Пловдивски кмет рисува карикатури и чрез подигравката регулира обществения живот

По случай 132 години от първият български комикс във вестник "Таласъм" (3 февруари – 9 юни 1890)

В недалечното минало бяха унищожени и изгорени по-голяма част от печатните произведения български комикси. Ето защо днес е невъзможно да се възстанови хронологично историята им. А българските комикси са имали амбицията да бъдат сред водещите издания в Европа, за което свидетелстват оцелели обяви. С колко извънредно голям труд и средства, малцина ентусиасти – колекционери, събирачи, търгаши и автори, се опитват да открият и съхранят самобитния български комикс език. Но за съжаления и днес има противници на българското комично изкуство, които с озлобление слагат прът в колелото на развитието им или ревниви културни дейци от други изкуства привидно ги подкрепят, но изменят тяхната същност.

А днес общественото пространство не е вакуум, то е изпълнено изцяло с внушения, подобно на газ. Достойнството на човека, което го издига в безмерна висота в сравнение с неорганичната и органичната природа, се състои в неговата съзнателност и свобода. И наистина, там, където човек се схваща като одушевен автомат, няма добро, няма морал, няма етика и естетика. Свободата е като кислорода и затова е от съдбовно значение за творческата личност. Отричането на свободата на мислене,  превръща изкуството в призрачна или смешна илюзия. Но пространството не е вече празния вакум от комунизма, а среда, наситена с отровен въздух.

Като смешни и забавни химери и хетери изглеждат спекулантите със своята научност и непримиримо отхвърлящи различните от техните възгледи. Но на учените не може да се налее с фуния, че в съвременната технична епоха техните мнения са без авторитет в други области (както е изобразено в български комикс от 1936 г.). Не всеки се интересува от твоя предпочитан стил и жанр с неговите догми или минни забрани. Те не са от значение в другите направления в изкуството. Смешно е да ползваш техническия език: „Ти не трябва да ползваш луна или определена болест и т.н., или - не допускайте в изданията си особено за награди чужди от нашия кръг и разбирания членове, и пр. Радостното е, че изкуството не е религия и при него няма ерес, схизма или отцепничество, а напротив – експерименталните опити са намирали нови пътища за развитие. Паскал е казал, че Бог на философите не е Бог, който се открива на религиозния човек.

Ето защо не са малко и хората, чието съзнание е чуждо и непонятно за коренния произход на деветото изкуство. Те се намират изцяло във властта на представата  за статична структура с неизменни елементи. За тях културата е просто даденост, но те не могат да обяснят нито с мисъл, нито с въображение защо се върти колелото на възникване и унищожаване на жанрове, стилове и изкуства. Културата постоянно си мени формата, тъй като светът е динамичен, но въпросът за началото и продължението на определен жанр и стил за тези хора на изкуството е лишен от всякакъв смисъл. За това важен критерии за тях е вкусът, който в изкуството има френски произход като понятие. Именно тук е принципното противоречие с позицията, която се взира да открие началото и първите моменти на творческите направления в изкуството. Поради това категориите на тези два свята са два различни езика, непригодни за описание на противоположната позиция.

И все пак от историята на изкуството се вижда, че през вековете не рядко се правят опити за излагане на виждания с различни за тях изразни средства, макар често да възниква двусмисленост. Всъщност всяка нова епоха изисква нови изразни средства, но от къде и как се вземат тези нови форми?

Първобитният човек зависи изцяло от обществото в което живее, защото е много слаб и безпомощен да живее сам сред заобикалящия го свят. Това е причината за съществен фактор в живота на първобитните народи - страх от подиграгравки. Зависимостта на личността от колектива придава на общественото мнение особено значение. Голямо било значението какво мислят и говорят другите. В първобитното общество осмиването е защитата от израждане и отклонение от нормите, т.е. вид публичен контрол чрез порицание. Осъждането чрез осмиване е било толкова въздействащо, че често правил живота на туземеца непоносим. Съществували празници, по време на които на церемония се допускало безнаказно подиграване и оскърбяване на всеки – дори на вождове и жреци. Стихийното освобождение от чувства на ненавист, завист и антипатии помагало да се успокоят страстите – хората ставали послушни и спокойни, и се чувствали свободни.

Подигравката като санкция принуждава да се спазват обичаи, общоприети норми и решения. Подигравката била терор против индивид, извършил антиобществена постъпка. Виновника връзвали на дърво и трябвало да изслушва шегите и подигравките на съплеменниците си.

Ескимосите решавали спорове чрез песни и публичен обмен на шеги, които продължавали месеци и били не само за развлечение, но и юридическа процедура.  Този регулатор на поведение у народите в ранния стадий на обществено развитие, когато липсвали специални институти и органи за съдопроизводство осъществявал полицейските си функции чрез  „свещенните клоуни”.

Любителите на комикси трябва да имат предвид, че в първобитното общество комичното не се използва само като развлекателна и терапевтична функция, но и буди желание за поправяне на закоравели престъпници – нарушители на обществени норми, за предотвратяване на боеве и кръвопролития от конфликти и за вдъхване на мъжество чрез градушка от подигравки.

Ето защо ще е добре, за да се изясни историята на комиксите, да се проследят различните форми на осмиване в първобитното изкуство – хумористични разкази и песни, скулптори и изображения в гротесков маниер (поставяни на обществени места) и др.

---

Нашето Възраждане е епохата, от която започва развитието на модерното художествено творчество. По обективни причини това начало е доста закъсняло, вследствие на което започва да се развива в кратки сгъстени темпове, за да догони общоевропейския процес. Но усилията за сближаване към изпреварилия чужд опит не накърняват самобитния характер на българското комикс изкуство. И се забелязва от историята на българското комикс изкуство как съкратено се изживява един вече протекъл процес, но не толкова чрез аналогии и механично пренасяне и присаждане на готови образци отвън. Развиват се едновременно няколко линии - напр. пътищата на самозараждане и продължаване на традицията от миналата зрелищна и литературна традиция. Без коментар оставям факта, че първият български комикс е на тема „Шестте чувства у гладния“ - престижна творба, бисер в историята на европейския комикс. Българският комикс се появява и предварително уточнява какво да се разбира под това ново изкуство, за да се избегнат множество недоразумения.

Зограф Георги Данчов е бил не само живописец, но фотограф и литограф. Той е осъзнавал, че техниката поставя пред нас сравнително нови въпроси. Човекът мисли по-другояче в епохата на космическите кораби, отколкото е мислил във времената, когато се е предвижвал с коне. Техниката не е само нов инструмент, с помощта на който да се разрешават стари проблеми. Тя е коренно преобразуване на света в който живеем – изменя начина на живот, работата, мислите, въображението. Затова поставя пред нас въпроси, които не са съществували по-рано, включително и за устройството на обществото и ценностите му. Всички тези неща ги има като послание в първия български комикс, който ни дава поука, че техническата цивилизация е като бронтозавър. Известно е, че това допотопно животно е било изцяло неприспособено за изискванията на бъдещия живот, заради което и биологически изчезва. Разглеждайки „Шестте чувства у гладния“, ние можем да установим петте върха на айсберга, т.е. петте физически заплахи, потопили техническото чудо – кораба „Титаник“: демографският взрив, липса на суровини, унищожаване на околната среда, недостатък от хранителни продукти и модерната война.

В комикса на майстор Данчов се показва в началото вестник – това е новост за неговото време. Захарий Стоянов описва как някои българи не са могли да го четата, защото преминавали веднага в съседната колонка. Зографа ясно вижда, че в центъра на новото общество трябва да бъде човекът - справедлив, съпричастен към участта на всеки и с осъзната отговорност, а не стоката.

Първият български комикс "Шестте чувства у гладния" разглежда темата за „Образът на човека“, т.е. проблема за мястото на човека и аномалиите, родени от егоизма, които разлагат всякакви отношения. Почти единодушно е мнението на философите, че всичко, което е на Земята е предназначено за човека като съсредоточие. Бързият научно технически напредък  изменя и поражда противоречие в отношението човек-природа  (природна среда) и двете вселени: материална и духовна сякаш се разкъсват на две враждебни части. И тъй като човекът е духовно-телесно същество, той също започва да се раздвоява. Необходимо е да познаваме и да разбираме света, в който живеем, с неговите падения и стремежи, дори трагичен характер, ни внушава българската комикс творбата.

Задачата ни е да се разгледат тенденциите при зараждането на модерното изкуство и „новия човек“. Времето, в които се започват тези наченки изискват да разгледаме и някои религиозно и философски възгледи, осмислящи човешкото съществуване.

Още в античната философия е твърде разпространено разбирането за централното положение на човека – космосът е големият човек, а човекът -  малкия космос. Средновековната мисъл доказва, че душата не е някоя от четирите съставни елемента от философията на гръко-римската древност и че душевната субстанция се различава от виталната сила. Средновековните учени казват, че човека е единство от двете начала –дух и тялото (съчетание на психично и физично), че умът е силата на душата, а мисленето е движение на ума. Вселената не е гробница за мислещия дух, а източник на радост и безсмъртие. Тя е материализирана динамична конкретност, която в своето движение следва плана на Абсолютния Божи Разум. Ето защо изобразителното изкуство от средновековието следва класическата линия: Бог – човек – творение (природа). Важно за организацията на пространството при тези художествени произведения е позицията „горе-долу“. Тези полярности отразяват небесното и земното, духовното и телесното, живота (безсмъртието) и смъртта, сериозното и комичното. Средновековният космос  в западноевропейското изкуство е построен според възгледа на Аристотел. В основата му лежи учението за четирите елемента (земя, вода, въздух, огън), от които на всяко принадлежи особено пространствено и йерархично място в строежа на космоса. Всички елементи (стихии) са подчинени на определен ред по права линия в посока горе и долу. Напр. огънят се стреми нагоре и постоянно се отделя от центъра (земята). Между областите на земята и огъня се разполагат областите на въздуха и водата. Основен принцип на всички физически явления е превръщането на един елемент в съседен друг елемент: огънят във въздух, въздухът във вода, и т.н. Това е законът за възникването и унищожението, на които се подчинява всичко земно. У нас в България този въпрос е описан в „Шестоднева“ на Йоан Екзарх. В този пръв български философски труд се казва, че над земния свят се намира сферата на небесните тела, която не се подчинява на този закон. Небесните тела се състоят от особен вид материя, извършваща само чисто движение. За субстанцията на небесата западните схоластици са спорели безкрайно и различните остроумия се отразяват по различен начин при пространството в картината на космоса. И въпреки различията тази картина има единна ценностна система в пространството: пространствени степени, идващи отдолу нагоре. И колкото е по-висш елементът в космическата стълба, толкова по-съвършена е неговата природа. Понятието и образите „горе“ и „долу“  тяхното прострастранствено изражение били в кръвта и плътта на средновековния човек.

През епохата на Възраждането тази йерархична картина на света се разрушава и елементите се превеждат в една плоскост. Височината и низината стават относителни и преминават в „напред“ и „назад“. Тази смяна на вертикала с хоризонтала и паралелното усилване на момента на времето преустройва картината за Вселената. Както се каза, в средновековното изображение земята и небето се разполагат в една плоскост и представляват две различни зони, разположени върху единна скала за измерване. В картините от Ренесанса земята нагледно се откъсва от небето, като плоскостта й ляга хоризонтално и образува граница между земята и небето, т.е. появява се далечният хоризонт. Възниква ново решение, където определяща роля има именно тази откъсната от горната зона – долна земна зона. Тя се мисли като повърхност, която лежи на земята. От тази хоризонтална плоскост започва да се построява композицията на картината, като художникът не я мисли отдолу нагоре (или обратно), както в средновековната икона, но от себе си към дълбочината. Ето защо огромно значение за картините от Възраждането добива линията на хоризонта. В средновековната икона линията, отделяща небето от земята също съществува, но основната нейна смислова  функция се състои в това, че тя служи за граница, разделяща две сфери: небесната и земната. Положението на изобразяваните обекти в общата иерархия на мирозданието зависело от това доколко високо или ниско от тази линия са разположени. Докато в картината от Възраждането линията на хоризонта не е граница на отделяне небе и земя, но по-скоро тяхно зрително обединение. И така може да се обобщи, че зрителното и смислово пространство на иконата е заключено между горния и долния неин край, а композиционно в ренесансовата картина се разполага между предния план и хоризонта. В иконата винаги има три зони (редове) символически означаващи земя, църква и небе. Понякога в зависимост от сюжета, в долната (земна зона) се появява изображението на ада (преизподнята). Думата небеса произлиза от няма бесове, защото тяхната зона е преизподнята. Всяко движение вътре в композицията се мисли в пределите на двете измерения „горе“ и „долу“, както и „дясно“ и „ляво“. По тези оси едновременно и композиционно и ценностно се определя мястото на един или друг персонаж или предмет. В Ренесансовата картина също има иерархия на ценности, но тя се определя от предвижването в трите измерения – напред или в дълбочина. Мястото на героя в перспективно организирания свят е главният проблем който трябва да се разрешава.

Разликата между старото изкуство и новото (на Ренесанса) е, че героят от картината на Възраждането е винаги пространствено самотен спрямо останалия свят. Докато в иконата, даже и най-драматичната по сюжет, не въздейства като драма, а е празник или действие заради двуизмерната среда, която не зависи от третото и четвъртото (времето) измерение. Обратно в Ренесансовата картина и най-светлата и спокойна сцена изглежда винаги като драма заради пространствения конфликт. Пространството, в което съществува героят, освибождава място за него като всички останали обекти се предвижват в дълбочина - един зад друг и намаляване по размер. Принципът за такава композиция съдържа в себе си театралното начало – човекът на Възраждането е зрител на Вселената, а картината е театрален модел на Вселената. С това се освоява ново отношение между човек и среда, ново място на човека в земния хоризонтален свят. Ето защо често присъстват в картините фигури Пролог – задължителен персонаж за класическото тетрално представление. Живописците обичали да включват фигури, които не участват в действието, а гледат към зрителя и предимно посочват какво трябва да се види. Тази театрална фигура - свидетел е сякаш представител от зрителите на сцената и казва: Гледайте напред, гледайте това, което се намира пред вас! Не това, което е над вас и под вас, а самите себе си!

Тъй като действието в средновековната живопис и театър се развива нагоре в небето или надолу в ада, през Ренесанса се пренася в средния ред (земята) на нивото на очите на зрителя. Затова сред традиционните персонажи на Ренесансовата картина се разпознават някои общоизвестни личности от онова време и местности. С това се нарушава сценичната илюзия, сякаш театралната маска е полусвалена и така се изостря театралността на изображението. Оттук нататък в работите на модерните артисти започва да се усеща напрежение и вътрешен конфликт, раздвоеност. Сякаш това са два различни художника, даже два различни човека, които вървят към съвсем различни цели и които много рядко се допират и още по-рядко се обединяват един с друг. Когато упреквали Пикасо, че си противоречи с различните стилови периоди, той отговаря: значи съм много голям художник след като събирам в себе си противоречия. Пикасо също е бил и театрален художник, който съжалявал само затова, че не нарисувал нито един комикс през живота си.

За да се разкрие особения език на хоризонталния и вертикален монтаж в българското комикс изкуство, е необходимо да проследим изменението освен към предаване на третото измерение, така и опитите за улавяне движението и времето в изобразителното изкуство. 

Тъй като борбата срещу комиксите се обяснява със социални причини и предимно са забрани: за веселие, духовни възгледи, някои исторически идеологии, географски региони, най-сполучливо е да се класифицират българските комикси в три основни отдела: Духовно-културни, Исторически и Забавни.

Раждането на съвременния български комикс е в периода на българското Възраждане, когато не може да стане свързване на смешното и пластичното, защото още има религиозно отношение към живописта.

Историческите факти показват, че в България първата среща на поетическата и пластическата сатира е при именития поет Христо Ботев. Карикатурите са рисувани по идея на Ботев от полския емигрант Дембицки и отпечатани във вестник „Тъпан“. Това са свързани в серия карикатури, което означава, че имат отношение към времето в изобразителното изкуство. Предполага се, че е имало идейни скици от ръката на поета. Сатиричният цикъл на Ботев е фокусиран върху предателство, користолюбие, невежество и дава решение за избавяне - просвещение, свобода, напредък.

Българските комикси водят своя произход, за разлика от западните, не от противопоставяне на двете категории –„комично” и „сериозно” (високо и ниско). Своеобразността на българското девето изкуство е трансформирането от „святопис”, представящо ликове извън времето - от вечността. Съществуват в България определения като „непортретен портрет”, „иконен портрет” и „портретна икона”. Ето защо до българското Възраждане рядко изразителното достигало до своеобразна гротеска, характерно за по-късните етапи.

Георги Данчов и първият български комикс

Хумористичните вестници започват да си служат с карикатури едва след 1890, когато Георги Данчов (иконописец, фотограф, литограф и живописец), започва да публикува в Пловдив хумористичния си вестник „Таласъм”. В него е отпечатан първия български комикс в съвременен вид „Шестте чувства на гладния“.

Георги Данчов прави опит да продължи изобличителната предосвобожденска традиция и с голяма смелост излага на всеобщо осмиване недъзите на обществото. Заради едно такова окарикатуряване на близък сътрудник на министъра Стамболов, изданието се затваря.

Защо Георги Данчов е избрал за първият български комикс темата за глада и е назовал вестника „Таласъм”?

Състоянието на глад е преди всичко недоброволно и против волята на индивида и нуждите на организма. Затворени и оставени на глад животни вият, хапят и се мъчат да се освободят. Започват да поглъщат дори нехранителни предмети, но след известно време ги наляга сънливост. Единствено човекът, подложен на принудителна гладна смърт, изпитва не само болезнено чувство, но и ужасни страдания, които го убиват. Подобен случай е нарисувал френският живописец Теодор Жерико (1791-1826) – „Салът на френската регата Медуза”. Целият екипаж от 100 човека след крушение остава без провизии. Гладуващите се нахвърляли върху ремъците на раниците и корабните въжета. Мнозина умрели от глад или от отчаяние се хвърлили в морската бездна. Оцелели само 15 моряка, изяждайки труповете на умрелите или убитите си другари. Салът в картината с грамадна енергия е устремена в дълбочина, но тази дълбочина е безвидна пустота, не притежава илюзията за реално съществуване.

Много са подобните случаи на помрачаване разсъдъка на човек и проявяване напълно животински инстинкти, предизвикани от ужасното чувство на глад. При такива случаи се забелязват следните прояви: повишена възбуденост, несдържан плач, избухвания от яд, усилено говорене. За да уталожат чувството на глад, такива хора често се движат нагорте-надолу или заемат положение, с което коленете притискат стомаха и хапят ръцете си. Някои от тях нямат болки, но настроението им е спаднало, а волята застрашена. Постепенно гладуващите, ако не извършват престъпление, изпадат в сънно състояние и сънуват как се хранят с най- съблазнителни ястия. Те халюцинират, докато паднат мъртви. Ето защо гладуващите се намират на границата между живота и смъртта.

Причините за глад са различни напр.: религиозност, бедност, стихия, бедствия, спортна диета.

Георги Данчов е роден на 27 юли 1846 г. в Чирпан в търговско семейство. На 11 и 12 години изрисувал със собствени композиции един албум от 200 листа – рисунки, илюстриращи последователно живота на светци и техните чудеса. Останал кръгъл сирак на 16 години момчето учи рисуване при майстор Алекси Атанасов по времето, когато рисува стенопис на „Страшния съд” и където са изобразени всички паталогични страсти. След девет месеца Георги Данчов спира учението и започва да прехранва петчленното си семейство. Той е един от първите български професионални фотографи. Освен това създава цикли литографии и рисунки на битова тема. Такива битови рисунки му са възложени за Всеруската етнографска изложба в Москва през 1867 г. Автор е на много стенописи, икони и портрети на видни личности.

През 1890 г. започва да издава сатиричен вестник „Таласъм” (Вампир), излизат 13 броя. Той бичува в сатиричния и хумуристичен вестник мошеници, грабители, злоупотребители, експлоататори. Вестникът е „Таласъм“ и излиза в Пловдив. С перо разобличава всички, които плуват в мътните води на користолюбието, егоизма, алчността, завистта, кражбите, службогонство и др. патологични страсти.

Едни от основните демонични персонажи в българския фолклор са вампирите (таласъмите) – срещат се при описанията на сънища, приказки, песни, суеверни разкази и др. Таласъмите населяват границата между живота и смъртта или отвъдния свят. Стремежът на човека да ги види въпреки ограничението на сетивата си, правят тези персонажи фантастични и въображаеми, тъй като трудно  се наблюдава свръхсетивния свят. Представите за тези демони позволяват с помощта на психологията да се разкрие същността на човека – вампирското у човека, най-често при някаква необикновена ситуация, в която човек бива обладан от несъзнаваното и не се знае какво ще последва. Може да си изгуби ума, за такъв се казва, че в него се е вселил зъл дух. Патологията е науката, която изследва състояния, предизвикани от страстите.

Идеята си Георги Данчов споделил с книжара Никола Краварев. Книжарят Краварев заплатил първите броеве на изобличителния седмичен вестник, тъй като вярвал, че е надеждна бариера срещу злото. Първият „Таласъм” излиза на 3 февруари 1890 г. в град Пловдив.  Заглавните му букви са рисунки – в буквата „Т” е вместен борец, в буквата „А” - паднал на колене старец, буквата „Л” е долната част на разтворени крака, а „С „- е съскаща змия, последната „Ъ” е динозавър. Данчов е автор на всеки ред и изображение във вестниците „Таласъм”. Всяка седмица вестникът весели Пловдив, но тъй като художникът е безпощаден и към кметове, и към министри, властите спират първото издание за комикси в България „Таласъм“.

Рисунки и карикатури на Георги Данчов преди това са печатани в друг пловдивски хумористичен вестник – „Кукуригу” (1882-1886). Художникът е бил помощник кмет на град Пловдив (1890-93) и е участвал в организирането на Първия български панаир, както и на първата художествена изложба в България в това изложение. Умира през 1908 г.

С прекратяването дейността на Георги Данчов като сатирик за дълго време се е прекратило съществуването на българската сатирична графика.

Към периода 1896-97 година в София започват да излизат, освен партийните, и информационни вестници. Партийните не си служат с карикатурата, защото не се редактират от творци като Христо Ботев, но информационните вестници търсят и поместват карикатури.

Тогава се появяват рисунките на Александър Божинов, които са следващ етап от периода на историята на българските комикси.

 На класическите български издания за комикси са чужди големите жанрове като сатиричен роман или повест. Рядък е и сатиричният разказ. Най-често се публикуват малки комедийни форми, взети от ежедневието.

Първоначално Александър Божинов работи в духа на Симплицисимус. Изучавал е френските карикатури и тези на Пънч. Дълги години работи без да намери българския тип жизненост. Това става едва когато илюстрира веселите стихове на шопски диалект – Пижо и Пендо от писателя Елин Пелин. Но любимите на всички българи от онова време типове са  откритие на художника.

Пижо и Пендо са весели герои на софийското ежедневие, които говорят истината за министрите. Градското население научава истината от неграмотните шопи. За това Божинов се счита за баща на българските карикатури.

Но цялата българска сатира има за предходник писателя Алеко Константинов. Неговите фейлетони, особено за Бай Ганю, са първите сатирични обобщения. В тях има един общо български дух и това са  традиции свързани с анекдота за Хитър Петър, Станю Познавача и Настрадин Ходжа. Те са героите и на много  български комикси.

Нека разгледаме колко различни прояви на смях има: Безсмислен смях; Хумористичен смях;  Обвиняващ смях;  Песимистичен; Абсурден и т.н. Забелязва се едно отношение към дадено явление.

Комедиографът наблюдава, но не осъжда, той развлича, създавайки отклоняващи се от нормите характери и ситуации. Неговата позиция е развлекателна търпимост.Те са противоположни на бойната и безкомпромисна сатира. Сатирата е предимно с морализаторска или реформаторска цел. Тя с идейна емоционалност атакува злото и несправедливостта, като иска да предизвика гняв в публиката. А иронията атакува невежеството и глупостта, тя е спокоен тон и апелира към критично чувство.  Същото разделение имат и българските комични комикси.

Комичност може да има в битовите семейни и обществени нрави, в социалните и политически отношения. Въобще видовете комични комикси - маскарад, абсурд, отсъствие на знание или умение и пр. са многообразни.

Ако разгледаме заглавията на  българските издания на Царство България, публикували комични комикси: „Таласъм”, „Смях”,”Смех и сълзи”, „Червен смях”, „Палячо”, „Бай Ганю”, „Пижо”, „Маскарад”, „Бич”, „Жило”, „Оса”, „д-р Кукуригу”, „Крокодил”, „Щука”, „Седмична забава”, ”Весела седмица”, „Барабан” и т.н., ще се забележи отношението на авторите към изобразяваните явления или социалната роля на комичното.

Творбите от този отдел имат акцент върху смеха, приказността, умствената гимнастика, детската картинна книжнина и пр.

Българските редактори и издатели от края на 19 и началото на 20 век чрез „Забавните комикси“ търсили средства да създадат на децата повече невинни радости и удоволствия, защото по този начин се развива фантазията и сърцето.

 

Антология за българското комикс изкуство. Пъстър букет из 32 статии, публикувани в Диаскоп по случай 130 години от първия български комикс.

Виж също:

В Ютуб: Телевизионен репортаж и интервю по повод изложбата, посветена на 130 г. от първия български комикс, отпечатан и публикуван в Пловдив

Първи Художествен салон на литературните художници на тема "Междинни форми"

Комикс репортаж: Разговори с почетни гости на експозицията "Междинни форми"

Изложбата "Междинни форми" в Диаскоп:

От 06.10.2020 до 08.01.2021 г., в Художествен салон „Орфей“, гр. Пловдив, бул. „Марица“ 91 започват разнообразни художествени дейности с цел осигуряване на подходящи условия за  самообразование и творчество за всеки художник, който обича литературата и всеки писател, който цени изобразителното изкуство. Повод за организиране на Художествен салон е 130 години от издаване на вестник „Таласъм“ в Пловдив (1890 г.) и 30 години организирано пловдивско комикс дружество „Диаскоп“.

 

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 

---

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.