по заглавие   по съдържание

ДЕНЧО ВЛАДИМИРОВ: "БАНАНЪТ"

21.10.2013
Снимка 1

      Реших онзи ден да си  направя празник за  душата и си купих един банан.

За петдесет и две стотинки. Събрах ги по килима, изпуснати от децата.

Забелих го и аха да отхапя, при мен се пръкна някакъв мъж, който ловко си хрупна от върха на южния плод.

- Аз съм от данъчното - ми каза той - Може да си на минимална заплатица, но след като общо с хонорареца, дето си го взел от вестниците, надхвърляш с пет лева  необлагаемия минимум,  ни  дължиш  данък за внасяне !

Отворих пак уста и се наканих да си отхапя от  банана, но тогава при мен като от приказките се яви жена и сладко-сладко със сладки устенца си ръфна от банана.

- Аз съм от осигурителния институт - ми каза тя гърлено като фолкпевица с дъхаща на банан и червило уста - Дължиш осигуровка за хонорареца си, приятелче!

 И пак “хам” , отново си хрупна от  банана. Този път заради здравното ми осигуряване.

А  преди да си тръгне, изви пак красиво като фигуристка  тлъста снага и за трети път  си отхапа от банана ми - това било за някакъв нов фонд .

Пак  отворих уста да си отхапя от данъка, пардон, от банана, но се яви още един мъжага от данъчното, този път той си ръфна от банана ми заради вдигнатата такса смет.

Бананът ми беше вече наполовина излапан, но съдено било да не мога да отхапя от него отново.

“Хам”- ръфна си инкасаторката  по тока…

“Хам” - ръфна си инкасаторката и по парното. Тя си ръфна два пъти, понеже открили някаква софтуерна грешка отпреди петнадесет години, та трябвало да доплащам за парното и топлата вода още и още, ми каза тя и запя “Ех раз, ëще раз, ëще многа, многа раз” и пак си отхапа така няколко пъти ”разово” от банана.

“Хам, хам”- отхапа си от банана и инкасаторката по студената вода, чиято цена вече е така вдигната, сякаш ни карат вода от Ниагарския водопад.

“Хам, хам”- заръфа банана ми и един от телекомуникационната компания, даже и без да ме пита дали имам стационарен телефон вкъщи или не. Отхапа си като булдог човекът и даже изквича от кеф.

 Накрая, след като най-после бях оставен на мира, озадачен от това спокойствие, реших най-после и аз да си направя празник за стомаха и душата и да си хапна от южния плод.

 Това се оказа обаче невъзможно.

  И се разбра защо бях най-после оставен на мира .

  В ръката си държах само... дръжката на банана!

  Затова поне го помирисах на спокойствие.

  Ау,  как хубаво ухае бананът!

  Дали да не опитам ... дръжката?

   Изядох  я като я  дъвчех поне половин час.

   И си направих празник за стомаха и душата.

 

карикатура и колаж: ©Диаскоп