2014 - ОСЕМДЕСЕТ ГОДИШНИЯТ ЮБИЛЕЙ НА КОМИКСИТЕ (част 1)

23.10.2013
Снимка 1

Задачата на българската комикс критика и история през 80-те години бе:

а) да развива въпроси, които се отнасят до науката на комикса и особено комикс грамотността в България;

б) да спомогне за отделянето на комиксите като самостоятелно изкуство;

в) да популяризира най-важните резултати от общата теория и история на комиксите;

г) да публикува анализи на по-отбрани произведения от световната комикс класика;

д) да следи с изчерпателни оценки и сведения както родните, така и чуждестранните събития от комикс сцената;

е) да дава кратък преглед върху по главните български и чуждестранни автори и техни произведения.

За реализирането на тези задачи (изработени от творци-ентусиасти), от 80-те  до 1994 година пловдивските редакции поместваха с готовност всякакви мнения и възражения по тези въпроси.

Макар че комиксът вече е самостоятелно Девето изкуство може да се каже, че съвременните условия правят тези задачи актуални и днес. Ето защо редакцията на „Диаскоп” кани всички български автори, които съчувстват на тези цели, да подкрепят електронното издание със свои трудове.

По-долу се излагат подробно принципните възгледи, които „Диаскоп” считаше за възможен път при осъществяване на диалог с чуждестранната комикс сцена. За по-голяма ясност публикуваме статията на Георги Чепилев послучай  юбилейната 60 годишнина на комиксите, печатана в брой 11-12  на вестник „Арт Клуб”, декември 1994 година.

60 ГОДИНИ КОМИКСИ: РАЗКАЗИТЕ В КАРТИНИ НАМИГАТ

„Нощната поща носи писма - писма със снимки, написани на бяла, жълта, розова и синя хартия, писма бъбриви, писма подли, тъжни и любовни, студени и оскърбителни , умни, скучни, дълги и кратки, написани грамотно и неграмотно. Вести печатни и ръкописни. Влакът се спуска към Глазгоу. Към парните котли и пещите, наредени като гигантски шахматни фигури в равнината. Цяла Шотландия ги очаква. Всички хора копнеят за новини.”

Това стихотворение на Одън заедно с тракането от колелата на влак е поетичният съпровод във филма шедьовър на 30-те години „Нощна поща” (сценаристи Базил Райт и Хари Уот). И американците гледат: за първи път в киното документално индивидуализирани образи по време на пътуване разпределят писма, пратки и бързат до изгрева на слънцето да ги приберат в пощенските торби, а после ги оставят на определени пунктове чрез специални мрежи, за да не спира влакът.

Какво е било значението на информацията и вестниците по онова време може да се разбере и от следния факт. През 30-те години директорът на холивудската кинокомпания „Уорнър Брадърс” Дарил Занук заявява, че неговата производствена политика ще се планира според големите заглавия във вестниците, т.е. от разпространяваните в онези дни от печата истории за престъпни банди и техните кървави разпри, породени от конкуренцията. Вестниците печатат на първите си страници арестувани гангстери с белезници, съдии, съобщаващи с чукчето като на там-там една след друга присъди. Поради тези внушения американците гледат вдигнатата ръка на Статуята на свободата и си фантазират един живот – богат и безопасен.

На 17 януари 1920 г. влиза в сила законът за сухия режим, който забранява производството и употребата на алкохол в пределите на САЩ. Законът подтиква към разрастване на незаконната търговия с алкохол, която пък става източник на огромни печалби (т.е. причина за масов гангстеризъм). През 1929 г. в курорта Атлантик сити се свиква конференция. На нея присъстват всички главатари на подземния свят от различни градове и се взема решение за монополно обединение и контрол над алкохола, игралните домове, проституцията и всички видове изнудвания. Тези планове се изпълняват напълно през 1934 г., когато се появява Синдикатът, организиран върху принципите на сицилианската мафия. И тогава гангстерите се ориентират към още по-доходната и съмнителна търговия с наркотици.

Гангстерите не изчезнали с премахването на сухия режим, както се очаквало. Чрез вербуваните вестници множество факти за тях се превръщали в статии, а статиите – в книги и сценарии: гангстерите героизирали сами себе си. Разликата между доброто и злото в живота и в изкуството толкова нараснала, че като средство за нейното преодоляване останала само фантазията. И точно в този момент – 1934 г., се появили новите автори на комикси: за да създадат отново изгубеното щастие. От техните чертожни дъски се изсипвали героите, които липсвали в живота. Това били новите герои за новото поколение.

ДВЕТЕ ШКОЛИ В КОМИКСИТЕ

Мястото на комиксите в съвременната система на изкуството е родствена с това на киното. Трябва да се отбележи, че тенденцията за формиране на тези изкуства не се свежда до усилване на повествователното начало, но си има свой език. Известният американски аниматор на комикси Берн Хогар определя това място в системата на изкуството така: „Някои казват, че комиксите не са изобразително изкуство, защото частично зависят от словото и могат да се разглеждат като разновидност на литературата. Но нима комиксите са литература?  Нерядко те се отказват от думите, използвайки само жест, движение, изражение на лицето. Дали да не се отнесат към драматичното изкуство?  Но в такъв случай какво става с техните формални пластични качества, с тяхната нагледност и абстрактност, с тяхната естетика и с техния графизъм?  Всичко това не може ли да се сведе и към театъра?  В комиксите можем да намерим немалко и комично, и трагично, и приключения, и романтика, и проза, и поезия. Комиксите са всичко това и нищо в отделност.” Първите опити за постигане на свой графичен език комиксите заимстват от следните два живописни стила: първият е в изобразителното своеобразие на френския афиш от края на миналия век с неговите извити линии, контрастни силуети, ясни контури и плоскостно решение, а вторият – във възстановената академична традиция в областта на перспективата, композицията и рисунката. Изкуствоведът Пиер Купер уточнява, че влиянието от афишния маниер на рисуване върху комиксите се забелязва най-ясно в плаката на френския художник Толуз Лотрек, посветен на Жана Аврил. В него много агресивно на преден план се издига гриф на контрабас. Наистина, сравнения могат да се направят между маниерите на Дега и Лотрек с кадрите от комикси, където огромните до фантастичност предмети възникват от силуетите на предния план.

Забелязва се и друго подобие между комиксите и афишното изкуство от края на миналия век и то е в цветната перспектива: тъмна фигура в предния план, после много светла във втория, а в дълбочината фон, който се изобразява с един силует. Но трябва да се отбележи, че този афишен начин се е трансформирал в изобразяване на герои от царството на животните или сцени от „подземния живот”. И тъй като се е оказал непригоден за изобразяване на други светове, през 20-те и 30-те години започва възстановяване на академичната традиция в комиксите.

Характерни за тази нова школа, освен академичните перспективи, композиции и рисунки, са и външните приключения, но с непременната добавка, че авторите никога не са ходили в пресъздаваните от тях географски местности. Всички, като художника Баркс, до насита прекарвали в антикварните книжарници, магазините с редки предмети или различните музеи. Така те създават новата магическа школа в комиксите. Годината на нейното появяване е 1934.

(следва продължение - ”Големите герои в комиксите”)