по заглавие   по съдържание

СЕРИЯ РИСУНКИ ОТ ИЛИЯ БЕШКОВ ЗАПОЗНАВА С НРАВИТЕ НА СОФИЯ

28.09.2013
Снимка 1

Трябва да се има предвид, че промяната на историческата система води към промяна  не само на възгледи, жанрове и стилове, но и на типичното изкуство. Ако (в нашия случай) българското комикс изкуство в художествения метод  не се измени съществено, не ще може да се постигне желаното правилно съотношение между история и съвременност.

Невъзможен е обективен международен диалог, когато се говори само на един език. Необходим е диалог, но не в името на „разбиране”, а в името на задълбочено разбиране. Ето защо новите комикс форми за модерното време трябва да се изграждат от предишните степени на историческото развитие.

Във връзка с казаното възниква  въпроса за познаването на българското комикс минало от страна на съвременните български автори. „Диаскоп” често обръща внимание, че в нарушаването на жанровите норми се намира развитието на изкуството. Жанровото изменение води до изменение на стила, когато „духът на времето” изисква нови жанрове. Ето защо новите жанрове стимулират модерното творчество и истинският носител на стил е жанрът със специфичен сюжет. Тези размисли довеждат до въпроса за съотношението на комикс изкуството с литературата. В новото девето изкуство „слово и изображение” са свързани неразделно. Взаимопроникването им е факт на вътрешната  структура. За това комиксите имат отпечатък и от литературата и от изобразителното изкуство. Без изучаването на тези характерни за комикса взаимопроникващи структури, едва ли е възможно успешно съвременно художествено творчество. Важно е да се има предвид, че е невъзможно механичното пренасяне от спецификата от литературата и спецификата от изобразителното изкуство в новите форми на комикса.

Главна заслуга на комикс дружество „Диаскоп” – Пловдив е, че състави основата за бъдещето развитие на българските комикси - системата на комикс жанровете у нас (в общ план публикувана от „Lambiek”). Едва след като се изяви системата от жанрове, стана възможно останалите комикс проблеми да  преминават от абстрактен в конкретно историчен план. Този метод се вижда много ясно в серия от рисунки на Илия Бешков, посветени на софийския живот (които са повод за настоящата статия).

Когато нашите комикс творци тръгнат по чужди земи да популяризират не личното си творчество, но като трупа - националния български комикс, трябва поне да се запознаят с подготовката, развитието и психологията на аудиторията си и според това да експонират материалите си. Популяризирането не е тъй проста и лесна наука, още повече пред чужденци. По-лесно се преподава чисто научното или общообразувателно за деца. Комикс дружество„Диаскоп” – Пловдив, от 1 април 1984 г. се опитва да разреши: как и по какъв начин да става популяризирането на комикс изкуството, каква подготовка се изисква и какви условия трябва да се спазват. Характерна черта за начинаещите популяризатори е, че не се задоволяват да приемат направеното преди тях, но избягват, премълчават, преиначават, разместват, разбъркват, докато го обезобразят. Така те стават водачи, минаващи за пръв път оттам, където са наели да водят другите. Но опасен ли е пътят – бедата е неминуема. Нека не забравяме, че неподготвената аудитория няма свой критерии и приема всичко като чиста монета. Злоупотребата с нейното доверието или експлоатирането с  незнанието стават опасни чрез своята непълност, неясност и несистематичност.

Разни страни – разни обичаи! Това е особено характерно за изкуството на комиксите у разните народи. Екскурзиант, попаднал в чужда страна, е учуден от привичките, които наблюдава у местните жители. Същото отношение е валидно и към автора чужденец. Този автор трябва да се характеризира не само с намирането на общочовешки проблеми и интернационални герои, но и като преводач, вгледал се дълбоко в нашата действителност и като своего рода блестящо усвоил чужди художествени техники. Такъв художник е бил Пабло Пикасо.

Нови идеи се пръкват постоянно, но те повечето пъти съдържат само разрушителни елементи. За това и обществото (наше или чуждестранно) постъпва много умно като инстинктивно се отбранява. Без този консерватизъм обществото се подхвърля на капризна игра. То има право да пази постигнатото, защото бъдещето е неизвестно. И тъй като постигнатото до сега е спечелено с борба,  новите идеи ще пуснат здрав корен - само когато надвият старите. Преобразуванията трябва да стават едва след като се осъзнае добре ползата от тях. Жалка картина е преобразуване, което не го желае народът.

Обществото е длъжно да изучава новите идеи, да ги сравнява и на добрите да дава възможност за виреене. Ние живеем с традиционни, наследени идеи, с които сме свикнали от малки, и които безсъзнателно образуват една система в главата. По този начин умът и духът ни са в равновесие. Ако една от тези идеи се обори, разклащат се всички, затова ги пазим изцяло или всяка една отделно. Само разпалена и ентусиазирана маса е способна да приема лесно нови идеи и при това без проверка. Едни намират новото в конфликт с личните си интереси, други с убежденията си или политическите си идеали. Ето защо  мнозина я преследват, осмиват, изопачават, приписват свои мотиви. Новата технична ера по хуманност и просвета има много по-големи възможности  в сравнение с миналите столетия. Днес е по-лесно прокарването на новото без страх, враждебност и недоверие, НО Е НЕОБХОДИМ  КУЛТУРЕН  ДИАЛОГ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО.

„Диаскоп” представя из българската комикс съкровищница опис на някои  основни творби по темата:

  1. „Как разните народи ядат”
  2. „По чужди земи”
  3. „Свят широк – хора разни”
  4. „Хуморът на народа”
  5. „Народната мъдрост в картини”
  6. „Телеграма от Париж”
  7. „Писмо от курорта”
  8. „Прелестите на курорта”
  9. „Сутришният тоалет на една курортистка”
  10.  „Скици из живота”
  11.  „Нашенски картинки”
  12.  „Из столичните улици”
  13.  „Софийско семейство”
  14.  „Картините на българските вестници”
  15.  „Из литературния живот”
  16.  „Из хайлайфското общество”
  17.  „Руска картина приспособлена за български работи”

 

Обаче голям интерес представлява творбата  изпратена в дар на „Диаскоп” от сръбските комикс учени Aleksandar Zograf  и Zdravko Zupan : „КАК ЖИВЕЯТ В БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА СОФИЯ” от рубриката „ПИСМА ОТ БЪЛГАРИЯ” , публикувано във вестник „Политика” на 24 декември 1939 г. (редакцията изказва сърдечна благодарност на сръбските автори за стореното).  Статията-писмо запознаващо сръбската аудитория с живота в българската столица, сполучливо е илюстрирана със серия рисунки на Илия Бешков както следва:

  1. „В парка. На кого ли е омръзнала?” („Любопитство”)
  2. „Неделя. Гледане на кафе” („Гледане на карти”)
  3. „На театър”
  4. „В кафенето”

 

Този ценен материал от сръбски писател и български художник показва, освен силата на деветото изкуство в глобалното село,  и посоката на развитие за международен диалог.

Автор: Георги Чепилев