ДЕНЧО ВЛАДИМИРОВ: "ЗАПИСАН МОНОЛОГ НА ЕДИН РЕПРЕСИРАН"

   Нейде в началото на 90-те години от миналия век

- Ох, ако знаете, дами и господа, и аз какво съм изтърпял преди да ни нахлузят  демокрацията и на нас, българите! Какво тегло съм изтърпял през тия 45  години на социализма!

От мъничък все съм му ял попарата на тоталитаризма…

И то защо - само заради това, че една от бабите ми като малко момиченце си е играла на кукли с внучката на един фабрикант! Изровиха го този факт от биографията ми и на всяка крачка ми се пречеше в живота!!!

Започна се още от детската градина.

Представете си, на една Нова година участвах в драматизирана приказка за гарвана, който държи в човката си сиренце или кебапче, не си спомням какво точно беше. А долу под гарвана е лисицата, която чака да падне. Сиренцето да падне, разбира се, не гарванът.Та кое, мислите, от децата определиха да играе черния грозен гарван? Мен! Че как иначе, с тази тъмна биография нима ставах да играя мъдрата лисица!?

В училище ме слагаха да седя винаги най-отзад на чиновете, оправдавайки се, че след като три пъти бях повтарял класа, съм стърчал пред другите и те не можели да виждат от мен какво се пише на черната дъска. Глупости! Нарочно ме лашкаха най-отзад, та да ми мачкат самочувствието, да си знам от малък мястото, да си натискам парцалите все по последните чинове на живота...

После дойде ред на висшето образование. Цели две седмици загубиха родителите ми  едва-едва да ме вредят да следвам. В чужбина. Но къде мислите ме пратиха да следвам комунистите? В Лондон, в Париж, в Мадрид? О, не! Съвсем тенденциозно ме лашнаха, чак в Москва, в ония ужасно ниски температури - ако оцелея, оцелея, ако не - без мен, какво за тях означаваше някаква си личност, както е казал поетът. Или онзи другия, с мустаците: има човек - има проблем, няма човек - няма проблем...

Да не ви разказвам и с колко зора станах професор на 35 години чак!

Бавеха ме умишлено! Веднъж изкараха,ч е съм преписал научните трудове на колега, живял преди половин век в провинцията, в някакво там институтче. Изровили отнякъде този факт, явно не без помощта на секретните си служби -като решат да правят мръсно - бива си ги!.. Същият номер ми спретнаха, когато дойде време да ставам академик -тогава ме обвиниха пък, че съм окрал трудовете на някакъв учен от архипелага Галапагос в Тихия океан! Пипалата на спецслужбите им бяха плъзнали из цялото земно кълбо, само и само да ми тровят живота на прогресивен учен....

Е, станах академик чак на 40 години, въпреки оплакванията на онзи от архипелага Галапагос, но после даже и десетгодишната ми командировка из  най-големите западни столици и институти не ми се услади.

Не изтриха горчилката от душата ми и ордените, и званията, и парите, които ми изсипваха като от кош за утеха... Да, живот ли беше наистина това - да живея непрекъснато в страх да не раздухат отнякъде онзи епизод с баба ми и фабрикантската внучка, та да ме изритат и от  партията, и от академичните съвети, и от редакционните колегии, и от деловите президиуми и резиденциите за почивка на висшия ешалон на републиката ни...Що треперене събрах, що страх! Другите край мен спокойно разказват за бабите си, а аз мълча като риба и все съм нащрек - ни жив,ни умрял - все едно никога не съм имал баба!

Но свърши се най-после с този кошмар!!!

Сега съм решил да си компенсирам всички страхове с... една луксозна документална  мемоарна трилогия за баба ми, пиша я в момента!

Ще разкажа в  нея всичко за любимата си баба и за чудесната й дружба с очарователното фабрикантско внуче и цялото му прекрасно прогресивно фабрикантско семейство! Още отсега ви каня на премиерата на трилогията!

 Е, казах ви всичко това и ми олекна, че то голямо тегло преживях, големи репресии. Мерси за вниманието.