БЕЗГРИЖЕН ТРУДОВ ЧОВЕК

В манастира „Св. Преображение Господне”, на левия ъгъл при женското отделение, Захарий Зограф  е изобразил своя автопортрет. Представлява млад човек, без брада и мустаци, със сукнена салтамарка, потурки и пояс; държи в една ръка четка, а на масичката пред себе си е поставил материали, потребни на живописеца. С това изображение именитият зограф иска да посочи на българите – "ОБНОВА ЧРЕЗ БЛАГОНРАВИЕ".

Тази зография днес е много актуална, тъй като се поставя въпросът  за националната традиция, чрез която може да се постигне успех, или ако тя не се има предвид, възможността да се стигне до застой. Националната традиция мобилизира обществената сила, носи исторически характер и по разному се проявява през различните епохи.

Не случайно  Капитолът във Вашингтон – американският парламент е същевременно и национален музей. В залите му има стотици картини, изобразяващи старата и нова американска история, както и портретите на всички президенти и бележити американци. Един американски патриот извикал по повод мраморния обелиск (пазител на всички висши идеали, които е завещал  Джордж Вашингтон): „ И до небето да издигнете паметник на Джордж Вашингтон, пак не можете да надмините неговия възвишен характер”.

Ако задълбочено изследваме в тази насока, ще разберем, че трябва на труда да се гледа първо от нравствена позиция, а след това от икономическа и организационно-техническа категория. Съвременната цивилизация носи много елементи, които разрушават личността. Необходима е цел,  за да се въстанови нейната цялост. Условията за егоистичната конкурентна борба към завладяване на чужди пазари  (атомистическа концепция на обществото, в основата на която е  недоплатен труд и неравноправен обмен) вече са на изчезване. Освен ако множеството алчни собственици не потърсят пазари на Луната или Марс. Ето защо преустройството на развиващите се страни по тип на напредналите големи държави, трябва решително да се избягва.  Както се каза,  тези условия ( възникнали при откриването на Новия свят заради почти безплатното ползване на техните ресурси)  постепенно изчезват, а у бедните развиващи се страни могат да съществуват само във фантазията. Тези съображения не отричат въобще потребност от външен пазар, но той не трябва да има голяма важност. Факт е, че винаги има продукти, които е по-изгодно да се закупят, отколкото да се произведат.

В Азия ( Тайланд, Япония, Корея и др.) по традиция се е оформил комунарен модел, в който потенциалът на всеки отделен човек зависи от мястото му в общността и степента на участието му в социалния процес. При този модел, ако общността е добре устроена, членовете имат силни чувства на тъждественост. Ако общността е лошо устроена, народът изпитва отчуждение – надеждите рухват, а икономиката се оказва в криза. В колективния модел взаимовръзката се подържа от отговорността.

Интересна и перспективна е традицията на славянските възгледи, при които ефективният и качествен труд се мотивира не от материални интереси, но предимно от морални стимули. Преобладаването на нравствените форми над материалните е била една от главните основи в организацията на културата и науката. Това не означава отказ от материални блага и желание да се работи безплатно, а отразява приоритет на жизнени ценности, при които материалните блага не заемат първо място в живота. Ако досега бюрократическата система формираше фонд възнаграждение за труд по остатъчен принцип (оставяйки на труженика все по-малко проценти, а по-голямата част насочва към паразитни държавни и криминално предприемачески структури и зад граница), то идеалът на нашите деди е бил справедливото възнаграждение. Защото отсъствието на справедливо възнаграждение за труд парализира и многото възможности за материалното стимулиране. Идеалът се състои в реализирането на човека като нравствена и творческа личност, притежаваща целенасочено съзнание и воля и противостояща на процесите, водещи към нейното разрушение. Главен мотив за даден труд е не заплатата, не кариерата, а удовлетвореност от постиженията в процеса на дейността, т.е. себереализация.

Развитието на подобни самобитни колективни  демократични форми е механизъм за излизане от кризите в живота. Защото разширяването на реалните права за участие на всеки  в управлението (подобно на бригадите и цеховете в предприятията) предоставят възможност за широко изказване на мнение при планиране, за участие в обсъждане на проблемите и вземане на решения, за контрол на качеството и пр. Необходимо е ясно да се разбере, че съвременната техника и технология не може да увеличи количеството на ресурси, а само ускорява тяхното реализиране и движението им в пространството.

Именно към унищожаване на монотоността и безсъдържателността, и едновременно обединяващ разпръснати елементи и автори се стреми издание „Диаскоп”.  Комикс дружеството от гр. Пловдив намира за важно всеки автор да вижда пред себе си значителна задача, при която  самостоятелно да приложи своите способности, знания и да получи признания. Редакцията мечтае влиятелни хора да погледнат съчувствено на този благороден експеримент и да дойдат по-благоприятни условия, когато авторите  справедливо ще получават възнаграждение за положен творчески труд. Пловдивското електронно издание за комикси „Диаскоп” се опитва да онагледи механизъм за трудова демокрация и морална мотивация, както и единение на различни възгледи. Редакцията с радост си спомня, че в старобългарския език има две думи за имуществен човек: богат и заможен. Богатият има съзнание и нравствени критерии за труда - такъв е необходим за единение на обществото при условията на новото време. Заможният е егоистичен индивид - представител на умиращата грабителска икономика.

НАШЕТО ПРИЛОЖЕНИЕ: „БЕЗГРИЖЕН МАНАСТИР”

(руска приказка за  славянска традиция, доказваща, че най-изгодното производство е това, което се изработва за близкия пазар)

Император Петър I обичал да пътува из Русия, за да разучава живота. Един ден, минавайки през една местност видял следния надпис: „Безгрижният манастир”. Той се заинтересувал какъв е този „Безгрижен манастир”? Спрял, потърсил игумена  и  го запитал:

- Защо е такова името на манастира ?

Игуменът след като разбрал кой стои пред него започнал да разяснява откъде произлиза наименованието:

- Елате да Ви покажа защо нашият манастир се нарича „Безгрижен”.

Първоначално двамата преминали през стопанствата:  полето, нивите, животните и накрая се върнали в градините.

- А сега да  разгледаме какви занаяти имаме: ковачи, златари, хлебари, свещеници... Ние от никого не чакаме нищо, всичко сами си произвеждаме, затова и надписът ни пояснява, че не ни е грижа за нищо. Т.е. ние имаме за девиз народната мъдрост „Което можеш да си произведеш, за него пари не давай”!

Автор: ©Георги Чепилев