Георги Чепилев: Разширените хоризонти на жанра "комикс анкета"

Нашият век е век на техниката, на непрекъснат наплив на нови технически термини и ежедневната реч показва, че способността да се мисли технически се разпространява нашироко.

Не съм срещал съвременен български комикс, в който е отразен живота на съвременното ни общество. Нямаме и съвременна графична новела, в която да се разглеждат конкретните проблеми, които вълнуват новото човечество. По-голямата част от тях ни въвеждат в приказния свят на романтични измислици, затова са средни произведения, много добре направени, но в тях липсват нови структури и ясни идеи, помагащи да се разбере съвременния свят. Разбира се, лесно е да се критикува в епоха, в която времето сякаш напълно изчезва, подобно при играта с огледала, където персонажите причудливо се движат около себе си и нищо не се случва.

Критикувам със загриженост, та българските автори на комикси да намерят ново драматично чувство, да се измъкнат от лабиринта на огледалата и фалшивата ни реалност. Трябва да се има предвид, че образите от един деградирал свят са огледални отражения.Това не са художествени отражения от точнияя вид на невиждан ужас, а отражения на вакуум, безразличие или пространство изпълнено с отровен газ. Тези отражения са  безнадеждна умствена, морална и материална празнота. В този случай въпросът е не да се бунтуваме, а творчески да преобразяваме. Както мечтаеше Захарий Зограф за „Обнова чрез изкуство”.

Как е възможно българското девето изкуство да не се интересува от основния проблем на нашата цивилизация и да не реагира?

Един от многобройните проблеми, от които секва дъхът е обезличаването на огромни човешки маси. Днес се намираме на нулева точка, сред развалини и е необходимо да систематизираме тези отломки. Трябва да се започне от начало, от първата буква на азбуката, т.е. да разгледаме проблема дали изкуството може да черпи вдъхновение от индустрията. За по голямата част от творците най-характерният аспект на съвременната действителност – индустрията, не може да бъде източник на вдъхновение.

Разбира се има и такива, които считат, че все още не е открита дълбоката „истина” на техническия свят и имат надежда тя да се долови, за да роди плодове. Комикс авторът за да отрази точно и правдиво условията на живот, създадени от влизащата със замах през вратата четвърта индустриална революция, е необходимо да се върне назад и да изследва явлението, което изгражда съвременния свят. Защото, ако не се изследват явленията от самото възникване, няма да се разбере психологията на отделния човек и анализът няма да бъде точен.

Клаус Шваб в книгата си „Четвъртата индустриална революция” описва накъде върви светът на новите технологии и какво можем да очакваме от тях. Дали човечеството да дръпне спирачката на технологичния напредък или е време да се адаптира към новата игономика.

Науката е източникът на техническия прогрес, извор на безкраен поток от открития и изобретения, които въздействат върху ежедневието и все по-бързо го променят.

Но физическата реалност ни убягва, защото вече мислим абстрактно – навик, който възприехме под властта на науката и технологията. Заставени сме да пренебрегваме качествата на нещата и затова те продължават да се разпадат. Тъй като науката е нож с две остриета: от една страна подбужда вниманието ни към света, който я интересува, а от друга се опитва да отстрани този свят от зрителното поле.

Комикс артистите смело и жизнено трябва да гледат с отворени невинни очи. Деветото изкуство изследва фактите, показва взаимовръзката им, както и процеса на зараждането и открива какво стои зад тях.

Българските класически комикси са развили жанра „Анкета”. При тоз жанр няма необходимост от супер герои, а всеки човек е герой.  Съвременната социална мобилност и огромният поток информация позволява на хората да осъзнаят, че всичко може да бъде гледано от повече от един ъгъл и че техният начин на живот не е единственият познат. Съответно вярата в абсолютните ценности е разклатена и това разширяване на личностния хоризонт кара да се сравняват различните възгледи и перспективи.

Вижда се, че структурата на жанра „комикс анкета”, е най-подходяща за отразяване на различни мнения, характерни за нашето съвремие. Една такава анкета върху актуалната тема за „глобалното затопляне” може да изясни психологически защо голяма част от съвременното човечество страда от самота.

Нека проследим какви пътища очертават комикс мислите и чувства по тази тема. През какви шосета край гори (с нестъпил човешки крак) и пътечки през храсталаци ще ни преведе Пегасът на българското комикс мислене.

Версията, че глобалното затопляне е обусловено от парниковия ефект, предизвикан от увеличаване на въглеродния диоксид в атмосферата, не се приема от всички учени.

Изчислено е, че при увеличаване съдържанието на СО 2 във въздуха два пъти, температурата на земята би се повишила с 0,2  градуса С. А през последното столетие тя е нараснала средно с 4,5 градуса С. Ако се сравни температурата на човешкото тяло от 36,6 и 40, 5 градуса – в първият случай човек е здрав, във втория е на ръба на смъртта.

Засега няма да се изброяват евентуалните последствия, само ще кажа, че космически спътници са фиксирали намаляване на периметъра на ледовете в Гренландия с 93 см. Т.е. настъпва рязко затопляне на територията отвъд полярния кръг. Но според мненията на друг лагер от учени, причината за глобалното затопляне не е човешка дейност, а е от цикличното колебание на температурата на водата и на концентрацията на сол в Световния океан.

Съвременният комикс автор ще разкаже картинно за този проблем, но не по изискванията на старата школа, като измисли някаква история и после я вмъкне сполучливо в темата. А темата ще му служи за фон, т.е. застава на обратната позиция и прави нещо като доклад. Модерният комикс творец ще разкаже проблема картинно, като извлече от суровия документ факти, образи и заложените в тях нови теми. Ето какво ни разкрива една такава комикс анкета по темата:

Между живота и благосъстоянието на животните и растенията и топлината, която те изпитват, съществува тясна връзка. Защо портокали и лимони не виреят в Ню Йорк? Какво ще стане ако тези тропически растения се подложат на зимния студ в Ню Йорк? Или какво ще се случи, ако във Флорида, или друг южен щат, настане необичайно за годината студено време?

Анкетираният ще отговори: Топлината задържа в известни предели разпространението на тези растения.

И в действителност се наблюдава колко други растения, които разкошно растат в умерените климати, пренесени случайно под жаркото тропическо слънце изсъхват и увяхват.

И комикс артистът прави заключение, че за всяко растение има климат, най-подходящ за условията на живот, както и предели, извън които съществуването му става невъзможно. Ето защо при евентуално повишаване на средната годишна температура на земната повърхност, напр. в Ню Йорк, то без съмнение и там ще се появят лимони. Изводът е, че с увеличаване на температурата тези растения по степен на възможностите ще започнат да се предвижват към север. Ако ли пък се случи обратното и по някаква причина температурата на горещия пояс започне да спада и това продължи, докато НюЙоркската зима достигне екватора, то според степента на ниските температури, лимоновите и портокаловите дървета ще се свиват във все по-тесни граници, докато накрая изчезнат завинаги.

Причината за тяхното териториално свиване или изчезване е от това, че условията на тяхната среда е станала несъвместима с необходимите им условия за живот.

Христина Мирчева: Докато моят кактус препуска (Българи в Лондон)

Подобни съображения показват, че топлината не само обуславя границите, които разпределят растенията. Тя издига около тях невидима и непреодолима стенна преграда, но и освен това установява пътя, който трябва да следват. Нещо повече – управлява самото тяхно съществуване и определя предела за живот на всеки род, вид и индивид. Подобни наблюдения се забелязват не само при растенията, но и в царството на животните.

Анкетиращият комикс артист ще запита: Защо бялата мечка толкова обича оловното полярно небе и своята ледена родина? Защо тигъра се ограничава в Индийските гори?

Няма съмнение, че в случай на понижаване средната годишна температура, полярната мечка ще се насочи и към южните ширини. А в случай на повишена температура, тигърът ще потегли към севера. И при сегашните условия, с появата на пролетта, тигърът прониква до северните Азиатски ширини и се връща отново с приближаване на зимата. Подобно явление у нас в България се вижда при прелетните птици, които пристигат през пролетта и отлитат през есента.

На това анкетираният в комикс интервюто ще каже: Ние не трябва да се залъгваме с въображаеми земни прегради.

Трябва да се има предвид, че животните се управляват от топлината по два начина: посредствен и непосредствен. Към първия се отнася съотношението между животните и храната. Ако количеството храна намалее, животните са принудени да търсят други по-изобилни източници. Ако пък храна въобще липсва, то животното със сигурност ще умре. Недостигът на храна, заедно с прехода към суров климат, е причина за изчезване на някои животни като мамутите. Тези грамадни слонообразни форми не са могли да издържат суровата зима, тъй като не са намирали запаси от храна в по голямата част от годината.

На 15 януари 1853 г. д-р Петър Берон по покана на Атинското естествоизпитателно дружество (на което бил член кореспондент) прочита на гръцки език един трактат върху потопа. Съдържанието на научната сказка е „Всемирният потоп и следи от него”. Ето със съкращение част от текста: Преди да настане всемирният потоп имало върху двата полюса земни образувани (от въртенето на земята) два конуса, състоящи се от по-гъста атмосфера. Тия два конуса в един момент се откъсват от земята и отлитат като две комети, които заживяват свой живот… Отделянето на двете комети от земята създава големи сътресения на земното кълбо: появяват се необикновени дъждове, вследствие на което произлиза всемирен потоп, който пък от своя страна произвежда големи раздвижвания на човешките племена и големи етнически промени…. И какво ли не обяснява д-р Петър Берон – и разселване на хората, и смесването на езиците, и разрушения на градове и държави, и занасяне на тропическите животни мамути в северния полюс и пр. Защото бурите, казва българският учен от световна величина, след като се отделили двете земни комети, тъй ги вихрили, че помитали всичко пред себе си.

Интересно е да се отбележи, че през годината 1853 започва Кримската  война, която е между  120 000 войни от руската войска срещу европейска коалиция с 200 000 войска, съставена от Франция, Англия, Австрия и Прусия в подкрепа на Турция. Цялата съюзна войска се разположила край бреговете на Черно море – Варна, Каварна, Манкале и Кюстенджа. Обаче се появила една болест сред тази войска, от която умират по 500-800 човека на ден. Данните посочват, че в Добруджа от болестта са умрели 15 000 французи и 7 000 англичани. След като завършва войната, разноските от нея легат върху българския народ – 150 000 000 лири стерлинги!

Но нека продължим комикс анкетата: Изменението на състава във въздуха, или налягането му, изменението в състава на морето, или в блясъка на светлината, както и количеството топлина в неорганичната материална среда превръщат старите форми в нови или обуславят измирането на тези форми. Раждане и смърт вървят ръка за ръка.

Някои учени са на мнение, че някога по цялата земя е имал един климат – климат с висока температура. Как се е появил разнообразният климат, как е станало разпределението и на какво се дължи равновесието му, са въпроси които ще заинтересуват комикс артиста.

Никакъв живот не е възможен при температура по-висока от точката на кипене на водата, планетата ще се превърне в безжизнена повърхност. Защото едно от необходимите условия за живот е обръщението  в живия механизъм на водната течност, сока или кръвта. Липсва живот и тогава, когато температурата е силно понижена, до невъзможен предел.

Поуката е, че ако топлината е единственото регулиращо условие за живот, то природата би била навсякъде еднаква. В такъв случай ще има еднообразие във физическите условия, защото се налага печат и на природата в географско отношение. Ето защо се приема, че когато е станало възможно разнообразието в климата, става възможно и разнообразие при органичните форми и следва друг важен резултат – географското разпределение. При географското разпределение (и при животните, и при растенията), ако произтича промяна в жизнените условия, те трябва да напуснат дадената местност. Ако промяната е внезапна или неочаквана, то няма друг изход освен преизпълване на местности с подходящи условия и запустение на онези, подложени на промяна.

По този начин и развиващата се клетка при нови условия произвежда нови форми и вследствие на това възникват видоизменени форми.

И така, виждат се два резултата от казаното: първо - възникване на органични форми в последователен ред, така че новите заменят старите; и второ – географски разпределения.

Научният метър показва, че съдържанието на въглеродния газ във въздуха е 1/200000000 от целия му обем. Ако това на вид нищожно количество се отдели, то цялата повърхност на земята мигновено ще се превърне в гола пустиня, без възможности за живот. Затова в старата тежка атмосфера, изпълнена с вреден газ, са можели да съществуват само бавно дишащи студенокръвни животни. Но при голямата промяна в състава на въздуха станало възможно да се появят и бързо дишащи топлокръвни животни - въздухът станал годен за млекопитаещи (живораждащи и зародишни), както и за птици.

Населената повърхност на планетата, ако се подложи на постепенно изменение на климата, ще е причина едни типове да се родят, а други да измрат.

Темата, която се вижда на хоризонта от този доклад е „бедност”( конфликт между заможни и бедни, богат обаче в старобългарския език означава „подобен по милост на Бог”. Правя бележка, че ще казвам приетото днес богат, вместо правилното - заможен). Някои ще кажат - днес светът не е разделен на богати и бедни, днес няма класово общество, всички сме равни демократи. Да, но богатството не е само да имаш пари, то е и във всички други форми на потисничество и несправедливост.

Нуждата, страданието и гладният стомах заглушава искрата на божественото в човешката душа, и човек ще се откъсне от всичко свято и ще се преклони пред грубото и низкото което топли и храни. Това казва първият български автор на комикси Георги Данчов с творбата си от 1890 год., „Шестте чувства у гладния”. Без съзнанието „защо живее”, човекът няма да се съгласи да живее и по-скоро ще се самоунищожи, макар и да е затрупан с хлябове.

В борбата за съществуване човешкият ум повика на помощ техниката, която от своя страна постави човека под знака на духовна криза, създавайки постепенно една съвършено нова действителност, от която едни типове ще се появят, а други ще измрат. Машинната техническа цивилизация е опасна, сърцето трудно понася съприкосновението със студения метал или пластмаса, то не може да живее в изкуствена среда, изсушена от всякаква емоционалност. Не е тайна, че  съвременният човек вярва в могъществото на техниката, тя е последната му любов и той е готов да промени своя образ под нейно влияние. Наистина големите успехи на техниката са истинско чудо.  Но в началото човекът каза на машината: Аз те създадох за да облекчиш моя труд. А днес машината му отговаря: Ти вече не си ми нужен!. Машинната техническа цивилизация откъсна човека от природата, подчини личността на себе си, разтопи я в социален колектив, отрече личностното съзнание, личното мнение. Човек се разлага, разпада, загубва целостта си. Техниката изисква личността да се пороби от колектива. При това състояние човек лесно може да убеди себе си в „белотата на черното” и да започне наистина да вярва, че черното е бяло.

Наистина свободата заключава в себе си такова тъмно начало, което не дава никаква гаранция, че светлината ще победи тъмнината, че зададената в пролога на историята тема ще бъде разрешена. Но тъкмо затова пък е и благодатта, която идва да примири свободата и необходимостта без да отрича свободата и без да си служи с принуждение.

Структурата на този комикс доклад-сценарий показва, че онеправданите се надигат срещу другия лагер, срещу подтисниците. Но бедните нямат танкове, за да защитят земята и домовете си.

Днес предавателният апарат от всякакъв вид взема надмощие над предаваното съдържание. Съвременният човек, подмамен сякаш от неограничената наличност, използва механически техничните предмети, а за същественото отрежда ролята на фон. Музиката или изображенията всъщност не се слушат и не се съзерцават, само се задоволява желанието да не се страда от самота.

И затова логично в заключение комикс артистът запитва: А защо се чувства самотен потребителят на техническите чудеса?

Може би отговорът е не само липсата на човешки контакт. Тази самота е симптом за абстрактност, която вече е наш реален свят и ни пречи за нашето общуване с природните образи и техния смисъл.

„Дайте ми велики мисли”, възкликва Лесинг на смъртния си одър. На човека са необходими „велики мисли”, за които той да се хване при всеобщото корабокрушение, за да се издигне над пропастта на унищожението и небитието, в която загива целият чувствен свят. По-лесно е да се изнамерят задушливи газове, с които да се умъртвят милиони живи същества, отколкото да се открие лек за трудно лечимите болести. Техниката дава на човека огромна сила и възможност за масово  унищожение. Колко страшна е симбиозата между военната област с новите технични открития и медицинската наука, когато, както казваше Илия Бешков – „Там, където има много пари и военните мълчат”. Но страхът може да се победи подобно на Персей, който видял в щита грозната Медуза и отрязал главата ù. Нали комикс артистът е поет чрез картини и Пегас е също и негов водач. Той трябва да алармира чрез новото изкуство (с най-подходящи за епохата изразни средства и форми), че всичко зависи от духовното нравствено състояние на човека - от това, за какво ще употреби силата, придобита от техниката.

Според Библията старокаменният период е от времето на съграждането на Вавилонската кула. До издигането „Домът на Бела” спазвали закон, който давал на човек право на пълна власт над всички земни същества, но не и над себеподобните. Обаче исполинът Нимрод (от еврейски „нападател”), внукът на Хам, употребил своята сила за притеснение на по-слабите. Изнамерил пропаст с кипяща черна смола, която използвали в градежа, посветен на светлината и огъня. Бягащи от насилие и измами, потомците на Иафет (големият Ноев син) стигнали Европа.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.