Антонина Георгиева: Красиви хора, вплетени в любовна игра

Тиранията на лятото

Една змия съблича кожата си пред вратата
и влиза в къщата незабелязана.
Отнякъде се чува птица
и отново не успявам да я зърна,
но познавам острия ѝ крясък,
както своята тревога.
Врабчето, паднало на двора от стрехата,
изглежда уморено,
сякаш спи след краткия си полет,
а узрялата смокиня до прозореца
почуква нехайно по стъклото без да знае,
че тази зима ще се разболее
и вече няма да роди.
Къртиците в градината проглеждат,
но никой не разбира,
заети сме да скачаме в реката.
На отсрещния бряг ни чакат тополите –
воини в редиците на слънцето,
строени за битка със хладния вятър.
Аз съм облият речен камък в джоба ти,
който вземаш със себе си
и ще забравиш в някой шкаф,
когато свърши лятото.

Въжеиграчът

Откакто се помни, залита по въжето
и е сигурен, че вятърът ще го прекърши.
Макар и внимателен, няколко пъти пострада,
веднъж дори вися на косъм, но остана горе.
Опита да ходи на пръсти,
но никой не забеляза, защото не падна.
Често се обръща назад с надежда да се върне,
ала вече не вижда началото.
Идва студеният вятър
и колебанието му заприличва на танц.

Антонина Георгиева, Прозата на дните, рисунка с молив

Synecdoche, New York

Гледах един странен филм
и ми се стори добра идея
да наема някакъв актьор,
който да изиграе остатъка
от живота ми вместо мен,
за да имам повече време
да оплаквам себе си.
Единственото изискване
към кандидатите за ролята
ще е да разпознават отдалеч
контурите на грешката.
Докато си мислех това,
случайно зърнах лицето си
и то ми заприлича на всички други
отражения на лица по света.
Бях готова да се притесня и да отричам,
но какво от това,
нали все пак имам удобството
никой друг,
дори човекът в огледалото,
да не може да ме разбере напълно.

Илюстрация: Антонина Георгиева, Красиви хора, вплетени в любовна игра

Антонина Георгиева

Антонина Георгиева e родена през 1991 г. в гр. София. Завършила е бакалавърска програма „Графика и илюстрация“ в НБУ и магистърска програма „Изкуство на книгата“ в Националната художествена академия. През 2015 г. печели трета награда в 32-рия национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ в Стара Загора. Лауреат е на Национална награда „На слънце време“ за 2016 г. През същата година печели първа награда в Национален литературен конкурс „Море“ и трета награда в конкурса за студентско творчество „Георги Черняков“. През 2021 печели съпътстваща награда в Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“. Нейни стихове са публикувани в Антология за съвременна българска поезия „Зоната“ и второто издание на „Klaxon Press Journal“, както и в „Кръстопът“, „DICTUM“, „Литературен вестник“, вестник „Еволюция“, сп. „Пламък“, сп. Кула, Кадър 25 и др. Предстои издаване на дебютната стихосбирка с нейни текстове. Като художник участва в колективни изложби, сред които: „Книга и шрифт. Традиция и съвременност“, СБХ, София; „Биенале на илюстрацията 2020“, Регионален исторически музей, София; 20-то международно биенале на хумора и сатирата в изкуството, Габрово; Международно биенале „The art of miniature“, Градска галерия, Русе и др. Антонина е от основателите на „Хралупата“ – пространство за литература и култура в сърцето на столицата – където прави и първата си самостоятелна изложба, съчетана с авторско четене през 2018 година. В момента е главен художник в Университетско издателство „Св. Климент Охридски и работи като дизайнер и илюстратор на книги с различни български издателства.

Антонина Георгиева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.