по заглавие   по съдържание

Филип Кабакян: "Двамата с лудия"

04.10.2013
Снимка 1

Той не се уморява гневно да спори със себе си.
Аз съм вдигнал ръце. И от „второто аз”, и от третото ...
Само той ще ти каже защо небето е синьо
и къде ще отиде на котките душата девета.
Обяснява ми дълго как тайни знаци дъждът ще изпише,
на забравен език, който никой отдавна не помни,
всеки жест, всяка дума как пада за посев в земята,
и какво ще пожънем после в полето на здрача ...
И започвам да вярвам - той улавя гласа на отвъдното
с онази стара антена, която ние изхвърлихме,
че петунии будни, щом тихо говорим във тъмното,
ни подслушват внимателно със своите бели фунии.
И разбирам защо липсват толкова думи за сенките,
за нещата, които светлината ни пречи да виждаме.
И защо ще будуваме в приземните етажи на вселената -
да четем за живота с някаква Брайлова азбука.

Още от Филип Кабакян тук

 

илюстрация: портрет на поета лорд Байрон от художника Теодор Жерикò

 


 

редактор: Христина Мирчева