (основана през 1931 г. в центъра на Торино) като изобретение тогава привлече вниманието ми - напр. докато с едната ръка се яде супа, с другата се гали повърхност от две части: половината шкурка, другата половина велур и пр.екстравагантности. Това е! - реших тогава- близките пространства не са толкова визуални ( като тези които се изобразяват с помощта на Евклидовата перспектива), но са и тактилни. Заключението ми бе, че в комиксите когато се използва едрия план или увеличаване на детайлите това не е похвата на киното. Кино композициите са по-близки до Дега, а пространството на комикса е взрив от форми. Значи не само прогресия на разкадрирано пространство и дълбочина, но има и още едно поле вътре в комикс кадъра -

това на елементарните частици.

Георги Чепилев