Стефано Поповски: "От Снежинката на Кох до необозримите дигитални изображения в изкуството"

05.10.2013
Снимка 1

Там, където се сливат геометрия и арт

 

Думата "фрактал" е създадена от гениалния математик от полски произход Бенуа Манделброт. Идва от латинксата дума "fractio", която значи дроб. Той я използва, за да се описват математически криви, които имат дробна размерност, тоест не са нито едномерни като обикновените линии, нито напълно двумерни като геометричните фигури. Такива обекти са открити още в края на 19-ти/началото на 20-ти век от различни математици като Жулиа, Фату, Хилберт, Кох, Клайн и др. Предвид сложността на създаването им, в докомпютърните времена те не са могли да ги визуализират и са имали само някаква представа как изглеждат. Той е първият обаче, който успява с гениална простота да обедини в едно множество съвкупността от всички множества на фракталите на Жулиа/Фату...

Тъй като работи дълги години за фирмата IBM, Манделброт има на разположение достатъчно компютърна мощ да ги изследва и да пренесе някои от идеите си и в повече измерения. Лесно се добива представа за фрактална крива, ако се вземе за пример "снежинката на Кох". Тръгва се от един равностранен триъгълник, на следващата стъпка на средната 1/3 на всяка от страните му се построяват 3 по-малки такива триъгълника. На 3-та стъпка операцията се повтаря с всички по-малки триъгълници. Така процесът може да продължи до безкрайност и фигурата ще става все по начупена и все по крива. Тези повторения се наричат итерации и от това колко пъти се повтаря една и съща формула зависи крайната форма на обекта който получаваме. Уравненията, при които променливата всеки път получава нова стойност от предната стъпка, бързо нарастват като сложност и затова са подходящи само за компютър.

За сравнение, за създаването на само една фрактална картина от един слой са нужни повече изчисления отколкото цялото човечество е направило преди да се създадат компютрите. По късно, с нарастване на процесорната мощ, математиците вкараха и цветовете в играта, като са създадени много формули за оцветяване.

Манделброт винаги е търсил реално приложение на фракталите, като например да описва с тяхната структура природни обекти като планини, вода, облаци, брегова линия и т.н. Без да го осъзнават в днешно време всички хора ги използват, във всеки мобилен телефон има "фрактална" антена, най-често повтаряща кривата на Хилберт, която позволява да се побере проводник с голяма дължина на малка площ.

Използват се и във важни медицински изследвания, кръвоносната и нервната система на човека имат фрактална структура и много по-лесно се описват с такива формули. Фракталите на Лоренц са незаменими при дългосрочните прогнози за времето.

Разбира се, откакто има цветове, се използват и за създаване на изкуство. Богатството на форми и цветове, а и привидната лекота, с която се постигат, е примамило десетки хиляди "фракталисти", които упорито правят такива картини. За съжаление, повечето от тях не са професионални художници и се задоволяват с отдавна втръснали, банални геометрични форми. Тези неща имаха своя бум, преминаха като вълна и през модата с различни мотиви за дрехи, бижута и т.н. В момента галериите на Запад категорично отказват да излагат или купуват типични "фрактали". Просто не могат да предлагат на хората неща, които те самите могат да си направят вкъщи.

Моят подход е съвсем различен, с темата се занимавам от късните 80 години. Старая се картините ми да приличат на реални картини,  изпълнени в класическа техника. Работата с фрактали има едно основно преимущество. Дадена картина винаги може да бъде пресметната отново в каквато и големина да бъде поискана. 10х10 метра, 10х10 километра, няма никакво значение. Новата по-голяма картина никога не губи качеството си, а напротив - показва все повече и по фини детайли. Само паметта и процесорната мощ на компютрите са някакво ограничение. За да постигам форми, които напомнят на реалността - градове, кораби, дракони, пещери, гори, и въобще пейзажи, аз изпозвам много слоеве, наложени един върху друг, всеки с различна формула и различна форма и степен на прозрачност. Типична моя картина е с около 40 слоя, понякога може да станат и 80, зависи от сложността на сцената ми. Разработил съм или адаптирал и формули, които се грижат за текстурата, как да предадат напластени слоеве и да напомнят на маслени бои, платно, хартия, въглен, туш, акварел и др. материали и техники.

Въпреки че съм написал някои учебници, все още имам малко последователи, от огромно значение е да се използва въображението максимално, да видиш в море от хаотични форми фигура на човек в лодка, да я изолираш и да я доведеш до разпознавам вид за всеки зрител се оказва не много лесно. Разбира се, моите неща бяха забелязани почти веднага. Първата си награда в социалната мрежа за изкуство Девиантарт за фрактална категория получих само месец и половина след като изложих такива неща. Сега имам 5 такива, както и много други от други сайтове за изкуство, фестивали на фракталното изкуство и т.н.

В момента съм обсебен да постигна още по-голямо сходство между тези дигитални експерименти и лично моята традиционна техника с акрилни, маслени бои и др. Разбира се, това е двупосочен процес, и двете техники си влияят и си взаимодействат. Най-вероятно това предполага един безкраен процес, но всеки междинен, положителен резултат ми носи много удовлетворение. Има и още едно предимство, докато се изчислява голяма една фрактална картина, която вече съм създал малка, а това отнема доста часове, съм свободен да рисувам с бои нещо друго. Така успявам да създавам повече неща едновременно.

 

изображения: фрактални картини от художника Стефано Поповски

 


 

редактор: Христина Мирчева