по заглавие   по съдържание

Йордан Калайков: "Мениджмънт на изобразителното изкуство"

26.10.2013
Снимка 1

Някои аспекти на бизнеса с модерно изобразително изкуство

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 

В края на 90-те години от миналия век и особено в началото на 21 век съвременното изкуство не само отбеляза период на интензивно развитие, но и наложи в общественото пространство качествено различна концепция за същността си – в изкуствата властва тотална симбиоза, а творците от цял свят работят заедно. Едновременно с това задълбочи пропастта между т. нар. приложна естетика от инсталационен и колаборационен тип и подготвеността на публиката да възприема арт-образците именно като източник на естетически стойности. Поради това масовата публика отминава изявите на модерните творци или с недоумение, или с ирония. Полемиката, кое изкуство е модерно и какво е влиянието му върху личността на 21 век, не стихва. От една страна понятието “модерно” е твърде широко, сложно и разнопосочно. От друга страна творецът участва не формално. Той не би трябвало да се съобразява с модата, с теченията, с актуалността на едни или други концепции. Съществува, обаче, и друг аспект изкуство се купува не само от познавачи и любители, но и за престиж от ВИП персони. Модерното изкуство, което се предлага и купува на специализираните световни тържища е вече неотменим атрибут на лайфстайлинга. От тук нататък продуктът “модерно изкуство”, веднъж навлязъл в пазарните отношения на търсене и предлагане, респективно в сферата на сделките, се превръща в стока. За бизнеса с тази стока са необходими професионален мениджмънт и маркетинг като неотменима част от него.

Особено актуална е и една друга страна от съществуването и просперитета на съвременното изкуство – жизнеспособността и конкурентноспособността на арт-институциите – галерии, музеи, театри, оркестри и др. Тук нещата се свеждат до привличане на средства под формата на спонсорство, дарителство, при това не епизодично, а систематично. В тази връзка са актуални такива мениджърски подходи, като определяне на философията, мисията, визията на институцията, управление на финансовите ресурси, създаване на кръг от потребители, работа върху имиджа, разработването на програми и проекти за кандидатстване пред различни кредитни институции, както и инвестиране в арт-събития.

В настоящата книга се прави опит да се характеризират: продуктът модерно изкуство (в частичен план - изобразително и изкуство), неговият пазар, потребителите, тенденциите, трансформациите на концепцията и мисията на твореца. Също така са предложени няколко частични класификации на арт-продуктите, техните производители и потребители. Тези проблеми са визирани в първата част – теория на артмениджмънта.

Във втората част практически артмениджмънт е обърнато внимание на технологически и технически проблеми, като ударението се поставя на конкретиката в мениджърските умения (взимане на решения, бюджетиране, инвестиране, разработка и управление на проекти, спонсортво и др.).

Опитали сме се да се дистанцираме от публицистичните и културологични подходи при трактовката на проблематиката, които впрочем изобилстват в иначе скромната у нас литература, посветена на артмениджмънта.

Необходимо е да направим и някои предварителни уговорки, най-вече относно обсега на изкуствата, (както вече бе посочено по-горе), които са били обект на трактовка. Насочили сме вниманието си преди всичко върху изобразителното изкуство. Извън обсега са музикалното изкуство, литературата и книгоиздаването, фотографията, театралното, танцовото и филмово изкуства, медиите, цирковото изкуство. Въпреки универсалното значение на мениджмънта за всички изкуства и техните институции, специфичните особености, отнасящи се за техните продукти, потребители, пазари, тенденции, състояние и др. изискват специална методология, сравнителен и процесуален анализи. Това би било предмет на един бъдещ фундаментален труд.

Авторът

 

Част първа
Теория на артмениджмънта

 

1. ИЗКУСТВОТО НА 21 ВЕК –
ОСОБЕНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Бъдещето на изкуството се гради на едно мутационно настояще. До края на осемдесетте години на миналия век изкуството се възприемаше като западно в основата си. В началото на 21 век, въпреки продължаващото доминиране на англосаксонците, изкуството се афишира като световно. Прогнозите за недалечното бъдеще е, че изкуството ще бъде без произход и националност и преди всичко индивидуално. В планетарен мащаб то придобива някои качества като нематериалност, събитийност, неопределимост, непредвидимост. Иначе никоя практика не изчезва, но се появяват нови практики. Освен това се наблюдава тенденция към заличаване границите между реалност, актуалност и виртуалност. Все повече се използват високотехнологични и футористични похвати. Дори не толкова впечатляващи са самите технологии и понякога стряскащите аудио – визуални ефекти, колкото тоталното използване на науки като химията или неврологията. Например експериментите да се придадат нови измерения на пространството – не само изпълнено или празно, но и като хормонален, физиологически или електромагнитен свят (Филип Рам). Друга насока е завладяването на уебпространството (Никола Тели). Умножаването на художествените продукти в мрежата поставя проблема за тяхното съхраняване и колекциониране. Някои твърдят, че настъпва времето, когато артистите ще влияят на учените (Стефан Сотур). В изобразителното изкуство се експериментира върху размиването на пространството и “оредяването” на предметността. Налага се лансирането на творби – пърформанси, включващи невероятни комбинации между концептуалност, хореография, фотография (Тино Сегал) или опити да се трансформира музейното пространство като се променят пропорциите му (Иен Хеин). По посока комбинация между пространството и времето с обновяване на преставата за вътрешно и външно (интериор – екстериор). Изкуството на 21 век ще бъде основно декоративно, без шедьоври и посветено на удоволствието (развлекателност) на масите (Ив Мишо – “Изкуството във въздухообразно състояние”) Има не малко мнения (Жак Атли – “Кратка история на бъдещето”), че нетрайността е определящото състояние на бъдещето. От тази гледна точка визуалното изкуство ще има вид на “нетрайни смесици”. Друг ракурс в трансформацията на визуалните изкуства е драматизацията на художествените обекти. това означава виртуалност, разграждане на видимото зад естествените предели. Все повече изкуството ще се класифицира на висша мода и “конфекция” за “ширпотреба. “Има несрещани досега проекти, при които поети и танцьори влизат в своеобразен диалог с всепризнати шедьоври, разкривайки неочаквани родства. Смесването на живопис, история на изкуствата, видио, танц, музика, кино, литература, прави от получения арт-продукт лесно “смилаема” за обикновения зрител и слушател специфична идентичност, която най-често се поднася под формата на акция. (Тони Морисън). Това са продукти отвъд естетическите разделения и дебатите, част от които се възприемат директно и едновременно със случването им.

Понеже изкуството се е превърнало в индустрия, придобило е качества като гигантизъм, зрелищност, марковост, и консуматорът на такова изкуство е променил своя статут. Възприеман досега като съпроизводител и съучастник при възприемането на творбите, той се присъединява към публиката, после на публиките и накрая се превръща в клиентела. Връзката на зрителя на изобразително изкуство постепенно престава да бъде аналитичен или естетически обмен, а се свежда до обикновена консумация. Промяната беше започната още през шестдесетте години на 20 век (Анди Уорхол). Става дума за глобалната логика на клиентелизма вплетена в маркетинговите стратегии на колекциите и фондации на различни корпорации, владеещи медиите. Така се заглушава тотално познатото говорене за изкуство и критиката за него. Променят се и функциите на такава културна институция като музея. Той вече не е само място за експониране на обекти, за тяхното архивиране и консервиране, а преди всичко ритуално място за производство на различни опити. Музейното пространство вече не е само за обхождане, а и за променяне в посока смесване с произведенията на изкуството и тотално влияние върху посетителите.

Изменя се и мисията на артиста. Във всички времена той е спомагал за извисяване на хората, утвърждавал е естетиката, внушавал е различен начин на възприемане. Сега той се стреми да постига това, говорейки на всички сетива, използвайки различни технологии за четене, гледане, чуване, чувстване. Появяват се нетрайни миксове от фреска, музика, живопис, скулптура, литература, театър, кино, фотография. Целта е да се постигне “екзалтация” на сетивата. Така художниците ще стават фотографи, скулптури, кинотворци, писателите ще се приобщават към музиката, а музикантите ще бъдат вещи в живописта. Артистите от целия свят ще имат достъп до зрителите и слушателите от цял свят чрез възможностите на виртуалната безкрайност. Много повече хора ще са платежоспособни да реализират своите мечти и да трансформират живота си в произведение на изкуството, вместо да се стремят да го имат като зрелище. Ще се появят модифицирани организации като произведения на изкуството с подчертано художествено въздействие върху хората. Накрая ще се формира образът на колективния артист, съчетавайки и мултиплицирайки десетки или стотици индивидуални въображения, интелигентност, чувствителност. Така изкуството непрекъснато ще се изобретява и обновява. Навярно в определен момент в историческото развитие на формите на изкуството ще се появи противоречие с трайната чистота на изявите и възгледа за естетиката, които са се формирали хиляди години. Тогава постепенно “смесиците” ще бъдат отхвърляни чрез търсене на качествено по-различна идентичност и индивидуализъм (Жак Атали – “Кратка история на бъдещето”).

През 21 век наложилата се глобално туристическа индустрия налага все повече задоволяване на естетически търсения и преживявания и измества грижата за културата в класическия смисъл на разбирането. Туризмът благоприятства индустриалното развитие на художествената продукция в посока декоративна – монументалност. Хотелските вериги обзавеждат интериора си с абстрактно изкуство, разраства се индустрията на културните сувенири. Сътрудничеството турист – артист въвежда стил на идентичност и прекроява културните ценности. Настъпват различия при функционирането на културната институция с туристическото консуматорство. Туристическите потоци буквално “консумират” местата за култура, без да се интересуват кое е автентично и кое не.

Променя се и мисията на организаторите на културни събития по посока – свръхпрофесионализация. Наблюдава се преплитане и на мениджърските функции. Кураторът трябва да се изявява като културен медиатор, а и да бъде търговски посредник, а също и туроператор и понякога историк – гид. Авангардното изкуство става все по-технологично, новаторско, събитийно и следователно в резултат се стига до усложняване на художественото развлечение (арт-развлекателни услуги). Заличават се разликите при преживяването в дискотека, художествена инсталация със звукови ефекти, в нощен клуб за танци, където диджеят е едновременно “пилот на самолет”, “инженер в ядрена централа” или пърформър. Някои съвременни изкуствоведи съзират аналогии на авангардното изкуство с процесите, съпътствали стила Рококо през 18 век (Филип Борд), а именно декоративност, без шедьоври, хедонистично и елитарно. Разликата се открива в демократизацията и масовизацията на художествените продукти. Дори в определени среди не се коментират толкова комуникацията и естетиката, колкото етиката, метафизичното, познавателното в изкуството. Биотехнологичното изкуство, например, преодолява последната метафизична граница – биологичната цялост на тялото и по този начин поражда внушения, които откриват някои “скрити досега вечни истини”.

следва

 

откъс от книгата на проф. дпн Йордан Калайков
"Мениджмънт на изобразителното изкуство",
изд. "Авангард прима", София, 2008

 

Йордан Калайков в "Диаскоп": "Фрагменти - Червена ябълка в снега"

                                                    "Фрагменти - Прозрения"

 

снимки: Личен архив


 

редактор: Христина Мирчева