по заглавие   по съдържание

За хонорарните оценки на комикс авторите

07.03.2012
Снимка 1

Не удържах на думата си да не публикувам нови материали за комиксите, но приятелите на Деветото изкуство ще ме разберат. ДИАСКОП има мечта българските комикси да се покажат пред света в нови дрехи, като едно модерно изкуство с планирани перспективи. Все още липсва център за координация и ползотворно сътрудничество между авторите от различните региони на страната. Политическите и обществени промени след 89-та г. демонстрираха скъсвания с пороците от миналото и някои издателства преустановиха дейност. Но след 1990 г., въпреки опитите за издания на отделни автори на комикси, специфичната творческа работа не стана достъпна за широк кръг артисти. Най-общо може да се каже, че причините за това са били обществено икономически. Неимоверното нарастване грижите в ежедневието и заради това загърбване на интелектуалните стойности. През изминалите 20 години у нас се забелязва намаление на интереса към комиксите, сравнено с 80-те. - по различни причини. Най-вече непрекъснато променящата се технология в книгоиздаването и нарастващото значение на компютрите, телевизията и пр. Но картината на проявите бе такава - многобройни индивидуални опити за комикс публикации отпадащи една след друга. Какво ни пречи да разберем сега цялостната картина на нещата тогава? Пречи ни недостигът на факти. Както се видя българските комикси от началото на 90-те не можаха да променят облика си, т.е. да излязат от схващането налагано от кръга около списание ДЪГА.

Пловдивските местни вестници съдействаха за развитието на българските комикси главно чрез публикуването на поредица статии за типологията на това изкуство, както и илюстрации в този стил. Беше отпечатан и превод на разказ в центъра на който е комикс списание... И пловдивското издание ДИАСКОП от началото на 90-те има заслуги за пропагандиране теорията и историята на комиксите у нас. Макар и нескромно ще се каже (а това е отбелязано и от чуждестранни специалисти), че ДИАСКОП е родоначалник на комикс теорията у нас. Изданието винаги е считало, че по време на лоялна конкуренция, всеки който се стреми да пази информация само за себе си, не е на верен път.

Една от най-важните икономически категории е ценността. Основният и способ на изразяване е чрез паричния еквивалент на стоката. Но все пак комикса е изкуство, т.е. стока от особен раздел /доколкото може нематериалното да стане стока/.

Цената на възнаграждение за комикс творба от различно време и от различни страни не може да служи за еталон. За съжаление ценообразуването на хонорарите от тоталитарното време за комикс творба, при пазарната икономика трябваше да потърси нови пътища и възможности. Но българските фенове не се борихме за място под слънцето на пазарната икономика. Надявахме се на някаква финансова помощ този път ако не от държавата, то от някакъв спонсор. Някои започнаха през 90-те да предоставят място или страници за реклама, понякога за сума покриваща разходи за хартия или др. производствени материали, но все по-рядко подкрепящи художественото оформление и сценарий. А нормално бе да се подкрепя един художествен труд свързан с толкова специфична работа. Тук не е мястото да се разглеждат проблемите на финансовото управление в издателския бизнес. По принцип издателите би трябвало да плащат хонорар: 9-10% от прихода,фактурираната стойност или друг процент от продажната цена. Трябва да се има в предвид, че в сегашната епоха често авансите не се покриват от продажбите. Ето защо издателите не рискуват, освен ако не е утвърден автор и пр. Високата цена на художествената дейност за комикс творба, бе причината през социализма в регионите да излизат много рядко такива творби на изкуството. Тогава комиксите се оценяваха от експертна комисия, като много внимателно се преглеждаха, отстраняваха се допуснатите грешки. При илюстрациите за местните издания имаше еталони. Това бяха мрежи с различни големини от площ в квадратни см.- от цяла страница до възможно най-дребното изображение в страницата /като за рекламите/. Значение имаше и значимостта, престижа на вестника или изданието, издателството - ако на едно място - една илюстрация от една две колони бе 7, 10, 15 лв, то на друго започваше от 15 и завършваше до 35 лв. Заслужилите художници получаваха малко по- големи от тези. Значение имаше и стила, жанра- карикатури, реалистични, живописни...Корица на книга през 80-те бе около 200 лв. Подобна бе и средната цена на комикс страница от 5-6 кадъра в сп. ЧУДЕН СВЯТ през 80-те, за да сме точни малко повече от споменатата цена. Сложността на композициите също се имаше предвид. Но по онова време освен в София издателствата на другите градове нямаха по какъв начин да заплатят полагаемото възнаграждение за комикс творба. Не бе редно да се оценява комикс като корица или няколко илюстрации. Но при пазарната икономика важно е и търсенето. Причина за фиаското на внедряване бг комикси бе липса на актуален ценови еталон - постепенно приближаващ се към международните изисквания. Много неща са в ръцете и умовете ни ако се организираме. Без уточнена терминология е невъзможно реформирането. А така българските комиксисти не си знаят цената. Интересно е да се сподели възнаграждението на писателите за комикс сценарий от началото на 80-те, тези които илюстрирах аз, бяха оценени на 500 лв. Но по какви критерий не зная - дали имало значение обема, видовете сценарий и т.н., добре би било да се изясни. През този период се издаваха хонорарни талони с получената сума и внесения данък. Днес отбелязано ли е като професия, че съществуват в България комикс автори, творци на най-модерното изкуство и какви са правата и задълженията. Не е едно и също - илюстратор, аниматор и пр., та в чужбина имат разделение и самите комикс художници участващи с различни дейности в една творба.Как да потръгне родното производство? Как да се поощрят младите таланти за да се развиват в крак с времето и бъдат лоялно конкурентни в международните състезания? Как да се помогне след изложба на най-добрите от тях да потърсят реализация в отпечатване на творбата им както е по света? Докога ще се радваме на снисхождения, дори само да ни се отпечата трудът ни? Ако пък получаваме възнаграждение как се отчитаме? Как да творим ползотворно при такива неизяснения и да представяме страната? Иначе времето на 80-те в България бе ЗЛАТЕН ВЕК на БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ...